Решение № 1842 от 14.10.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

14.10.2019 г., гр. Пловдив

В

И М Е Т О НА Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Славка Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4629/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 42 от 22.02.2018 г., издадено от главен инспектор инж. В.Т.Д.– Началник на 01 Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПБЗН) – Пловдив, с което:

1) на основание чл. 265, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. чл. 13, б. „б“ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 140, т. 1 от ЗМВР вр. чл. 14, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите“ (Обн. ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г., попр.) вр. чл. 43, ал. 2 от Наредба № Iз-1971/29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (Обн. ДВ, бр. 96 от 04.12.2009 г., попр.) и

2) на основание чл. 265, ал. 1 от ЗМВР вр. чл. 13, б.

„б“ от ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл.

140, т. 1 от ЗМВР вр. чл. 14, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите“ вр. чл. 43, ал. 1 от Наредба № Iз-1971/29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди за деянията, за които е наказан, да му е било издадено и задължително предписание от органите на РСПБЗН-Пловдив със срок за изпълнение до 30.04.2018 г. Поддържа, че предписанията са били изпълнени в цялост преди този срок, за което са били предвидени средства в бюджета на детската градина. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и наведените с нея възражения.

Въззиваемата страна с писмо с вх. № 59514/18.09.2019 г. взема становище жалбата да е неоснователна, в хода на производството да не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а извършването на нарушенията от жалбоподателя да е несъмнено доказано. Предлага на съда да потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание, редовно призована, не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от П.Д.Д., спрямо която са наложени административните наказания, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.

Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 18.07.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена пред административнонаказващия орган (АНО) на 23.07.2019 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 30.11.2017 г. свид. М.Н.М. – инспектор в група „ДПК и ПД“ при 01 РСПБЗН-Пловдив, извършил проверка в детска градина „Росица“, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Явор“ № 29. По това време директор на детската градина била жалбоподателката П.Д.Д.. В хода на проверката свид. М. установил, че южният евакуационен изход на сградата се използвал без вратата да била оборудвана с брава тип „антипаник“, както и че не била осигурена изискващата се посока на отваряне на евакуационните врати от I група „Дъга“, IIА група, IIIА група и IIIБ група. На същата дата свид. М. издал разпореждане № 50/30.11.2017 г. до жалбоподателката Д. в качеството й на директор на ДГ „Росица“ на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР. С т. 1 от разпореждането било указано вратата на южния евакуационен изход на сградата да се оборудва с брава тип „антипаник“ и бил определен срок за изпълнение 30.04.2018 г., а с т. 2 от разпореждането било указано да се обърне посоката на отваряне на вратите на I група „Дъга“, IIА група, IIIА група и IIIБ група, за да съответства на посоката на евакуация и бил определен срок за изпълнение 30.06.2018 г.

На 05.12.2017 г. свид. М. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 42/05.12.2017 г. против жалбоподателката Д. и в присъствието на свидетели. Препис от акта бил връчен на жалбоподателката срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. М.Н.М.. От тях се установяват датата на извършената проверка в процесния обект, както и че АУАН е бил съставен не при проверката, а в последствие - няколко дни по-късно.

Изяснява се още, че свид. М. е издал и разпореждане за отстраняване на констатирани при проверката несъответствия, като е определил и срок за изпълнение на дадените указания. Установява се още от показанията на свидетеля, че в деня, когато е отишъл да връчи разпореждането, е съставил и АУАН.

Свидетелят пояснява, че изискуемата се посока за отваряне на евакуационните врати е по пътя за евакуация, както и че в проверявания обект е имало евакуационни изходи, които са били по пътя за евакуация от помещения, ползвани от по-малко от 100 човека и затова е дал предписание за оборудване на евакуационни врати с брава тип „антипаник“ само за тези, които са по пътя за евакуация от помещения, ползвани от повече от 100 човека. Показанията на свид. М. са подробни и последователни, в тях той възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец. Показанията му се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства. Не се установяват и обстоятелства по които свидетелят да се счита за предубеден или заинтересован, поради което съдът кредитира показанията на свид. М..

Фактическите си изводи съдът изгради и въз основа на писмените доказателства по делото – разпореждане № 50/30.11.2017 г. от инсп. М.Н.М.;

Заповед № з-40/04.12.2017 г. на Началник 01 РС „ПБЗН“ Пловдив; служебна бележка от Директор на РД „ПБЗН“ – Пловдив. Същите са непротиворечиви относно установените от тях обстоятелства, кредитират се от съда и те подкрепят приетата за установена фактическа обстановка.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП, от материално и териториално компетентен орган.

