Решение № 88 от 08.06.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Враца, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. И.а

Членове:

Евгени Божидаров Ангелов

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Веселка Кр. Николова в присъствието на прокурора К. Н. И. като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно наказателно дело № 20261400600094 по описа за 2026 година

Производството е по реда на гл. XXI във вр. с чл. 306, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 НПК.

Образувано е по въззивна жалба № 815/09.02.2026 г. на адвокат Д. М. М.

– защитник на Т. Й. Ч., срещу Определение № 7/21.01.2026 г. по ЧНД № 473/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, в частта, в която на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС съдът е определил на осъденото лице първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложеното му общо найтежко наказание по посочените в определението дела от общ характер.

Атакуваното определение е постановено от Районен съд – Бяла Слатина в производство по чл. 306, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 НПК, по частно наказателно дело за групиране и привеждане в изпълнение на наказания по отношение на осъдения Т. Й. Ч.. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23 НК за съвкупност от престъпления, за които Ч. е осъден по дела № НОХД № 485/2024 г. на РС – Бяла Слатина, НОХД № 266/2022 г. по описа на РС – Козлодуй и НОХД № 268/2025 г. на РС – Бяла Слатина съдът му е определил общо, най‑тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Към това общо наказание са присъединени глоба в размер на 600 лева, наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, както и заплащане на равностойността на лек автомобил марка „Ауди С4“ в размер на 18 176 лева. Наред с това на 1 основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение и общото наказание по ЧНД № 606/2020 г. по описа на РС – Бяла Слатина в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което осъденият да изтърпи отделно, също при строг режим, след извършване на съответните приспадания.

Жалбоподателят излага съображения, че съдът неправилно е наложил строг режим на изтърпяване на наложените наказания, тъй като степента на обществена опасност на извършените от Ч. деяния била ниска, той нямал трайно престъпно поведение, проявил критично отношение към деянието и съдействал на органите на разследването. Счита, че са налице данни за „поправителен ефект“ у осъденото лице – организирал редица спортни и други мероприятия в затвора, предстояло му да бъде награден, нямал наложени наказания от 9 месеца и бил във все още млада възраст. Счита също, че характерът и тежестта на извършените деяния не налагат повишен контрол върху изтърпяване на определеното най-тежко наказание – то е под 5 години лишаване от свобода и нямало данни за извършване на насилие или друга опасност върху обществото от страна на осъдения. Подчертава личните и социални данни на Ч., който имал семейство, трудови навици, както и добро поведение и организационно-социални умения в затвора.

Защитникът счита, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати при изтърпяване наказанието в „общ“ режим, който позволява ресоциализация и трудова ангажираност, поради което моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови съдебен акт, с който да определи първоначален „общ“ режим на определеното наказание.

В съдебното заседание прокурорът излага съображения за правилност на обжалваното определение в частта, в която съдът е наложил общо наказание „лишаване от свобода“ в размер от една година и шест месеца след извършено групиране с първоначален „общ“ режим на изтърпяване. Счита определението за неправилно в частта относно първоначалния режим за изтърпяване на приведеното за изпълнение наказание по ЧНД № 606/2020 г. по описа на РС – Бяла Слатина, което по негово мнение следва да се търпи при първоначален „общ“, а не „строг“ режим и моли за изменение на определението в тази му част.

Защитникът на осъденото лице моли определението да бъде отменено, съдът да приложи чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС и да измени режима на „общ“, застъпвайки отново аргументите от жалбата, че осъденото лице не е с висока степен на обществена опасност и трайно установено престъпно поведение, като подчертава участието на осъденото лице в спортни и културни прояви в Затвора, съвестното ниския риск от бягство и суицид.

В лична защита осъденото лице моли за промяна на режима, за да не спира да работи. В последната си дума моли съда да измени режима на „общ“.

Пред въззивната инстанция са приети като доказателства осъвременена справка за съдимост на осъденото лице и Характеристична справка с вх. № 2273/24.03.2026 г., изготвена от Началника на Затвор-Враца – мястото, където 2 осъденото лице понастоящем се намира.

Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в законоустановения срок (изпратена по пощата на 04.02.2026 г.), от процесуално легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на въззивна проверка по реда на глава двадесет и първа от НПК на основание чл. 306, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2 НПК. Разгледана по същество, тя е частично основателна по следните съображения:

С обжалваното определение в рамките на ЧНД № 473/2025 районният съд на основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наложеното на осъдения Ч. общо, най-тежко наказание по ЧНД № 606/2020 г. на РС-Бяла Слатина от една година и шест месеца лишаване от свобода, определяйки първоначален „строг“ режим за изтърпяването му, без да посочва конкретно правно основание по ЗИНЗС за този режим. Процедирайки по този начин първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон в частта относно първоначалния режим на изтърпяване на това наказание, прилагайки нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗИНЗС както за престъплението, извършено в изпитателния срок на условното осъждане, така и за приведеното в изпълнение предходно такова.

