Решение № 336 от 12.06.2018, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№336/12.06.2018 година, град Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд, Девети граждански състав на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Петър

Вунов секретар: Михаела

Стойчева прокурор: като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 237 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял

І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по исковa молба от М.И.И. с правно основание чл. 432, ал.

1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу ЗД „Бул Инс" АД.

Ищецът твърди, че на 03.07.2017 г., около 13:20 часа, докато пресичал улица „Ибър“ в град Хасково, лек автомобил марка „Киа ГЛЕ" с peг.

№ 16BN827, управляван от Атила Чалъшкан, при навлизането му по улица „Атон“ в нарушение на пътен знак В2 /забранено влизането на ППС и в двете посоки/ го блъснал. Ищецът знаел, че на тази улица имало знак, който указвал, че навлизането на МПС било забранено в тази посока и затова инцидентът се случил неочаквано за него. В следствие на описаното ПТП му била причинена лека телесна повреда, изразяваща в контузия на двете глезени стави, което се установявало и от издаденото му съдебномедицинското удостоверение. В резултат на инцидента получил болки, оток, хематом, ограничени и болезнени движения в двете глезени стави, като определен период от време се движел с помощни средства. Поддържа се и че виновният водач не му изплатил каквото и да е било обезщетение за причинените вреди. На мястото на инцидента бил съставен констативен протокол за ПТП от служители на ПП – КАТ, които също установили, че водачът на МПС, нарушавайки правилата за движение, а имено на пътен знак В2, навлязъл в забранена улица и продължил да се движи в лентата за насрещно движение. Тогава се установило и че причинителят Атила Чалъшкан имал сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG/02/Fl17015299, валидна до 28.07.2017 г., със ЗД „Бул Инс" АД. Сочи се и че след инцидента ищецът уведомил ответника и предявил пред него претенцията си за обезщетяване на причинените му от виновното застраховано лице неимуществени вреди. Въпреки установеното му в чл.

429, ал 1, т. 1 КЗ задължение застрахователят да покрие в границата на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на третите лица имуществени и неимуществени вреди, той му отказал устно да стори това, защото в следствие на инцидента била причинена само лека телесна повреда. На 12.12.2017 г. ищецът отново опитал извънсъдебно уреждане на въпроса, като изпратил на застрахователя покана за доброволно изплащане на дължимото обезщетение, но и до настоящия момент не бил получил такова.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, оток, ограничени и болезнени движения в двете глезени стави, вследствие на ПТП на 03.07.2017 г. в гр.

Хасково, ул. „Ибър“, извършено от Атила Чалъшкан при управление на л.а. марка „Киа ГЛЕ" с peг. № 16BN827, ведно със законната лихва върху нея от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.

Ответникът оспорва изцяло иска по основание и по размер. Признава, че към датата на ПТП посоченият в исковата молба л.а. бил застрахован при него по застраховка „Гражданска отговорност“, но се оспорват останалите изложени в исковата молба обстоятелства.

Освен това претендираният размер на причинените неимуществени вреди бил прекомерно завишен и не отговарял на действително претърпените такива от ищеца. При условията на евентуалност се правят възражения за съпричиняване от пострадалия, който не бил спазил задълженията си по чл. 113, ал. 1 и чл. 114 ЗДвП, както и за наличието на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Предвид изложеното се иска предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен, като се присъдят на ответника направените в производството разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:

От представеното заверено копие на констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.07.2017 г., съставен от Атанас Каменов – дежурен ПТП при ОДМВР - Хасково, се установява, че на същата дата, около 13,20 часа, в гр. Хасково на кръстовището на бул. „България“ и ул. „Ибър“, лек автомобил марка „Киа ГЛЕ" с peг. № 16BN827, управляван от Атила Чалъшкан, е навлезнал по ул. „Атон“ в нарушение на пътен знак

В2 /забранено влизането на ППС и в двете посоки/, продължил движение в лентите за насрещно движение и ударил ищеца, който пресичал от ляво на дясно ул.

„Ибър“, вследствие на което М.И. е получил контузия на ляв и десен глезен.

Посочено е и че е бил прегледан в Ортопедично отделение на МБАЛ – Хасково, след което е бил освободен за домашно лечение без опасност за живота.

С Определение

№ 417/23.03.2018 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, а и от горепосочения протокол също се установява, че към датата на ПТП л.а. марка „Киа ГЛЕ" с peг. № 16BN827 е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

С покана от 12.12.2017 г. адв. Димо Стоянов, като пълномощник на ищеца, е уведомил повторно ответното дружество за претърпения инцидент и е поискал да му бъде изплатено обезщетение за понесените от него неимуществени вреди в приемлив размер, в срок до 20.12.2017 г.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С.

