Решение № 970 от 28.07.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 970 гр. П., 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Е. Пенова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20245220105169 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Т. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.

„В.А.“ № 3, чрез ЕАД Е. И., със съдебен адрес: гр. П., ул. „Б.“ № 3, срещу „В.“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.Х.“ № 52-54, с искане да се прогласи нищожността на клаузата от Договор за кредит № 9722345002 от 07.10.2024 г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 226,94 лева, като противоречаща на добрите нрави, заобикалящи изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Ищецът твърди, че е сключил договор за кредит №

9722345002/07.10.2024 г. с ответника „В.“ ЕООД, по силата на който ответникът му е предоставил в заем сумата от 1 100 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,97% годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,70%. Сочи, че съгласно договора дължи и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем в размер на 226,94 лева, която следва да заплаща заедно с месечната погасителна вноска. Намира уговорката в договора и Общите условия за експресно разглеждане за нищожна, като неравноправна. Сочи, че опциите при сключване на договора били или избиране на приоритетно разглеждане в срок от 15 минути до 2 часа и плащане на такса за това, или обикновена заявка без такса, която отнемала разглеждане на кредита в срок до 7 дни. В случай на необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок, заемателят бил принуден да избере опцията приоритетно разглеждане, като потребителят се задължавал преди подписване на договора да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Същата била във фиксиран размер от 1

226,94 лева, като намира, че липсва каквато и да е еквИ.лентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. С оглед на това, намира, че клаузата имала неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП, като с нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Таксата представлявала и скрит разход по договора за кредит, привидно уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита, като с нея се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Намира, че таксата за експресно разглеждане е в разрез с добросъвестността, доколкото е предвидено тя да се кумулира с погасителните вноски като по този начин водела до скрито оскъпяване на кредита. По същество същата представлявала добавка към възнаградителната лихва на търговеца и го обогатявала неоснователно, доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалба за заемателя.

Договорена при тези условия, същата представлявала допълнителна облага – печалба към възнаградителната лихва, която не била обявена на потребителя по този начин по реда на чл. 5 от ЗПК и без да е включена като договорна лихва и като част от ГПР, съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Позовавайки се на чл. 5 от ЗПК, намира, че в случая не били разяснени изначално на потребителя клаузите, във връзка с крайните задължения на договора, в изискуемия от закона Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Намира, че договорът и стандартният европейски формуляр не са изготвени съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и са изготвени без заемателят да е бил запознат с действителния ГПР.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „В.“ ЕООД чрез юрисконсулт И., оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Счита, че договорът и общите условия към него отговарят на изискванията на всички разпоредби на ЗПК и ЗПФУР. Оспорва твърденията, че на ищеца не му било разяснено отнапред какво задължение поема, както и това, че реално не била предоставена конкретна услуга. Сочи, че по съществото си таксата „Бързо разглеждане“ представлява възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга, което се предоставяла на кредитополучателя преди сключването на договора и която нямала връзка с условията и параметрите на договора за кредит, отнасящи се до определяне на размера и заплащането на възнаграждението за ползване на предоставения ресурс. Таксата била дължима за това, че кредитоискателят изрично е заявил и се възползвал от възможността искането му за кредит да бъде разгледано приоритетно – в рамките на 15 минути, а не по стандартната процедура, отнемаща 7 работни дни, което не е задължително условие за сключване на договора за кредит.

Твърди, че съгласно общите условия в ГПР не се включват разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане, каквато е таксата за бързо разглеждане. Сочи, че предоставените допълнителни незадължителни услуги, които ищецът изрично е заявил, съответстват изцяло на законовата възможност, уредена в чл. 10а, ал.

1 от ЗПК. Поддържа, че размерът на ГПР по кредита е изчислен изцяло в съответствие със законовата формула, като същият не надвишава предявеният в чл. 19, ал. 4 от ЗПК размер. Твърди, че таксата за бързо разглеждане няма отношение нито към сключването на договора, нито към усвояването на кредита, нито към конкретните параметри на договора за кредит и освен това не е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му 2 при предлаганите условия, поради което не представлява общ разход по кредита и няма основание да бъде включена в ГПР. Претендира разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „В.“ ЕООД предявява против ищеца Т. Г. Х. насрещна искова молба, приета за съвместно разглеждане в настоящото производство с Определение № 1041/31.03.2025 г., с която претендира заплащане на сумата от 1 100 лева, представляваща непогасена главница по договор за кредит № 9722345002 от 07.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане. Твърди, че е предоставил заемната сума на кредитополучател и той не е изпълнил задължението си да я върне на падежната дата – 06.11.2024 г., поради което е изпаднал в забава. Твърди, че към датата на насрещната искова молба, ищецът не е правил никакви плащания и не е погасил задължението си по кредита. Сочи, че дружеството няма претенции да получи обратно предварително уговорената лихва и такса, а търси връщане единствено на отпуснатата главница и законна лихва за забава. Моли за отхвърляне на предявения от ищеца иск и за уважаване на насрещната искова претенция.

