Решение № 81 от 10.03.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. ХАСКОВО, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р. А. Г. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20255600501064 по описа за 2025 година Производството е въззивно по реда чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Вършец Естейт Инвестмънт“ ООД срещу Решение № 735/19.09.2025 г. по гр.д № 2228/2024 г. по описа на съда, с което Районен съд – Хасково отхвърля предявения от „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, ЕИК 207129761, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.“Лозенец“, п.к. 1421, ул.“Любата“ № 4-6, ет.1, офис 1, против З. Н. Й., ЕГН **********, от ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК - за признаване за установено, че последната му дължи сумите: 145.62 лева - главница по договор за заем № 78020/02.11.2022г., сключен между „Моят Кредит“ ЕООД и З. Н. Й., вземанията по който са прехвърлени въз основа на Договор за покупко - продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2023г. на „Вършещ Естейт Инвестмънт“ ООД; 10.11 лева - договорна лихва за периода от 09.11.2022г. до 08.03.2023г.; 24.14 лева - лихва за забава за периода от 10.11.2022г. до 28.03.2024г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението - 02.04.2024г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 410/03.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по Ч.гр.д.

№ 827/2024г. по описа на Районен съд - Хасково, като неоснователен.

Недоволен от решението е останал въззивникът „Вършец Естейт Инвестмънт“ 1

ООД, който го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Изразено е становище, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че длъжникът не е редовно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършена цесия. В тази връзка поддържа, че с получаването на исковата молба и подаването на отговор от особения представител следва да се приеме, че е налице такова уведомяване.

Счита също така, че с ангажираните по делото доказателства е установено, че ответникът съзнателно е сключил договор за потребителски кредит, усвоил е сумата по този кредит, поради което дължи и връщането на тази сума. Претендират от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС – Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск, за който е издадена заповед за изпълнение.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на въззиваемата страна З. Н. Й., с който се оспорва въззивната жалба и се излагат съображения по съществото на спора. Освен оспорване на доводите за нередовно връчване на уведомлението за извършената цесия, са изложени съображения и във връзка с наличието на неравноправни клаузи в представения по делото договор за кредит, за който ищецът твърди, че ответницата е получила сумата. Претендира въззивната инстанция да отхвърли жалбата като неоснователна. В словията на евентуалност, счита, че ако съдът обяви процесния потребителски договор за недействителен поради неспазване на императивните изисквания на закона по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, ответникът по делото следва да дължи само главницата по този договор за кредит.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал.1 от ГПК срок, от надлежна страна и против съдебен акт подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.Настоящият състав на въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо.Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите заявени във въззивната жалба.С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди следното:

Производството пред Районен съд- Хасково е образувано по искова молба от „Вършец Естейт Инвестмънт“ ООД , ЕИК 207129761, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Лозенец“, п.к. 1421, ул.“Любата“ № 4-6, ет.1, офис 1, с която срещу ответницата З. Н. Й., ЕГН **********, от *** е предявен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД.

Искът е предявен от надлежна страна и в законоустановения едномесечен срок.

Видно от приетото като писмено доказателство ч.гр.д. 827/2024 г. по описа на РС – Хасково срещу ответницата З. Н. Й. е издадена заповед за изпълнение за сумите както 2 следва: сумата от 145,62 лв. - главница по договор за потребителски кредит № 78020/02.11.2022г.; сумата от 10,11 лв. - договорна възнаградителна лихва по чл. 3. от договора за кредит, за периода от 09.11.2022 г. до 08.03.2023 г.; и сумата от 24,14лв. - законна лихва за забава, за периода от 10.11.2022 г. до 28.03.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението по ч.гр.д. № 827/2024г. - 02.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата.Издадената заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

827/2024 г. по описа на РС-Хасково е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК , поради което и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК съдът е указал на заявителя, ищец в настоящото производство за възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземанията.

