Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 486 от 03.08.2020, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 578/2020
Вид
Решение № 486
Подписан
03.08.2020
В сила
11.11.2020
Състав
ЕЛИСАВЕТА ЙОРДАНОВА РАДИНА

Цитирани разпоредби

  • чл.29 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.102, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 102, ал. 3, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 180 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 180, ал. 1 и ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 180, ал. 1 и ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 180, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.86, ал. 1 и ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86, ал.1 т.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.86, ал. 1 и ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 96, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 96, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 46 · Закон за нормативните актове
  • чл.46, ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл. 178 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 178, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.53, ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност

Р Е Ш Е Н И Е гр. Пазарджик,

03,08,2020г

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Пазарджишкият районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:

ЕЛИСАВЕТА РАДИНА при секретаря Хр. Велчева, като разгледа докладваното от районен съдия РАДИНА нахд № 578/20. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Т.Б.К.“

ЕООД, БУЛСТАТ ***, адрес

(седалище и адрес на управление) с. ****, представлявано от П.Л.Б. с ЕГН ********** против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 424512-F430896/01.04.19, с което на дружеството на основание чл. 180, ал. 1 във връзка с ал. 2 е наложена имуществена санкция в размер на 500лева

С жалбата се заявява незаконосъобразност в материално-правен аспект на постановлението и се настоява за неговата отмяна.

В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, чрез своя процесуален представител и с писмено становище, поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител , с писмено становище, настоява да се потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

Дружеството- жалбоподател, осъществяващо независима икономическа дейност, подало на 24.07.2018г. заявлението за регистрация по ЗДДС по чл. 96, ал.1 ЗДДС ( вх. № 133911801524651).

В хода на извършената последваща проверка било установено, че за периода 01.07.2017г. - 30.06.2018г. дружеството реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 69078,58лв. Проверката установила, че облагаемият оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за задължителна регистрация бил достигнат още за периода 01.12.2016г. - 30.11.2017г. и е в размер на 58157,37лв., тоест дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 14.12.2017г. /в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000,00лв./.

Оборотът на дружеството за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС падал към 01.02.2018г. Към 30.04.2018г. дружеството отново формирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за задължителна регистрация в размер на 50627,53лв., който е достигнат за периода 01.05.2017г. - 30.04.2018г. и дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 08.05.2018г. /в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000.00лв./. При надлежно и навременно изпълнение от дружеството на задължението за подаване на заявление за регистрация от страна на дружеството, Актът за регистрация е следвало да бъде издаден най-късно на 22.05.2018г.

Дружеството било регистрирано по

ЗДДС на 08.08.2018г., на основание чл.102, ал.1 от ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС № 130421801623071/07.08.2018г„ връчен на 08.08.2018г.

Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите т.е. ако задълженото лице „Т.“ ЕООД бе изпълнило в срок своето задължение за подаване на Заявления за регистрация по ЗДДС, то Актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по-късно от 22.05.2018г. и за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС - 08.08.2018г. лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки.

При извършена последваща проверка било установено, че за периода 22.05.2018г. - 31.05.2018г. задълженото лицето извършило облагаеми доставки в размер на 2744,56лв. Посочените доставки съставляват извършени услуги. Облагаемите доставки са с начин на плащане по сметка по издадена една фактура с №**********/28.05.2018г. на стойност 2744,56лв., която сума постъпила по банковата сметка на дружеството. За посоченият период не били налице анулирани фактури, ВОП, ВОД и освободени доставки. Място на посочените доставки било на територията на страната.

Според формулата, описана в чл. 53, ал. 2 от

ППЗДДС, неначисленият ДДС за периода 22.05.2018г. - 31.05.2018г. е в размер на 457,43лв.

Ако задълженото лице „Т.Б.К.“

ЕООД е било регистрирано по ЗДДС през периода 22.05.2018г. до 31.05.2018г., както е следвало да бъде, същото е трябвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки по реда и сроковете по чл.86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и да подаде Справка-декларация за ДДС и информация от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и .Дневник за продажбите" за данъчен период месец 05/2018г., съгласно чл. 125, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ЗДДС в срок до 14.06.2018г.

В разпоредбата на чл. 180, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е предвидена санкция за “регистрирано лице, което като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове“, включително „ и когато лицето не е начислило данък, тъй като е не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон ”.

„Т.Б.К.“ ЕООД е подало СД за ДДС за данъчен период месец 08/2018г. по електронен път с вх. № 13001573875/14.09.2018г. В Дневника за продажбите за посоченият период с Протокол № **********/08.08.2018г. лицето е самоначислило ДДС за периода 22.05.2018г. до 31.05.2018г. в размер на 457,43 лв.

При тези данни свидетелката приела, че е налице нарушение по чл. 180, ал. 1 във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, тъй като дружеството като данъчно задължено лице не е начислило ДДС в размер на 457,43лв. за извършени от него облагаеми доставки на обща стойност 2744,56лв., извършени през данъчен период 22.05.2018г. - 31.05.2018г., като е било длъжно, но не е подало в срок Заявление за регистрация по ЗДДС.

При тези констатации дружество било поканено за съставяне на акт за установено административно нарушение, която била изпратена и връчена на 19,10,18г. по ел. път с потвърждение от актосъставителя ( виж към административно-наказателната преписка ). В определения с поканата тридневен срок за явяване не се явил представител на дружеството и актът бил съставен съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН.

