Решение № 344 от 02.04.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. П., 02.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря К.А.И. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720100157 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от В. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр.П., *** и Д. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** чрез адв. А., срещу „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр.П., ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК, с които ищците в качеството им на наследници на по ½ част от наследството на Б.И.С., починал на *** г., искат да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му дължат следните суми:

- В. Б. В., ЕГН **********, в качеството й на наследник на Б.И.С., починал на *** г. не дължи на „*** АД, ЕИК *** сумата от 2057.61 лева представляваща ½ част от общия дълг в размер на 4115.21 лева - неплатена сума за топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен № ***, находящ се в гр. П., ***, а именно: сумата от 1652.03 лева - главница за неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен № ***, находящ се в гр. П., *** за периода от 01.10.2003 г. до 31.08.2006 г.; сумата от 363.76 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до 14.03.2007 г. и направени разноски по делото в размер на 41.82 лева, за които суми срещу наследодателя на ищеца – Б.И.С., починал на *** г., е издаден изпълнителен лист по гр.д. № *** г. на ПРС, и е образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б. и

- Д. Б. И., ЕГН **********, в качеството му на наследник на Б.И.С., починал на *** г. не дължи на „*** АД, ЕИК *** сумата от 2057.61 лева представляваща ½ част от общия дълг в размер на 4115.21 лева - неплатена сума за топлинна енергия за топлоснабден имот с 1 абонатен № ***, находящ се в гр. П., ***, а именно: сумата от 1652.03 лева - главница за неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен № ***, находящ се в гр. П., *** за периода от 01.10.2003 г. до 31.08.2006 г.; сумата от 363.76 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до 14.03.2007 г. и направени разноски по делото в размер на 41.82 лева, за които суми срещу наследодателя на ищеца – Б.И.С., починал на *** г., е издаден изпълнителен лист по гр.д. № *** г. на ПРС, и е образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б..

Твърдят, че процесните суми са погасени по давност и молят да им бъдат присъдени сторените разноски.

В законоустановения срок ответникът „***”АД чрез ю.к. М. са подали отговор на исковата молба, в който са признали предявения иск, като са заявили становище, че не оспорват твърденията на ищеца за погасяване по давност на процесната сума. Сочат, че при ЧСИ – С.Б. изпълнително дело е перемирано, и не е образувало ново изпълнително дело, като ответника не търси сумите по принудителен ред. В отговора са оспорили твърдението на ищците, че са посетили офис на дружеството, където им било заявено, че не се отписват задължения погасени по давност без съдебно решение. В тази връзка твърдят, че при подадена молба от клиента и преценка от страна па ръководството па дружеството задълженията погасени по давност се отписват служебно от счетоводната система. По изложените в отговора доводи и аргументи молят съда да постанови решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК, като им се присъдят сторените разноски, и съдът приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, като приеме, че с поведението си ответника не е дал повод за завеждане на делото. Противопоставили са възражение за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение, като молят да им бъдат присъдени сторените разноски.

В съдебно заседание ищците не се явяват. Представлява се от адв. А., която поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като на ищците се присъдят сторените разноски по делото. Независимо от направеното признание на иска от ответника, молят съда да постанови решение по реда на чл.235 от ГПК.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. М., която оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски при приложението на чл.78, ал.2 от ГПК.

П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Не се спори между страните, че на 03.05.2007 г., по ч.гр.д. .№ *** г. на ПРС, на 2 основание чл.237 от ГПК, в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист, с който Б.И.С. е осъден да заплати на „***“ ЕАД сумата от 3304.06 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 31.08.2006 г. включително, сумата от 727.52 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до 14.03.2007 г., както и да заплати сумата от 83.63 лева, представляваща разноски по делото.

Няма спор, че на основание издадения в полза на ответника изпълнителен лист и по молба на „***“ ЕАД от 26.10.2007 г. е било образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б.. Не се спори, че по изпълнителното дело не са извършвани от ответника действия насочени към спиране или прекъсване на давността, като изпълнителното дело е било прекратено от ЧСИ с постановление от 30.01.2023 г.

Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за наследници от 10.01.2023 г., ищците са наследници на Б.И.С., починал на 10.12.2003 г.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след издаване на изпълнителния лист.

Настоящия съдебен състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен лист вземания на ответника се погасяват с изтичането на пет-годишен давностен срок по чл.117, ал.2 от ГПК, тъй като с неговото издаване вземането е определено по основание и размер.

Съгласно задължителното за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 26.10.2007 г. давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.

Освен образуване на изпълнителното дело по молба на ответника, в която са посочени способи за изпълнение, по същото не са извършвани същински изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, за което няма спор между страните.

С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” 3

ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Поради липсата на предприети и извършени изпълнителни действия насочени към принудително събиране на дълга след 26.10.2007 г., когато по молба на ответника е образувано изпълнителното дело при ЧСИ С.Б., в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия. С оглед на това изпълнителното дело е перемирано към 26.10.2009 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо от липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото прекратяване, към тази дата (в този смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, което ЧСИ не е сторил своевременно. Ето защо следва да се приеме, че изп. д. № *** г. е перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 26.10.2009 г.

Както вече бе посочено в продължение на две години, считано от 26.10.2007 г. от взискателя не е поискано извършването на изпълнителни действия, поради което и по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по изп. д. № *** г. на ЧСИ - Б. относно принудителното събиране на вземанията по силата на чл.115, ал.1, б. „ж" от ЗЗД, като действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното производство, което е станало по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 26.10.2009 г. С прекратяване на изпълнителното производство е преустановено спирането на давността и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. Разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай. В същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.

Предвид горното към 26.10.2014 г. предвидената в чл.117, ал.2 от ГПК пет годишна 4 погасителна давност е изтекла, поради което и обективираните в процесния изпълнителен вземания на ответното дружество вземания са погасени по давност, за което и не се спори между страните, с оглед направеното в отговора на исковата молба от ответната страна, независимо, че ищеца не е поискал от съда да постанови решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК.

Не се спори, че ищците са наследници на Б.И.С., което се установява и от приложеното удостоверение за наследници.

С оглед горното, предявените искове, като основателни и доказани следва да бъдат уважени, като съдът постанови решение, с което да признае за установено, че ищците, в качеството им на наследници на Б.И.С. не дължат на ответника обективираното в процесния изпълнителен лист вземане, поради погасяването му по давност.

По разноските:

Ищците са поискали да им бъдат присъдени сторените по делото разноски, за което са представили списък по чл.80 от ГПК.

В отговора на исковата молба ответникът е признал иска, като е поискал от съда да им бъдат присъдени сторените по делото разноски на основание чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед направеното признание на иска.