Въпреки това съдът намира, че е налице основание за отмяна на НП, а наведеното от жалбоподателката възражение е основателно. В тази връзка с разпоредбите на чл. 140, т. 1 и т. 2 от ЗМВР са предвидени различни задължения за гражданите – да спазват установените правила и норми за пожарна безопасност и защита при бедствия, както и специфичните правила за съответните обекти и населени места, и да оказват съдействие на органите за пожарна безопасност и защита на населението (задължение по чл. 140, т. 1 ЗМВР) и да изпълняват издадените писмени разпореждания на органите за пожарна безопасност и защита на населението (задължение по чл. 140, т. 2 ЗМВР). Доказа се по делото, че при процесната проверка свид. М. е издал писмено разпореждане до жалбоподателката, представляващо Разпореждане № 50/30.11.2017 г. В същото е отбелязано, че се издава на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР, който предвижда, че „при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани“. При изследване на съдържанието на разпореждането се установява, че предписанието, дадено под № 1 в Разпореждане № 50/30.11.2017 г. напълно кореспондира с деянието, за което жалбоподателката е наказана по т.

1 от НП, а предписанието под № 2 в Разпореждане № 50/30.11.2017 г. напълно кореспондира с деянието, за което жалбоподателката е наказана по т. 2 от НП.

Безспорно е, че свид. М. е разполагал с правомощието както да издава подобни задължителни разпореждания, така и да съставя актове за установяване на административно нарушение, поради което следва да се прецени как се съотнасят двата акта в конкретния случай. Задължителен реквизит на всеки от двата акта е датата на неговото издаване. Така по делото се установява, че разпореждане № 50 на свид. М. до жалбоподателката Д. е било издадено на 30.11.2017 г., т.е. преди да е бил съставен АУАН № 42 от 05.12.2017 г. Следователно първоначалният документ е разпореждането. Това кореспондира и с показанията на свид. М., който посочи, че след като размислил, приел, че две от констатираните нарушения били по-тежки и пристъпил към съставяне на АУАН. Порокът при това действие произтича от обстоятелството, че с предходно съставеното разпореждане за същите деяния, за които е бил съставен АУАН, на жалбоподателката вече е бил определен срок за тяхното отстраняване, както следва – до 30.04.2018 г. за деянието под № 1 от разпореждането и до 30.06.2018 г. за деянието под № 2 от разпореждането. Веднъж определен, този срок не може да бъде самоволно отнет на жалбоподателя, а противното представлява съществено нарушаване на правото му на защита.

Наказвайки жалбоподателя за деяния, които са извършени преди изтичането на срока за отстраняване на нередовностите по задължителното разпореждане № 50/30.11.2017 г., АНО е приложил неправилно закона. В случая, ако нередовностите не бяха отстранени от страна на жалбоподателката, тя би могла да бъде наказана по административен ред, но нейното нарушение би се квалифицирало по чл. 140, т. 2 от ЗМВР, а не по т. 1 на същия член, каквато квалификация е направена с обжалваното НП. Освен това нарушение за деянието по т. 1 от НП би било извършено едва на 01.05.2018 г. – първият ден след изтичането на срока за изпълнение на предписанието, а за деянието по т. 2 от НП – на 01.07.2018 г., който представлява първият ден след изтичането на срока за изпълнение на предписанието под № 2 от задължителното разпореждане. Следователно описаните в НП деяния, за които е била наказана жалбоподателката Д., не представляват административни нарушения, тъй като към датата, на която е прието да са извършени двете нарушение – 30.11.2017 г., тя все още е могла законосъобразно да отстрани констатираните при проверката нередовности и нейното поведение към тази дата не е било противоправно. В заключение отново следва да се подчертае, че разпореждане № 50/30.11.2017 г. е издадено първо по време и към момента на съставянето на процесния АУАН, то вече е било породило действие, включително и в частта си относно срока за изпълнение на предписанията. Документът, чрез който продължителността на този срок би могла да бъде намалена, не е акт за установяване на административно нарушение. В случая жалбоподателката е наказана за деяния, извършени преди изтичането на първоначално определения срок за изпълнение на предписанията и поради това те не представляват административни нарушения. Коментираният порок засяга законосъобразността на НП изцяло – по т.

1 и по т. 2 от същото, поради което е и основание за неговата отмяна в цялост.