В срока по чл. 131 от ГПК ищецът по първоначалния иск - Т. Г. Х., чрез пълномощника си, намира насрещната искова претенция за неоснователна и недоказана. Прави възражение за нищожност на договора за кредит, поради противоречие с добрите нрави, както и поради това, че е сключен при неспазване нормите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК. Сочи, че съгласно договора, заемателят дължи неустойка в случай, че не представи обезпечение, визирано в договора. При неизпълнение на това си задължение, същият дължи неустойка в размер равен на главницата и платима разсрочено към месечната погасителна вноска. Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото фирмите за бързи кредити въвели практика, с която се иска предоставяне на поръчителство и/или на банкова гаранция, което условие е неизпълнимо от кандидатстващите за кредит лица, а при неизпълнението им се дължала неустойка. Същата представлявала допълнителна печалба.

Намира, че ответното дружество неправомерно е надвзело от доверителя й такси в размер на 11,88 лева, възнаградителна лихва в размер на 160,59 лева и неустойка в размер на 685,46 лева, включена във всяка една от погасителните вноски, които суми е получило без основание. При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме предявения иск за главница в размер на 1 100,00 лева за основателен, прави възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на 1 100,00 лева със сумата от 857,93 лева, представляваща получена без правно основание от ищеца, въз основа на нищожни договорни клаузи, както следва: такси в размер на 11,88 лева, възнаградителна лихва в размер на 160,59 лева и неустойка в размер на 685,46 лева, включена във всяка една от погасителните вноски. Претендира присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат процесуален представител. От страна на процесуалния представил на ищеца е постъпило писмено становище, с което моли да се уважи предявения иск, като се отхвърли насрещния като неоснователен, с присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване 3 разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и от представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че на 07.10.2024 г., между „В.“ ЕООД, в качеството на кредитор, и Т. Г. Х., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за кредит № 9722345002/07.10.2024 г., по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1 100,00 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне сумата в размер на 1 364,00 лева в срок до 30 дни или краен срок за връщане - 06.11.2024 г., при фиксиран лихвен процент в размер на 40,97 %, която за срока на кредита възлиза на 37,06 лева, при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,70 %. Уговорено е заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 226,94 лева. Между страните не е спорно, че същата не е включена в приложимия към договора ГПР.

Към договора са приложими Общи условия (ОУ) на дружеството кредитор, съгласно разпоредбата на чл. 4 от които е уговорено, че кредиторът се задължава да даде отговор на кредитополучателя по искането за опускане на кредит в срок от 7 календарни дни, считано от получаването му чрез текстово съобщение, e-mail и/или телефонно обаждане. Според чл. 4, т.1 от ОУ, кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит, като услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. Съгласно чл. 4, т. 3 от ОУ, за заявката на услугата за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит, като дължимата сума се посочва в специалните условия на договора за кредит и е включена в Тарифа на кредитора и същата не е задължително условие за отпускането на сумата по заявения кредит, съответно не увеличава възможностите на кредитополучателя да получи кредит.

Страните не спорят и относно обстоятелството, че заемната сума от 1 1000,00 лева е преведена на кредитополучателя, което се установява и от представеното по делото Платежно нареждане № 242812704143 от 07.10.2024 г.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-икономическата експертиза в годишния процент на разходите (ГПР) по процесния Договор за кредит № 9722345002/07.10.2024 г., определен от ответното дружество, са включени разходи за кредитополучателя за договорни лихви. Изчисленият размер на ГПР от вещото лице по процесния договор за кредит, при вноска в размер на 1 364,00 лева, включваща главница, лихва и такса за бързо разглеждане, погасяван с една погасителна вноска за срок от 30 дни, каквито са уговорките в договора, ще бъде в размер на 1 269,7 %. Според заключението на вещото лице по процесния договор за кредит не са постъпили суми от ищеца Т. Х., съответно не са погасени задължения по процесния Договор за кредит № 9722345002/07.10.2024 г. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.