Т. И. относно настъпването на ПТП и претърпените от ищеца болки и страдания. Показанията й са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 23.04.2018 г. /л. 35 – л. 36 по делото/, като те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаната свидетелка, естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други такива.

От заключението на съдебно – медицинската експертиза, което следва да се кредитира като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че при процесното ПТП на ищеца е била причинена контузия на двете глезенни стави, която протича с болезнени и затруднени движения. Описаните увреждания са били причинени от действие на твърди тъпи предмети и могат да се получат по описаните от ищеца начин, време и обстоятелства. Според вещото лице е налице причинно-следствена връзка между описаното в исковата молба ПТП и причинените на ищеца увреждания, като срокът за възстановяването му е 20-25 дни.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл.

45, ал. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е частично основателен поради следните съображения:

Съгласно чл. 432, ал.

1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от с.з. – отправяне на писмена застрахователна претенция с посочена банкова сметка. ***, за да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника – застраховател относно автомобила, управляван от делинквента, че са се осъществили елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – описаното в исковата молба противоправно и виновно поведение на водача на лекия автомобил, от което са настъпили твърдените неимуществени вреди и причинна връзка между тях, като вината му се предполага до доказване на противното - чл.

45, ал. 2 ЗЗД, както и отправена от него към застрахователя писмена претенция.

По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че към датата на настъпване на ПТП е съществувал валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между ответника и собственика на горепосочения автомобил, който е покривал отговорността на застрахованото лице за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като е уместно да се отбележи, че застрахован се явява и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание – чл. 477, ал. 1 и ал. 2 КЗ.

На следващо място, от съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства, както и от приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза се установяват по категоричен начин елементите от фактическия състав на деликта. В тази връзка най

– напред следва да се отбележи, че представеният констативен протокол за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е съставен от компетентно длъжностно лице, в кръга на службата му по установената форма и ред, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за обективираните в него обстоятелства. Дори да се приеме, че няма такава сила за самия механизъм на произшествието, тъй като ПТП не е било реализирано в присъствието на съставителя му, следва да се има предвид, че по делото са събрани преки доказателствени средства за обстоятелствата, при които е бил увреден ищеца.

Кредитираните показания на свидетелката С. Т. И. напълно съответстват на описаното в този протокол. При съпоставката на протокола за ПТП и свидетелските показания с приетото експертно заключение, се стига до същия еднозначен извод за причините за настъпването на ПТП, телесните увреждания на ищеца и наличието на причинно-следствена връзка между тях.

Несъмнено е, че поведението на водача на л.а. марка

„Киа ГЛЕ" с peг. №

16BN827 е противоправно, тъй като е нарушил забраната за движение по чл. 47, ал. 3 ППЗДвП, обозначена със знаци В2 - "забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки", като следва да се приеме, че то е и виновно, доколкото не са ангажирани доказателства, оборващи законоустановената презумпция за вината му.

Възраженията на ответника, в т.ч. за съпричиняване от страна на ищеца и за наличието на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, не могат да бъдат споделени, тъй като същият не ангажира никакви доказателства в тяхна подкрепа, въпреки дадените му изрични указания с Определение № 417/23.03.2018 г. Ето защо, съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че тези факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици.

Както се посочи по-горе, настъпването на претендираните неимуществени вреди за ищеца, изразяващи се в болки, оток, ограничени и болезнени движения в двете глезени стави, и причинно-следствената връзка между тях и деянието се установяват от кредитираните показания на свидетелката С. Т. И. и от приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза. Касае се за неблагоприятно засягане на лично, нематериално благо - здравето на физическото лице, поради което и доколкото претърпените вреди са неимуществени, те не подлежат на точна парична оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. Предвид възрастта на пострадалия – 69 години, вида и характера на причиненото увреждане – контузия на двете глезенни стави, продължителността и интезивността на претърпените болки и страдания - около 2 месеца според свидетелката С. Т. И., а според вещото лице д-р Х.Е. със срок за възстановяване до 30 дни, липсата на обективни данни за трайна промяна в начина му на живот, за настъпили психически и/или здравословни усложнения или пък бъдещи оплаквания, както и с оглед социално-икономическите условия в страната към релевантния момент, съдът приема, че за справедливото овъзмездяване на неблагоприятното засягане на неговото здраве следва да му бъде престирана сума в размер на 800 лева.