Определение № 214 от 08.01.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214

Пловдив, 08.01.2026 г.

Административният съд - Пловдив - XVIII Състав, в закрито заседание на осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЙОРДАН РУСЕВ като разгледа докладваното от съдията Йордан Русев административно дело № 3017/2025 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Постъпила е жалба от Б. Ф. В., [ЕГН], чрез адв. Л.Л.-пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/***, издадена от А. С. Х.-мл.автоконтрольор, сектор „Пътна полиция“, към ОДМВР-[област].

С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на приложената административна мярка, тъй като се счита, че при това положение, евентуалното и неоснователно лишаване от възможността жалбоподателят да управлява моторни превозни средства, за които има правоспособност, би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Ответникът, запознат с искането, не взема становище по него.

Съдът намира искането за спиране на предварителното изпълнение за допустимо. Налице е висящо съдебно производство, образувано по жалба на Б.В. срещу заповедта, с която му е наложена ПАМ.

Искането обаче следва да се приеме за неоснователно, по следните съображения:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/21.11.2025г., издадена от А. С. Х.-мл.автоконтрольор, сектор „Пътна полиция“, към ОДМВР-[област], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. З)бб) от ЗДВП-временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение на чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Заповедта е връчена на жалбоподателя и е обжалвана, чрез административния орган, предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът намира следното от правна страна:

В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата, съгласно чл. 166, ал. 1 от АПК, разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от специалния ЗДвП предвижда, че обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Доколкото специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, намира приложение разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК, съгласно която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК - ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като искането може да бъде предявено при всяко положение на делото, до влизането в сила на решението.

В искането се твърди, че предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до значителни затруднения и съществени вреди, с оглед невъзможността жалбоподателят да управлява МПС.

При тези данни съдът намира за неоснователни доводите на молителя, че предварителното изпълнение на заповедта би могло да му причини значителни и труднопоправими вреди, които да се противопоставят по тежест и значимост на презумирания интерес, в чиято защита е допуснато предварителното изпълнение на акта.

Съгласно Тълкувателно решение №*** на ОС на ВАС при допуснато по силата на специален закон предварително изпълнение на административен акт, приложим при съдебния контрол за законосъобразност на административния акт е чл. 166, ал. 2 АПК. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, както и вида и вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Според правната теория за значителност се преценяват вреди, които имат посочено материално изражение, а като труднопоправими вреди, които касаят ценности като живот и здраве. Съобразно константната съдебна практика, засягането на търговски интереси, вкл. и преустановяване на трудова дейност и финансови загуби, не са от категорията на тези, които могат да бъдат противопоставени на значимите обществени и индивидуални интереси, предвидени в чл. 60, ал. 1 от АПК. Освен това, евентуалните вреди от обявения за незаконосъобразен административен акт, подлежат на репарация по реда на ЗОДОВ, вр. чл. 203 и сл. от АПК.

Твърденията в жалбата, свързани с това, че с временното отнемане на СУМПС на молителя ще доведе до невъзможност да изпълнява задълженията си, произтичащи по трудов договор с „А.-11“ ЕООД, са неотносими към чл. 166, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 60 от АПК. В случая отнемането на СУМПС е постановено като превантивна мярка с цел да бъдат защитени важни обществени интереси, в частност, правата и законните интереси на другите участници в движението по пътищата.

Следва да се отбележи, че безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да управлява моторно превозно средство, поради отнемане на СУМПС (за което не са представени относими доказателства), то същата не е нито значителна, нито труднопоправима, предвид алтернативните възможности за придвижване, включително с обществен транспорт, ако се касае за придвижване, в хипотеза, че молителят чрез автомобил добива доходи и това е част от неговата работа, доказателства не са представени. Напротив, от представения с жалбата трудов договор № *** е видно, че В. има място на работа в „А.-11“ ЕООД, цех „Монтажен“, [населено място].

Като значителна или труднопоправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Това, че на жалбоподателя се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ не обосновава извод за наличие на значителна или труднопоправима вреда.

В настоящото производство молителят следва да докаже вероятното настъпване на значителни или труднопоправими вреди в патримониума си, което не беше направено. Не се сочат и нови обстоятелства, съгласно чл. 166, ал. 2, изр. последно от АПК.

В случая запазване живота и здравето на участниците в движението-пешеходци или водачи на превозни средства, е особено важен и значим интерес, който стои над всички други интереси.

Съдът намира, че не са налице законовите предпоставки по чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 от АПК за постановяване спиране изпълнението на обжалвания акт.

С оглед изложеното и на основание чл. 166, ал. 4 и ал.5 във вр. с ал. 2 от АПК, съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. Ф. В., [ЕГН], за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/21.11.2025г., издадена от А. С. Х.-мл.автоконтрольор, сектор „Пътна полиция“, към ОДМВР-[област], като неоснователно.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването.

Съдия: