Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 69 от 14.07.2023, Районен съд - Елин Пелин

Съд
Районен съд - Елин Пелин
Дело
Административно наказателно дело 22/2023
Вид
Решение № 69
Подписан
14.07.2023
В сила
22.09.2023
Състав
Борислав Любомиров Чернев

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.60, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Елин Пелин, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно наказателно дело № 20231820200022 по описа за 2023 година

П. Д. П. от гр. Б., с ЕГН **********, е обжалвал наложеното му с ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 5631918/19.01.2022г. изд. от ОДМВР София, административно наказание „ глоба в размер на 50.00 лева“, наложено на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

В жалбата са въведени съображения за незаконосъобразност на издадения ЕФ.

Административнонаказващият орган, редовно призован за с.з., не е изпратил представител. С придружителното писмо по чл.60, ал.2 ЗАНН е изразено становище, че наложеното на жалбоподателя с електронния фиш наказание следва да бъде потвърдено.

Представена е писмена защита, с която се претендира и юрисконсултско възнаграждение.

РП Елин Пелин, редовно призована за с.з., не е изпратила представител и не е депозирано становище по жалбата.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и наведените от жалбоподателя доводи, намира следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

На 19.01.2022г. в 11.24 ч. на АМ ХЕМУС, км 33+800 в посока гр.София-гр.Варна , мобилна система за видеоконтрол /МСВ/ TFR1-M е регистрирала движещо се със скорост от 94 км/ч моторно превозно средство – л.а. „......“ с ДК№ ..... Разрешената скорост за движение в процесния пътен участък и посочена в ЕФ е била 80 км/ч.. Процесният автомобил е собственост на жалбоподателя, видно от отбелязването в издадения ЕФ и извадка от справка за регистрация на МПС.

От протокола за проверка на мобилната система за контрол на скоростта на МПС е видно, че МСВ TFR1-M е била в съответствие с одобрения тип, а грешките не превишават максимално допустимите за типа средства за измерване .

1

По делото са приети и Заповед за утвърждаване образец на електронен фиш, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Заповед за изменение на заповедта за утвърждаване образци на електронни фишове, Протокол за използване на АТС, снимки на и от АТС, с оглед неговата локализация.

Снимковият материал е изготвен по надлежния ред и отразява вида на МПС, дата, час, ДК№ на автомобила, като представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал. 15 от ЗДвП. Автоматизираното техническо средство е отчело допустимата грешка при измерване на скоростта, която е в порядъка на 3 км/ час до 100 км/ч. и +/- 3% над 100 км/час.

От доказателствата по делото се установява скоростта, с която се е движило процесното МПС, индивидуализиращите МПС белези, в т.ч. ДК№ и вид и модел на МПС.

Снимковият материал от своя страна предоставя данни за координатите, при които е било извършено заснемането, а Протокол за използване на МСВ от 19.01.22г. предоставя данни за конкретното място, където това е извършено, както и за разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри и протоколът е попълнен надлежно /л.15 от делото/. Приложения към административната преписка снимков материал съдържа описание на скорост, с която се е движело процесното МПС, а именно от 97 км/ч / като снимковият материал не отчита допустимата грешка при измерване на скоростта, която е в порядъка на 3 км/ час до 100 км/ч. и +/- 3% над 100 км/час, отчетена в издадения ЕФ/, при скоростен лимит / към момента на заснемането от техническото средство / 80 км/ч./, ограничен с пътен знак . В последна връзка за процесния пътен участък е било въведено временна организация и безопасност на движението с нарочна Заповед №РД-11-1367 от месец декември 2021г. на председател на УС на А“ПИ“, като процесният пътен участък онагледен с нарочна схема, приложена на л. 20 от делото.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея. В случая жалбоподателят е нарушил забраната с действие, като максимално разрешената скорост е била 80 км/ч. Заснемането е било извършено с МСВ TFR1-M. Превишаването на максимално разрешената скорост е било повече от 11 км/ч, а именно 14 км/ч.. В настоящия случай размерът на глобата правилно е определен, като е била съобразена и максимално допустимата грешка в осъществяваното от техническото средство измерване на скоростта, каквито валидни технически и метрологични характеристики са отчетени с Протокол от проверка на МСВ TFR1-M № 241-21/ 31.03.2021г..

По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалвания електронен фиш следва да бъде потвърден.

По разноските

При този изход на спора по делото съдът дължи произнасяне и по претенцията на АНО за юрисконсултско възнаграждение, каквото искане изрично е направено с писмена защита от 06.02.23г.. Съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. С чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ са установени границите на възнаграждението за защита в производства по ЗАНН, а именно от 80 лева до 150 лева. Преценката относно размера на дължимото се по конкретното производство юрисконсултско възнаграждение се извършва съобразно чл.37 от Закона за правната помощ. В този смисъл настоящият състав намира, че следва да се присъди в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева .

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 5631918/19.01.2022г. изд. от ОДМВР София, с който на П. Д. П. от гр. Б., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „ глоба в размер на 50.00 лева“, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗдвП.

ОСЪЖДА П. Д. П. от гр. Б., с ЕГН **********, да заплати на ОДМВР София сумата от 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София област в 14-дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________ 3