Акт от 09.06.2020, Административен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 172 гр.

Перник, 09.06.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в открито заседание на петнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА при секретаря Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 547 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 –

161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на С.Й.Р., с адрес *** против

Ревизионен акт № ***от 25.02.2019г., издаден от А. М.–началник на сектор, възложил ревизията и Б. М.–главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта, установяваща в тежест на С.Й.Р.-отговорност по чл.19, ал. 1 от ДОПК за задължения на - „***“ ЕООД за задължения за ДДС за данъчните периоди: от м. 12.2011 г. до м. 06.2014 г. в размер на ***лв. и лихви в размер на ***лв. и за корпоративен данък за 2012г. и 2013г. в размер на 2 905.91лв. и лихва в размер на 1710.49лв., потвърден, в тази част с Решение №

1332 от 02.08.2019г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ С.***.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт, като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби на ДОПК, и при допуснати съществени нарушения на процесуалноправните норми на същия закон. Твърди се, че ревизиращият екип не е представил нито едно доказателство, установяващо жалбоподателят да е осъществил фактическия състав на чл. 19, ал. 1 или ал. 2 от ДОПК. Иска се отмяна на ревизионния акт в оспорваната част.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява за представител изпраща адв. В.Д., преупълномощена от адв. Н.Н.. Поддържа жалбата.

Ответникът–директорът на дирекция

„ОДОП“–С.***, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. В молба с вх. № 1167 от 13.05.20202г. прави искане жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се присъди юрисконсулско възнаграждение.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, приема за установени следните обстоятелства по делото:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-2200**********-020-001 от 18.12.2017г., връчена на С.Р. на 16.02.2018г., изменена със ЗИЗВР № Р-2200**********-020-002 от 14.05.2018г., връчена на С.Р. на 06.06.2018г, издадени от А. Г. М. – началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С.***, упълномощена със Заповед № РД-01-803/07.06.2017г. на директора на ТД на НАП-С.***. Със заповедта за възлагане на ревизия е възложено извършването на ревизия за установяване на отговорност на С.Й.Р. за задължения на „***”ЕООД за данък върху добавена стойност за данъчни периоди: от м.12.2011г. и до м.06.2014г.; за задължения за корпоративен данък за 2012г. и 2013г.; за задължения за данък върху доходите на ФЛ за периода от 01.2014г. до м.

08.2014г.; за задължения за ДОО за осигурители за преиода от 03.2014г. до 08.2014г.; за задължения за вноски за здравно осигуряване за периода от м.

04.2014г. до м. 08.2014г.; за задължения към Универсален пенсионен фонд-за осигурители за периода от 03.2014г. до 08.2014г. и за глоби, санкции и наказателни постановления.

В хода на ревизията е прието, че срещу “***"

ЕООД, с ЕИК *** е издаден РА №Р-22220314001372-091-001/10.11.2015г. при ревизия по ЗДДС за периодите от 10.05.2010г. до 31.08.2014г. и за корпоративен данък за периодите от 01.01.2009г. до 31.12.2013г. Размерите на задълженията са установени в него. Същият е връчен по реда на чл. 32 от ДОПК. Не е обжалван и е влязъл в сила. Предприети са принудителни изпълнителни действия, но няма данни дружеството да притежава активи, които да обезпечат вземането.

Задълженията, по отношение на които се претендира отговорност по чл. 19 от ДОПК са определени с РА № 22220314001372-091-001/10.11.2015г., издаден на „***”ЕООД. Предвид разпоредбата на чл. 20 от ДОПК, обезпечението и принудителното изпълнение на същите е насочено първо срещу имуществото на задълженото лице. Невъзможността да бъдат събрани е доказано от действията на органите по събиране.

Установено е, че С.Й.Р. е с постоянно местоживеене в България и е местно лице, съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗДДФЛ. Към момента на извършване на ревизията той е регистриран в ТД на НАП-С.***, офис Перник с ЕГН ********** и адрес: ***. Същият е бил управител на

„***”ЕООД, с ЕИК *** в ревизирания период: от 01.12.2011г. до 31.08.2014г.