С решение № 451/19.12.2024 г. на Апелативен съд – София, постановено по НОХД № 1505/2024 г., САС е отменил постановеното по ВНОХД № 250/2024 г. по описа на ОС-Враца решение, с което е потвърдена Присъда № 20/13.11.2023 г. по НОХД № 266/2022 г. в частта относно определения „СТРОГ“ режим на изтърпяване на наказанието една година и шест месеца лишаване от свобода, определено по реда на чл. 23 НК по ЧНД № 606/2020 г. по описа на РС-Бяла Слатина на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, като вместо това е постановил така определеното наказание да се търпи при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.

Определеният по това дело първоначален режим на изтърпяване на наказанието е окончателен и извършването на ново групиране на наказания в хода на предметното производство по ЧНД № 473/2025 г. по описа на РС- Бяла Слатина не може да се отрази на режима на наказанието, което се привежда в изпълнение на основание чл. 68 НК отделно от другите, групирани наказания.

Затова неправилно е определението на съда в частта, в която приведеното в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК наказание, определено по ЧНД № 606/2020 г., в размер от една година и шест месеца лишаване от свобода е псотановено да се търпи при първоначален „строг“ режим. С него в нарушение на материалния закон е определен неправилно режимът за изтърпяване на приведеното наказание, който съгласно нормата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и на база на решението на САС следва да е "общ". Съдът не е съобразил, че тази норма е приложима само за наказанието, наложено за престъплението, извършено в изпитателния срок по предходното осъждане, а не за отложеното за изпълнение наказание. Определението следва да се отмени в тази му част, като вместо него се постанови това наказание да се търпи при първоначален 3

„общ“ режим.

Що се касае до искането на защитата за прилагане на чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС и промяна на първоначалния режим на изтърпяване на общото, най-тежко наказание измежду групираните по дела № 485/2024 г., № 266/2022 г. и № 268/2025 г., по което групиране районният съд в настоящото производство е наложил едно общо, най-тежко наказание в размер от една година лишаване от свобода, то настоящия състав намира жалбата за неоснователна. Не се доказва основание за прилагане на чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС.

От характеристичната справка вх. № 2273/24.03.2026 г. се установява, че поведението на осъденото лице в Затвора не се подобрява. Докладвани са извършени редица нарушения на правилата, за които са му налагани дисциплинарни наказания със Заповед № Л-3511/28.10.2024 г., Заповед № Л – 208/15.01.2025 г.; Заповед № Л – 210/15.01.2025 г. Наказван е също за неизпълнение на трудовите си задължения със Заповед № Л – 3594/11.11.2025 г. и за проявена физическа агресия спрямо друг лишен от свобода, работещ в кухненския блок, тоест последното му наказване е осъществено 3 месеца преди депозиране на жалбата, което прави възражението, че не е наказван от девет месеца, невярно. Действително осъденият има едно награждаване.

От характеристиката се установява също, че са били депозирани жалби срещу лицето, поради което същият в периода февруари-март 2026 г. е преместван два пъти в различни помещения с цел недопускане ескалация на напрежението между лишените от свобода. Също така лицето не е проявявало инициативност и желание за включване в корекционни програми, които се осъществяват в мястото за лишаване от свобода. Описан е като лице, което е склонно да пренебрегва евентуалните отрицателни последствия от предприетите от него действия.

От всичко изложено се установява, че осъденото лице по-скоро не е демонстрирал положителна промяна с поведението си в пенициарното заведение. Не се доказва същият да е демонстрирал по-добри трудови навици и социално поведение. Не е демонстрирал желание да преосмисли поведението си, да се превъзпита и поправи, за да бъде в полза на обществото, въпреки трудоспособността си и сравнително младата възраст.

Както се каза, районният съд правилно е постановил наказанието от една година лишаване от свобода да се търпи при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС, доколкото групираните наказания са извършени в изпитателния срок на присъдата, наказанието по което се привежда в изпълнение на основание чл. 68 НК, като сборът от двете наказания надвишава две години. След като решаващият съд се е съобразил с тези императиви, то той правилно е приложил материалния закон, и доколкото по гореизложените мотиви настоящата инстанция не намира основание за прилагане на чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС, определението в тази му част следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 306, ал. 3, вр.

4 ал. 1, т. 2 от НПК, Окръжен съд – Враца

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ определение № 7/21.01.2026 г., постановено от Районен съд – Бяла Слатина по ЧНД № 473 по описа на за 2025 г. на същия съд В ЧАСТТА относно режима за изтърпяване на приведеното в изпълнение на основание чл.

68, ал. 1 НК наказание по ЧНД № 606/2020 г. на РС – Бяла Слатина в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като определя първоначален „общ“ режим за изтърпяването му.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част като правилно и законосъобразно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5