Решение № 16696 от 25.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16696 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110109407 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД против Й. Г. Л. установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи сумата в размер на 3300,50 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за настъпило по вина на ответната страна пътнотранспортно произшествие на 13.09.2020 г. по път *** в отсечката между с. Симеоновец и ТП 1-8 при управление на лек автомобил „ВОЛВО Ц70“ с рег. № *** след употреба на алкохол над допустимите по закон норми, при което при десен завой водачът загубил контрол над моторното превозно средство, навлязъл в лентата за насрещно движение, в резултат на което възникнал удар с движещия се в лентата за насрещно движение лек автомобил „Волво В50“ с рег. № ***, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 29080/17.09.2024 г. по ч. гр. д. 52502/2024 г. по описа на СРС, 127 състав, която е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното и настоящото производство да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 13.09.2020 г., около 16:15 часа, на територията на община Септември, по общински път ***, в отсечката между главен път I-8 и с. Симеоновец, ответникът Й. Г. Л. управлявал лек автомобил марка „Волво“, модел „Ц70“, с рег. № ***, като при преминаване през десен завой в района на гробищния парк на селото загубил контрол над моторното превозно средство, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал пътнотранспортно произшествие с движещия се в нея лек автомобил марка „Волво“, модел „В50“, с рег. № ***. Поддържа се, че за произшествието е съставен протокол за ПТП № 1713468/13.09.2020 г., в който е отразено, че виновният водач е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол над допустимите по закон норми, за което му е съставен и АУАН № 305563/13.09.2020 г. Представителят на ищеца поддържа, че към датата на събитието гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Волво Ц70“ с рег. № *** е била застрахована при ЗК „Лев Инс“ АД по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в 1 застрахователна полица № BG/22/***, със срок на валидност от 07.07.2020 г. до 07.07.2021 г.

Излага доводи, че по предявена от собственика на увреденото моторно превозно средство претенция е образувана ликвидационна преписка по щета № 1206-5060-20-301305, извършени са оглед, опис и остойностяване на уврежданията, като е определено застрахователно обезщетение в размер на 3280,50 лева, изплатено на увреденото лице с платежно нареждане от 18.12.2020 г. Процесуалният представител на страната поддържа, че с плащане на застрахователното обезщетение ищецът е придобил на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ право на регрес срещу виновния водач до размера на изплатеното обезщетение от 3280,50 лева и обичайните разноски за неговото определяне в размер на 20 лева, или общо за сумата от 3300,50 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат П. Г. оспорва исковата претенция по основание и размер. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца твърдения касателно механизма на възникване на описаното в исковата молба произшествие, участието на Й. Леков в пътния инцидент, както и че лицето е управлявало моторно превозно средство под въздействието на алкохол. Особеният представител поддържа, че за ищеца не е съществувало задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, респ. застрахователят не е встъпил в правата на увреденото лице и няма право на регрес. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 500, ал.

1, т. 1 КЗ е да установи при условията на пълно и главно доказване, че в резултат на противоправно поведение на ответника е настъпило пътнотранспортно произшествие, което представлява покрит риск по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между страните по спора, че ищецът е заплатил обезщетение за увреденото вследствие на произшествието моторно превозно средство в размер на действителните вреди, настъпили във връзка със събитието и, че делинквентът е извършил нарушение по Закона за движение по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

При установяване на горепосочените обстоятелства от страна на ищеца в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което по делото не са представени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство. Разпоредбата на чл. 477, ал. 2 КЗ предвижда, че застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство.

От приетата като писмено доказателство по делото застрахователна полица № BG/22/*** от 07.07.2020 г. се установява, че между ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД и Асен Г. Л., в качеството му на собственик на лек автомобил марка „Волво“, модел „Ц70“, с рег. № ***, е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на покритие от 07.07.2020 г., 13:00 часа, до 07.07.2021 г., 23:59 часа. Същият номер на полица е възпроизведен и в съставения от органите на МВР протокол за ПТП № 1713468/13.09.2020 г. Доколкото към датата на произшествието ответникът е извършвал фактически действия по управлението на посоченото моторно превозно средство, същият има качеството на застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ.