Прехвърлил е дружествения си дял в размер на 5000 лв. на Г. Т. Е.. Вписването е отразено в Търговския регистър на Агенцията по вписвания на 25.11.2014г. на база учредителен акт /актуален дружествен договор/ от 05.11.2014г., съгласно който едноличен собственик на капитала и управител е Г.Т. Е..

Изготвено е искане за представяне на документи с изх. № П-22220318062182-040-001/10.04.2018г. до “***" ЕООД, с ЕИК ***. Съставен е протокол № П-22220318062182-141-О01/О6.06 2018г. надлежно връчен по реда на чл. 32 от ДОПК. Документи не са представени. Направени са искания за разкриване на банкова тайна по банковите сметки на “***" ЕООД.

Изискани са документи и писмени обяснения от Р. с изх. № Р-22001417008953-040-001/05.04.2018г., като такива са депозирани в срок. От всички действащи търговски банки и клонове на чуждестранни банки в страната е изискана информация, относно наличие на открити /закрити/ банкови сметки за периода 01.12.2011г.-31.08.2014г. на С.Й.Р. и ЕТ „С.Р. - ***", с ЕИК ***, № на банкова/и сметка/и - лева, валута, дата на откриване, дата на закриване, вложени вещи в трезор, суми предоставени за доверително управление, има ли закупени/продадени ДЦК - дата. стойност и № на договор. Получени са отговори и във връзка с представена декларация - съгласие на основание чл. 62, ал. 5 от ЗКИ от лицето са предоставени сведения и документи относно наличностите и операциите по банковите сметки. Съгласно получената информация са изведени доводи, че лицето е притежавало банкови сметки в шест банки, за което от банките са разкрили данни и сведения за движение на средства по сметките, обороти и салда за периода 01.12.2011г.-31.08.2014г. На Р. е бил предоставен кредит от “***”АД и е извършвал разплащания към чуждестранни контрагенти-доставчици на стоки. Внасяни са суми за погасяване на кредита и за захранване на сметката и са теглени суми, който в ревизирания период са по *** лв. на 23.03.2012г. и 24.03.2012г.,

*** лв. на 02.05.2012г., *** лв. на 03.07.2012г., *** лв. на 01. 08.2012г., *** лв. на 06.03.2013г., *** лв. на 23.03.2013г., *** лв. на 03.06.2013г., *** лв. на 25.06.2013г., *** лв. на

09.07.2013г., *** лв. на 09.07.2013г. и *** лв. на 16.07.2013г. За периода от м.08.2013г. до 25.07.2014г. са внасяни по сметката суми от ревизираното лице, с които са извършени плащания към контрагенти и е погасен банковия кредит, а след тази дата няма данни за движение на парични средства по сметката.

В тази връзка ревизиращият екип е изискал от ТД на НАП С.***, дирекция „Събиране“ данни за предприетите изпълнителни действия по ИД№2***/2015. В служебна бележка публичният изпълнител е посочил, че непогасените публични задължения на „***" ЕООД са размер на 497 663,46 лв. и е образувано изпълнително дело № 22150035803/2015г. Има наложен запор върху банкови сметки и запор на ценни книжа. Има започнато принудително изпълнение към имуществото на дружеството с разпореждания за изпълнение към търговските банки. Дружеството не притежава активи, няма налични парични средства по банковите сметки. Задължението не е разсрочено или отсрочено и не е със спряно изпълнение. Дългът е квалифициран като трудно събираем. Това е довело до извод за несъбираемост на задълженията на юридическото лице „***”ЕООД по РА №

22220314001372-091-001/10.11.2015г.

За резултатите от ревизията е съставен

Ревизионен доклад /РД/ № Р-2200**********-092-001/15.01.2019г.

Същият е връчен на С.Р. на 28.01.2019г. Няма данни Р. в срока по и на основание чл.117, ал.5 от ДОПК да е депозирал възражения.

С РА № Р-2200**********-091-001/25.02.2019г. на С.Р. е вменена отговорност на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задължения на „***“ ЕООД в общ размер на ***лв., в т.ч. за данък върху добавената стойност за периодите от м. 12.2011г. до м. 06.2014г. в размер на ***лв. и лихви в размер на ***лв.; за корпоративен данък за 2012г. и 2013г. в размер на *** лв. и лихви в размер на *** лв.; за данък върху доходите на физическите лица от свободни професии, граждански договори и др. за периодите м. 01, м. 04. м.

