Решение № 260091 от 21.05.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е № 260091

21.05.2021г., гр.

Варна.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

НИКОЛИНА ДАМЯНОВА при участието на секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 19 по описа на ВнАпС за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „Електроразпределение Север“ АД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу решение № 260315/27.10.2020г., постановено по т. д. № 47/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на „Агропласмент-92-В“ АД – гр. Варна, ЕИК *********, сумата 101 664.58 лв., представляваща разликата между заплатената от ищеца за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2017г. цена за услуга „пренос ниско напрежение" и дължимата за същия период от време цена за услуга „пренос средно напрежение" за обект „База за угояване на водоплаващи птици“ с аб. № 1699002, находящ се в с. Любен Каравелово, общ.

Аксаково, обл. Варна, както и сумата 61.16 лв., представляваща средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползването на притежавания от последния енергиен обект „Възлова станция „Любен Каравелово" за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г., на основание чл. 59 от ЗЗД вр. с чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, ведно със законната лихва върху присъдените суми по двата иска, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда – 10.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради постановяването му в нарушение на закона / Закон за електростопанството от 1948г., Закон за електростопанството от 1975г. и Закон за енергийната ефективност от 1999г./ и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд по релевантните факти, съставляващи елементи от фактическия състав по чл. 17 а от ЗППДОбП / отм./. По – голямата си част от доводите и съображенията са идентични със заявените доводи и оспорвания в първоинстанционното производство Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на исковете.

Претендира се и присъждане на съдебно- деловодни разноски за две инстанции.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество

„Агропласмент-92-В“ АД – гр. Варна представя отговор, чрез адв. П. М. от ВАК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения. Претендират се съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с разглеждането на два осъдителни кумулативно съединени иска съответно с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 – во ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл.

117, ал. 8 от ЗЕ, предявени от търговското дружество „ Агропласмент - 92-В“ АД – гр. Варна срещу „Електроразпределение Север“ АД - гр. Варна, за присъждане на сумата 101 664.58 лв., претендирана като разлика между заплатената от ищеца за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2017г. цена за услуга „пренос ниско напрежение" и дължимата за същия период от време цена за услуга „пренос средно напрежение" за обект База за угояване на водоплаващи птици с аб. № 1699002, находящ се в с. Любен Каравелово, Община Аксаково, Област Варна, както и сумата 64.74 лв., представляваща средства, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, чрез ползването на притежавания от последния енергиен обект Възлова станция „Любен Каравелово" за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2017г., на основание чл. 59 от ЗЗД, вр. с чл. 117, ал. 8 от ЗЕ. Предявени са и акцесорни претенции за законни лихви върху исковите суми, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че по силата на нот. акт №

79, т. VI, per. № 9357, дело № 993/2005г. от 29.12.2005г. на Нотариус С.

Д. per. № 363, съставен въз основа на АДС № 1416/06.03.1996г. и АДС / частна/ № 353/15.09.1997г. на Областния управител на гр. Варна, се легитимира като собственик на трансформаторен пост, ведно с намиращото се в него оборудване, служещо за преобразуване на доставяната до потребителите електроенергия от средно към ниско напрежение. Енергийният обект бил изграден и въведен в експлоатация през 1974г., от неговия праводател- бивше Телеугоително стопанство, в собствен парцел и към този момент е бил предназначен да обслужва единствено неговите нужди. Впоследствие, предоставеното за стопанисване и управление на бившето Телеугоително стопанство имущество било включено през 1996г. в капитала на „Агропласмент-92-В" ЕАД по реда на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.), видно от АДС № 353/15.09.1997г. Излага се, че посредством процесния трафопост ищецът захранва собствения си стопански обект, представляващ база за угояване на водоплаващи птици, находящ се в с. Любен Каравелово, с аб. № 1699002 при ответното дружество, като консумираната от него ел. енергия се отчита със средство за търговско измерване, монтирано в килия в станция на ниво ниско напрежение. Разпределителното предприятие начислявало в издаваните фактури и цена за услугата пренос ниско напрежение, като за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2017г., заплатената за този ценови компонент сума възлизала общо на 161 926.08 лв. Твърди се също, че съгласно чл. 28, ал. 4 от Наредба № 1 от 2013г. за регулиране цените на ел. енергия (отм.), респ. чл. 27, ал. 4 от действащата Наредба № 1 от 2017г. за регулиране цените на ел. енергията сумата била предназначена да покрие технологичните разходи на енергийното дружество при осъществяване на дейността по транспортиране на потребените киловати по съответните присъединителни съоръжения на ниско напрежение. Според ищеца, тъй като ответното дружество не притежава такива съоръжения в мястото на присъединяване, не извършва разпределение на ел. енергия и не генерира подобни разходи, на заплащане подлежи единствено преносът на ниво средно напрежение, каквато енергия се доставя на границата на собственост на електрическите съоръжения по смисъла на чл. 30, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014г., респ. липсва основание за получената от ответника цена за пренос ниско напрежение.