Същият бил надлежно предявен на законовия представител на 09,11,19г. , подписан и с връчен нему екземпляр .

Постъпили възражения в тридневния срок, които не били уважени и издадено процесното НП.

Възраженията за процесуалната годност на НП се изчерпват само с критиките за липса на мотиви досежно отхвърляне на чл. 28 от ЗАНН , но такива все пак са съдържими сред изложените обстоятелства по извършване на нарушението, въпреки, че не са изрично назовани за формулирания извод в предпоследния абзац на стр. 3 на НП. Не се констатираха процесуални пороци, водещи директно до отмяна на НП.

Актът и НП имат съдържание, което съответства на нормативно установените правила за задължителни реквизити и е спазена строго формалната процедура за тяхното съставяне, връчване и предявяване ( последните относно АУАН) . Действително, поканата за съставяне на акта е връчена на 19,10,18г. по ел. път с потвърждение от актосъставителя ( виж към административно-наказателната преписка

). Вярно е, че процедурата по НПК, към която препраща чл. 84 от ЗАНН, не предвижда точно такъв - така наименован способ за призоваване. Разпоредбата на чл. 178, ал. 8 от НПК обаче предвижда възможност за призоваване по факс или телекс . Телексът е остаряла и отдавна ( преди около 50 години) излязла от употреба техника за обмен на информация по електронен път, но факсът все още се ползва и се обявява като възможност ( за различни институции, юридически лица и т.н. ) за информационен обмен. Разликата между него и обмена на информация чрез електронни адреси е в това, че при първия начин информацията пристига чрез машинно устройство на хартиен носител, а във втория се съхранява на ел. адрес и е достъпна само по ел. път , като получателят решава дали да я изведе и на хартиен носител. Приложената аналогия е напълно допустима с оглед законодателното разрешение, манифестирано с чл.46, ал.2 от ЗНА - „ Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта“. В случая не следва да се съблюдава забраната по ал.3 на чл. 46 от ЗНА ( според която наказателната отговорност не може да се обосновава по аналогия), доколкото коментираната норма на чл. 178 НПК касае уведомителен режим и е част от процедурата, а не основание и параметри на реализираната репресия. В този смисъл приложението на ел. съобщения на ел. адрес е напълно приложимо , а в процесния случай това е станало на предварително обявен за контакти с НАП ел. адрес от дружеството съгласно изискванията на ДОПК ( чл.29 ДОПК) . В материалите на административно-наказателната преписка е налично удостоверение от актосъставителката К., че е връчила поканата за съставяне на акта на обявения ел. адрес на дружеството и това е достатъчно, за да се приеме надлежно връчване, доколкото чл. 178, ал.8 от НПК предписва, че „призоваването по факс се удостоверява от длъжностното лице, което го е извършило „ .

В определения с поканата тридневен срок за явяване не се явил представител на дружеството и актът надлежно бил съставен съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН. Надлежно е бил предявен ( на 09,11,19) и е връчен препис, като срещу него дори е подадено възражение в тридневния срок ( на 12,11,19).

Описаното нарушение е ясно и са изложени достатъчно обстоятелства по извършването му, посочена е възприетата правна квалификация.

Вярно е, че в АУАН и в НП има разминаване в посочените цифрови квалификации на вмененото нарушение, като в акта е посочено, че дружеството жалбоподател е нарушило чл.180, ал.2 във връзка с чл.102, ал.3, т.1 и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, докато в атакуваното НП се сочи, че е извършено нарушение на чл.180, ал.1 във връзка с чл.102, ал.3, т.1 и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Това нарушение не е от категорията на съществените, тъй като не препятствяло възможността за изграждане и реализиране на правото на защита. Тя се гради основно по фактите, а те са идентични в акта и в НП и касаят именно нарушение , осъществено чрез бездействие по отношение задължението за начисляване на ДДС по извършени облагаеми доставки в рамките на процесния период - по чл. 180, ал.1 от ЗДДС . От друга страна, корекцията в НП на част от цифровия израз на правната квалификация на нарушението е изцяло в съответствие с правомощията , които има наказващия орган по чл. 53, ал.2 от ЗАНН , при безспорно установени нарушител и начин на извършване на нарушението.

Фактите, възприети от контролния и от наказващия орган, не са спорни:

1.) 01.07.2017г. - 30.06.2018г. дружеството реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 69078,58лв., като облагаемият оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за задължителна регистрация бил достигнат още за периода 01.12.2016г. - 30.11.2017г. - в размер на 58157,37лв. ( което поражда задължение за дружеството да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 14.12.2017г. /в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000,00лв./.

2.) към 01.02.2018г. оборотът на дружеството за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС пада, но -3.) към 30.04.2018г. дружеството отново формира облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за задължителна регистрация в размер на 50627,53лв., достигнат за периода 01.05.2017г. - 30.04.2018г. ( това и в този случай поражда задължението по т.1, но при седмодневен срок за изпълнение , до 08,05,18) 4.) дружеството е регистрирано по

ЗДДС на 08.08.2018г., на основание чл.102, ал.1 от ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС № 130421801623071/07.08.2018г„ връчен на 08.08.2018г.

5.) за периода 22.05.2018г. -

31.05.2018г. дружеството извършило облагаеми доставки /услуги в размер на 2744,56лв.

От горните факти следват следните правни изводи - при надлежно и навременно изпълнение от дружеството на задължението за подаване на заявление за регистрация от страна на дружеството, Актът за регистрация е следвало да бъде издаден най-късно на 22.05.2018г.