2

Видно от приетия като писмено доказателство протокол за ПТП № 1713468 от 13.09.2020 г., съставен от мл. автоконтрольор Найчо Сеферинкин при ОДМВР – Пазарджик, РУ – гр. Септември, участници в произшествието са ответникът Й. Г. Л. като водач на лек автомобил марка „Волво“, модел „Ц70“, с рег. № ***, и А. Г. Г. като собственик и водач на лек автомобил марка „Волво“, модел „В50“, с рег. № ***. Протоколът за пътнотранспортно произшествие представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно непосредствено възприетите от съставителя му факти, а именно разположението на моторните превозни средства, видимите по тях увреждания и данните за участниците, като доказателствената му стойност не е оборена от ответната страна. Като писмено доказателство по делото е приет препис от административнонаказателна преписка, образувана във връзка с процесния пътен инцидент, като актът за установяване на административно нарушение е подписан от ответника, който изрично е вписал, че няма възражения, а препис от наказателното постановление му е връчен срещу подпис на 02.10.2020 г. От изложеното следва, че именно ответникът е управлявал лек автомобил марка „Волво“, модел „Ц70“, с рег. № *** към момента на възникване на процесното пътнотранспортно произшествие.

От приетата административнонаказателна преписка се установява, че непосредствено след произшествието водачите на моторните превозни средства участвали в пътния инцидент са тествани за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № 0098, като пробата на ответника е отчела положителен резултат от 1,68 на хиляда. От данните, съдържащи се в изисканата справка за нарушител/водач, се установява, че ответникът е дал кръвна проба за изследване, при което с протокол за химическа експертиза № 552/17.09.2020 г. на „УМБАЛ – Пловдив“ АД е установена концентрация на етилов алкохол в кръвта от 1,12 на хиляда. Видно от справката с постановление № 2960/28.09.2020 г. на Районна прокуратура – Пазарджик е прекратено бързо производство № 390/2020 г. по описа на РУ – гр. Септември, образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, а материалите са изпратени за реализиране на административнонаказателна отговорност, като срещу ответника е издадено наказателно постановление № 20-0340001687/01.10.2020 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, влязло в сила на 09.08.2022 г.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява всички увреждания по лек автомобил „Волво В50“ с рег. № *** се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 13.09.2020 г. произшествие, като стойността необходима за възстановяване на моторното превозно средство към датата на инцидента по средни пазарни цени възлиза на 19524,86 лева.

От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно дадено, се установява, че дължимата по полицата застрахователна премия е в размер на 422,15 лева, уговорена при разсрочено плащане на четири вноски с падежи съответно 07.07.2020 г., 07.10.2020 г., 07.01.2021 г. и 07.04.2021 г., като по полицата е заплатена първата вноска в размер на 74,15 лева с разписка № Р009731322 от 07.07.2020 г. Доколкото падежът на втората разсрочена вноска – 07.10.2020 г., следва датата на процесното пътнотранспортно произшествие – 13.09.2020г., към момента на настъпване на застрахователното събитие застрахователният договор е бил действащ и е предоставял застрахователно покритие, поради което и възражението на особения представител, че за ищеца не е съществувало задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, се явява неоснователно.

От събраните по делото гласни доказателствени средства по делегация чрез разпит на свидетеля А. Г. Г. се установява, че водачът се движел от с. Симеоновец в посока гр.

Септември със скорост около 45 км/ч, когато възприел насрещно движещ се с много висока скорост автомобил; намалил и почти отбил в намиращата се встрани нива, за да избегне челен удар, при което другият автомобил не успял да вземе завоя, плъзнал се в предната лява врата на автомобила на свидетеля, изкъртил задната врата и задния мост и завъртял 3 автомобила в нивата. Съдът намира, че показанията на свидетеля Г. са логични, последователни и разкриващи непосредствено възприети от лицето обстоятелства във връзка с възникване на процесното пътнотранспортно произшествие, поведението на ответника и настъпилите в резултат на произшествието материални щети.

Предвид изложеното съдът намира за установено, че процесното пътнотранспортно произшествие е възникнало вследствие на противоправното поведение на ответника, който в нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата не е съобразил скоростта на движение с пътните условия и релефа на местността, в резултат на което е загубил контрол над управляваното от него моторно превозно средство и е навлязъл в лентата за насрещно движение. От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие ответникът е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта, надвишаваща допустимата по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП норма от 0,5 на хиляда. С оглед изложеното възражението на особения представител в обратен смисъл е неоснователно.