Сочи се също, че чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ изискват мястото на измерване да е на страната с по - високо напрежение при наличието на преобразуващи съоръжения, собственост на клиента, респективно средствата за търговско измерване, отчитащи консумираната от ищеца енергия, следвало да бъдат монтирани на ниво средно напрежение, като при неспазване на техническите изисквания се дължи единствено компонентът от цената на ел. енергията, определен съобразно коректното юридически и технически положение. Исковата сума от 101 664.58 лв. по първия кондикционен иск е формирана като разлика между реално дължимите и преведените на енергийното дружество парични средства, които ищецът претендира за възстановяване, поради получаването им от ответника при начална липса на основание.

По осъдителен иск, който е с правно основание чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, се претендират разходите, спестени от ответника за сметка на ищеца, „Агропласмент-92-В" АД, който е лишен от приходи в същия размер, които нормативно му се следват. Твърденията са, че чрез достъпа до процесния енергиен обект ответникът осъществява търговска дейност по предоставяне на ел. захранване на трети лица, реализирайки приходи от чужда вещ и обогатявайки се по този начин от нея, за сметка на обедняването на ищеца.

Решението на първоинстанционния съд, с което осъдителният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 – во ЗЗД е уважен изцяло, а искът по чл. 59 от ЗЗД – частично за сумата 61.16лв., е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваната осъдителна част. Налице са процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за допустимостта на производството.

Като съобрази конкретните оплаквания в жалбата и изразеното становище по тях в отговора на насрещната страна, съставът на въззивния съд намира, че и в тази инстанция основният спор между страните е за това дали ищецът е собственик на трансформаторен пост с диспечерско наименование възлова станция "Любен Каравелово", представляващ едноетажна масивна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Любен Каравелово, общ. Аксаково, обл. Варна, одобрени със Заповед РД-18-910/13.12.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с намиращото се в нея оборудване. Предвид основанието на предявените искове и релевираните от ответника оспорвания, в тежест на ищеца и доказването на правото на собственост, на което са основани осъдителните претенции.

Ищецът се легитимира като собственик на процесния енергиен обект по силата на представения с исковата молба Нот. акт № 79, т. VI, per. № 9357, дело № 993/2005г. от 29.12.2005г. на Нотариус С.

Д. per. № 363, съставен въз основа на АДС № 1416/06.03.1996г. и АДС № 353/15.09.1997г., издадени от Областния управител на гр. Варна.

Ответникът оспорва констативния нотариален акт, който не се ползва с материална доказателствена сила, като цели да отрече удостоверената в него принадлежност на правото на собственост върху енергийния обект. Тежестта да се проведе успешното отричане на легитимиращото действие на констативния нотариален акт е на ответника, който твърди, че лицето, записано в него като собственик, всъщност не притежава това качество /съгласно разрешенията по ТР № 11/ 21.03.2013 г по тълк. д. № 11/2012 г на ВКС, ОСГК/.

По делото е безспорно установено от събрани доказателства, че процесният трансформаторен пост ВС „Любен Каравелово“ е построен за нуждите на тогавашното предприятие „Телеугоително стопанство“ и въведен експлоатация към 1974г., същият е предоставен за оперативно управление и е служил за задоволяване нуждите на преобразуваното държавно предприятие, праводател на ищеца, но не и на други потребители в периода от 1974г. до 2005г.

Следователно, енергийния обектт трансформаторен пост „Възлова станция „Любен Каравелово" е бил изграден и въведен в експлоатация при действието на Закона за електростопанството (отм.); обн. ДВ, бр.

71/27.03.1948г., действал до 30.06.1976 г. Според чл. 2, ал. 1 от този закон, енергийните източници и всички съоръжения за производството, пренос и разпределение на енергията, както и електропромишлеността, са държавна общонародна собственост. В чл. 3 обаче е била уредена възможността държавата да преотстъпва на местните органи на държавната власт, на държавните предприятия, или на обществени организации - водни синдикати, кооперации и др. - строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение, или за собствени нужди.

Тази собственост е била запазена при влизането в сила от 01.07.1976 г. на новия ЗЕл. – така неговия § 4 от ПЗР.

Отделно от това, според чл. 2, ал. 1 от ЗЕл. (отм.); от 1976г., електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост, но според ал. 2 - кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация "Енергетика" могат да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти по предходната алинея за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия. В чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от този закон са диференцирани ел. централи, уредби и мрежи като такива за общо ползване и такива с вътрешноведомствено предназначение /за първите е посочено, че се изграждат и поддържат от посочената по-горе Асоциация "Енергетика", а вторите – от самите потребители/. Тези, които са за общо ползване са били и са останали държавна собственост /включително и при невъзможността да се придобиват по-късно по реда на чл. 17 а от ЗППДОбП (отм.);

Разпечатката съдържа 35 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7396e282-4be8-4fdc-9c36-95085119f1d3