07.2014г. в размер на *** лв. и лихви в размер на *** лв.; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите от м.

01.2014 г. до м. 08.2014г. в размер на *** лв. и лихви в размер на *** лв.; за осигурителни вноски за ДОО за периодите от м. 03.2014г. до м. 08.2014г. в размер на *** лв. и лихви в размер на *** лв.; за здравноосигурителни вноски за периодите от м.

04.2014г. до м. 08.2014г. в размер на 427,66 лв. и лихви в размер на 200,50 лв.; за вноски в УПФ за периодите от м. 04.2018 г. до м. 08.2014 г. в размер на *** лв. и лихви в размер на *** лв. Предвид обстоятелството, че в приложното поле на чл. 19 от ДОПК не попадат задълженията за глоби, санкции и наказателни постановления, с РА не е ангажирана отговорност на жалбоподателя за непогасени задължения на дружеството от наказателни постановления в размер на 2 828.04 лв. за м. 08.2013г..

По отношение на отговорността за задължения по ЗДДС и ЗКПО е прието, че в ревизираните периоди дружеството е действащо.

С.Р. е бил управител на “***"

ЕООД в ревизирания период. Не е представил документи на дружеството, не е представил данни за организирано и водено текущо счетоводно отчитане на стопанските операции в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, в периодите, в които ревизираното физическо лице-управител е имало задължение за воденето на счетоводната отчетност на дружеството. Счетено е, че лицето е недобросъвестно, тъй като е знаело, че за предприятието възникват данъчни задължения и същото умишлено е избегнало събирането им. Не е обявило факти и обстоятелства /непредставяне на документи и недедеклариране на местонахождението на счетоводството на дружеството/, което е довело до несъбираемостта им. Извършената продажба на дружествените си дялове е прието, че е с цел да се избегне отговорност и де не се погасят задълженията. В хода на ревизионното производство няма данни да е извършен анализ на имущественото състояние на „***”ЕООД към момента на прехвърлянето на дружествените му дялове от С.Р. на Г.Т.Е.***на 25.11.2014г.

Р. оспорил констатациите на ревизиращия екип в подадена от него Жалба вх. № 94-С-324 от 27.03.2019г. по регистъра на ТД на НАП С.*** и вх. № 23-22-634/29.03.2019г. по регистъра на дирекция ОДОП – С.***.

С решение № 1332 от 02.08.2019г. директорът на Дирекция “ОДОП”-С.*** при ЦУ на НАП я е приел за частично основателна и е обявил за нищожен РА № Р-2200**********-091-001/25.02.2019г., в частта и с който на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК на С. Р. е ангажирана отговорност за задължения на “***”ЕООД по отношение на установени глоби, санкции и наказателни постановления за м. 08.2013г.; Отменил е РА № Р-2200**********-091-001/25.02.2019г., в частта й с който на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК на С.

Р. е ангажирана отговорност за задължения на “***”ЕООД по отношение на установени задължения за данък върху доходите на физическите лица от трудови правоотношения за периода от м. 01.2014г. до м. 08.2014г., за задължения за данък върху доходите от свободни професии, граждански договори и др. за периодите м. 01, м. 04, м. 07.2014г.; за вноски за ДОО за периодите от м. 03 до м. 08.2014г., за здравноосигурителни вноски за периодите от м. 04 до м.

08.2014г., за вноски в УПФ за периодите от м. 04. до м. 08.2014г. и лихвите върху тях. Оставил е без разглеждане жалба, в частта за ангажиран отговорност за данък върху доходите на физическите лица от свободни професии, граждански договори и др. за м. 02, м. 03., м. 05, м. 06, м. 08.2014г. и за осигурителни вноски в УПФ за м. 03.2014г., като недопустима. Потвърдил е РА № Р-2200**********-091-001/25.02.2019г., в частта и с който на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК на С. Р. е ангажирана отговорност за задължения на “***”ЕООД за ДДС за периодите от м. 12.2011г. до м. 06.2014г. и за корпоративен данък за 2012г. и 2013г., ведно със съответните лихви.