При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Нови доказателства пред вззивната инстанция не са събрани.Настоящият състав на въззивния съд споделя както фактическите констатации направени от първата инстанция, така и окончателните правни изводи за разрешаването на спора, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По делото е установено, че на 02.11.2022 г. между „Моят Кредит“ ЕООД като заемодател и ответницата З. Н. Й. като заемател е бил сключен договор за потребителски кредит № 78020, по силата на който заемодателят е предоставил на ответницата заем в размер на 150,00 лв., срещу задължението на последната да погасява отпуснатата сума на седмични погасителни вноски, съгласно чл. 12, ал. 6 от договора. В чл. 3 от договора са определени вида, размера и начина на изчисляване на лихвите, които се дължат върху предоставената в заем сума, както и крайния срок за погасяване на заема - 08.03.2023 г.

Сумата от 150,00 лв. е била предоставена на ответницата на 02.11.2022г. срещу разписка № 78020/02.11.2022 г. На 19.09.2023г. между заемателя „Моят Кредит“ ЕООД като цедент и ищеца „Вършец Естейт Инвестмънт“ ООД като цесионер е бил сключен договор за покупкопродажба и прехвърляне на вземанията по договор за потребителски кредит № 78020.Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Видно от приетите по делото писмени доказателства такова уведомяване в случая не се установява както към датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК, така и до приключване на устните състезания в настоящото производство. С договора за цесия цедентът “Моят Кредит“ ЕООД се съгласява да упълномощи изрично купувача „Вършец Естейт Инвестмънт“ ООД от негово име да изпраща писмени уведомления до длъжниците за прехвърлените вземания, като в договора е уговорено,че в срок от 3 дни от датата на прехвърляне продавачът ще снабди купувача с пълномощно, каквото по делото не е представено. Няма законова пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на закона - чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, като длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. За да има цесията действие спрямо длъжника следва уведомлението за нея да е достигнало до знанието на длъжника, като длъжникът може да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, или 3 цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, като получаването на уведомлението следва да се извърши в рамките на съдебното производство.В конкретния случай длъжникът не е получил препис от исковата молба и от приложенията към нея, тъй като връчването е извършено по реда на чл.47 от ГПК.

Ответницата не е получила уведомление и в хода на съдебното производство поради което цесията не е произвела спрямо нея действие по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Връчването на уведомление на особения представител няма действие спрямо ответницата, което представителство е по закон. По делото не е представено уведомление до длъжника за цесията и от новия кредитор.С оглед изложеното цесията не е породила действие спрямо ответницата и тя не дължи плащане на задълженията произтичащи от процесния договор, в полза на цесионера ищец,което води до неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което решението е правилно и следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на адвокат К. Н., АКХасково, назначен за особен представител на ответницата З. Н. Й. следва да се определи възнаграждение в размер на 400,00 лв. - за процесуално представителство във въззивното производство - за изготвяне на отговор на въззивната жалба и за явяване в съдебно заседание.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 735/19.09.2025 г. на Районен съд- Хасково по гр.д № 2228/2024 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, ЕИК 207129761, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.“Лозенец“, п.к. 1421, ул.“Любата“ № 4-6, ет.1, офис 1 да заплати на адвокат К. Н., АК- Хасково, назначен за особен представител на ответницата З. Н. Й. сумата в размер на 400,00 лв. - за процесуално представителство във въззивното производство - за изготвяне на отговор на въззивната жалба и за явяване в съдебно заседание.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. ХАСКОВО, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р. А. Г. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20255600501064 по описа за 2025 година Производството е въззивно по реда чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Вършец Естейт Инвестмънт“ ООД срещу Решение № 735/19.09.2025 г. по гр.д № 2228/2024 г. по описа на съда, с което Районен съд – Хасково отхвърля предявения от „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, ЕИК 207129761, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.“Лозенец“, п.к. 1421, ул.“Любата“ № 4-6, ет.1, офис 1, против З. Н. Й., ЕГН **********, от ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК - за признаване за установено, че последната му дължи сумите: 145.62 лева - главница по договор за заем № 78020/02.11.2022г., сключен между „Моят Кредит“ ЕООД и З. Н. Й., вземанията по който са прехвърлени въз основа на Договор за покупко - продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2023г. на „Вършещ Естейт Инвестмънт“ ООД; 10.11 лева - договорна лихва за периода от 09.11.2022г. до 08.03.2023г.; 24.14 лева - лихва за забава за периода от 10.11.2022г. до 28.03.2024г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението - 02.04.2024г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 410/03.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по Ч.гр.д.

Разпечатката съдържа 46 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7399f6ad-4cb3-481b-a967-6407c3300fcf