Решение № 20398 от 11.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 25768/2022
- Вид
- Решение № 20398
- Подписан
- 11.11.2024
- Състав
- ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 128445 от 30.12.2022 · ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА
- Разпореждане № 45900 от 12.04.2023 · ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА
- Разпореждане № 82131 от 15.09.2023 · ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА
- Разпореждане № 139896 от 08.11.2023 · ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА
- Определение № 16690 от 18.04.2024 · ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА
РЕШЕНИЕ
№ 20398 гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ...................... при участието на секретаря ........................... като разгледа докладваното от ...................... Гражданско дело № 20221110125768 по описа за 2022 година обективно съединени иск за реално изпълнение и иск за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата, с правно основание съответно чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка с §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №4 от 14. IХ. 2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
И щ е ц ъ т ................., представлявано от изпълнителния директор .....................
ЕГН**********, твърди, че с ответника Д. К. П. с ЕГН**********, живеещ в гр. .................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. .................. чрез пълномощницата адвокат М. И. М., се намират в трайни отношения, свързани с предоставянето и ползването на ВиК услуги. Поддържа, че съгласно Наредба №4 от 14. IХ. 2004 година за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответникът има качеството на потребителка на ВиК услуги. Ищецът доставял на ответника ВиК услуга, която услуга ответникът не заплатил.
Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи ответника следните суми:
1 429.57 лева за незаплатени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за времето от за времето от 15. IІІ. 2012 година до 15.
1
VIІІ. 2018 година;
273.24 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IV. 2012 година до 15. VIІІ. 2018 година включително; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 24. VIІІ. 2018 година до окончателното плащане; направените в заповедното и в исковото производство разноски.
По изложените съображения се иска уважаването на исковете.
В открито съдебно заседание пълномощницата на ответника оспорва исковете изцяло.
Противопоставя се посочените в исковата молба обстоятелства да се приемат за безспорни. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. Доказателства за правото на собственост на ответника върху снабдения с вода имот:
Нито в заповедното, нито в исковото производство ищецът представя доказателства за правото на собственост върху процесния водоснабден имот. С исковата молба не са направени и доказателствени искания в такава насока. Поискано е единствено обявяване на доказателството за безспорно, на което искане пълномощницата на ответника се противопоставя. Собствеността върху имота не може да се предположи и от постоянния адрес на ответника, който не съвпада с посочения в исковата молба адрес на водоснабдения имот.
2. Доказателства за реалното предоставяне на услугата :
Според представени по делото с исковата молба фактури, ищецът е доставял в процесния имот вода, чиято стойност не е била заплатена.
3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА
СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:
1. По допустимостта на исковете:
На 24. VIII. 2018 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е издадена на 21. ХII. 2018 година по частно гражданско дело №56573 по описа на съда за 2018 година. Ответникът възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 14. IV. 2022 година съдът постановява Разпореждане №....................., с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Съобщението е връчено на ищеца на 03. V. 2022 година. Искът по настоящото дело е подаден на 17.
V. 2022 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.
2. По основателността на исковете:
По делото не се установи ответникът да е бил собственик на процесния водоснабден имот.
Собствеността и ползването на ВиК услугите са предпоставката за възникване между страните на облигационно отношение с предмет доставката на ВиК услуги. За такова правоотношение биха били приложими публично известните общи условия на доставчика (по силата на чл. 8 от Наредба 2
№4 от 14. IХ. 2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги). Предвид липсата на доказателства за възникване на облигационно правоотношение между страните, не може да се приеме, че за ответника е възникнало задължение да плаща за ВиК услуги, дори да се счете, че такива са извършени от ищеца.
Пълномощницата на ответника поддържа още, че вземането на ищеца е погасено по давност. Според чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Според чл. 114, ал. 1 от същия закон давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 116, б. „б“ давността се прекъсва с предявяване на иск, а ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната.
Съобразявайки цитираните разпоредби от Закона за задълженията и договорите, настоящият съдебен състав приема, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 111: вземането на ищеца е за периодично плащане, затова се погасява с изтичането на кратка тригодишна давност. Давността започва да тече след изтичане на периода, през който е доставяна ВиК услугата, защото падежът на задължените за плащане на цената настъпва всеки месец.
Давността е прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда на 24. VIII. 2018 година. Ето защо съдът счита, че всички вземания на ищеца, чийто падеж е настъпил преди 24. VIII. 2015 година, са погасени по давност.
С оглед изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответната страна.
Ответникът е направил разноски в исковото производство в размер от общо 600.00 лева за адвокатско възнаграждение. Ищецът следва да бъде осъден да заплати посочената сума изцяло.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ОТХВЪРЛЯ иска за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от ................., представлявано от изпълнителния директор ..................... ЕГН**********, вземане за следните суми:
1 429.57 лева за незаплатени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за времето от за времето от 15. IІІ. 2012 година до 15.
VIІІ. 2018 година,
273.24 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IV. 2012 година до 15. VIІІ. 2018 година включително и законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 24. VIІІ. 2018 година до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 21. ХII. 2018 година по частно гражданско дело №56573 по описа на Софийския районен съд за 2018 година против Д.
К. П. с ЕГН**********, живеещ в гр. .................., с адрес за призоваване и връчване на 3 съобщения и книжа в гр. .................. чрез пълномощницата адвокат М. И. М., съществува.
2. ОСЪЖДА ................, представлявано от изпълнителния директор .....................
ЕГН**********, да плати на Д. К. П. с ЕГН**********, живеещ в гр. .................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. .................. чрез пълномощницата адвокат М. И. М., разноски в размер на 600.00 лева по водене на исковото производство.
3. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4