Решение № 1083 от 24.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1083 гр. Бургас, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20232100501610 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Н. К., чрез пълномощника й адв.

Звезделина Неделчева от Адвокатска колегия – Бургас, срещу Решение № 294 от 28.06.2023 г., постановено по гр. д. № 197/2023 г. на Районен съд – Несебър, в частта, с която е отхвърлен искът й по чл. 144 СК срещу баща й Н.

В. К. за сумата над 250 лв. месечно до пълния претендиран размер от 350 лв., която сама представлява месечна издръжка, дължима за периода от 17.03.2023 г. до изтичане на предвидения срок за обучение в учебно заведение за висше образование или до навършване на двадесет и пет годишна възраст, платима до 20-то число на съответния месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и в частта, с която е отхвърлен искът й по чл. 149 СК срещу същото лице за сумата над 1500 лв. до 2100 лв., която сума представлява издръжка за минало време за периода от 01.09.2022 г. до 28.02.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба – 17.03.2023 г., до окончателното изплащане.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от Н. В. К. срещу решението, в частта, с която е уважен искът по чл. 144 СК за сумата над 195 лв. до пълния присъден размер от 250 лв., както и в частта, в която е уважен искът по чл.

149 ГПК за сумата над 1170 лв. до пълния присъден размер от 1500 лв.

1

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е уважен искът по чл. 144 СК до размера на сумата от 195 лв. месечно; в частта, с която е уважен искът по чл. 149 СК до размера на сумата от 1170 лв.; в частта, с която се отхвърля искът по чл. 149 СК за сумата над 2100 лв. и за периода от 01.05.2022 г. до 31.08.2022 г.

Във въззивната жалба на А. Н. К. се поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалноправни норми и е необосновано. Според въззивницата по делото е установено, че баща й има възможност да заплаща издръжка в пълния претендиран размер, предвид доказателствата, че притежава недвижими имоти – магазин за промишлени стоки, четири апартамента и шест складови помещения; че развива търговска дейност като едноличен търговец и че участва като съдружник и управител на „Морски свят – Несебър“ ООД и „НС Оптикс“ ООД. В жалбата се излага, че въззиваемият реализира доходи от отдаван под наем на притежаваните от него недвижими имоти и е безработен по свое желание, а не поради нетрудоспособност. Въззивницата изтъква, че не може да реализира доходи, тъй като страда от заболяване, а и не притежава свое имущество. Счита, че по делото е установена нуждата й от издръжка в общ размер на 600 лв. и изразява несъгласие с изводите на съда, че по-голямата част от тази издръжка следва да се възложи на майка й.

Във въззивната жалба се прави искане решението да бъде отменено частично, така че да бъде уважена първоначалната претенция по чл. 144 СК – за 350 лв. месечно, и част от първоначалната претенция по чл. 149 СК – за 2100 лв., натрупана за периода от 01.09.2022 г. до 28.02.2023 г. Претендират се деловодни разноски.

Н. В. К., чрез пълномощника си адв. Стоян Кацаров от Адвокатска колегия – Бургас, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него сочи, че е осъден да заплаща издръжка на свое непълнолетно дете и според практиката на ВКС това задължение е с приоритет пред задължението да заплаща издръжка на пълнолетните си деца, каквато е въззивницата. Освен това въззиваемият изтъква, че е безработен, както и че продажбата на имота му по изпълнително дело доказва, че не разполага с достатъчно средства. Позовава се на данни от Националния статистически институт, според които се нуждае от 2141,68 лв. на месец. Освен това имал нужда и от по 250 лв. месечно за лекарства.

В насрещна въззивна жалба, подадена от Н. В. К., чрез същия адвокат, се повтарят аргументите от отговора на въззивната жалба. В допълнение, въззивникът сочи, че е сключил граждански брак и има ново семейство, за което следва да полага грижи. Излага, че в първоинстанционното производство не е установено, че реализира доходи от имуществото си и че не би следвало от него да се очаква да продава имуществото си, за да заплаща издръжка на детето си в по-висок размер. Според въззивника целта на чл. 144 СК не е да покрие в пълнота всички нужди на учащия. В случая майката трябвало да поеме по-голямата част от издръжката, тъй като не била осъдена да заплаща издръжка със съдебно решение, а и разликата можела да се покрие от въззивницата с работа или стипендия.

2

С насрещната въззивна жалба се прави искане решението да бъде частично отменено, така че да бъде отхвърлена част от първоначалната претенция по чл. 144 СК – за сумата над 195 лв. месечно, и част от първоначалната претенция по чл. 149 СК – за сумата над 1170 лв., натрупана за периода от 01.09.2022 г. до 28.02.2023 г. Претендират се деловодни разноски.

А. Н. К. е подала отговор на насрещната въззивна жалба. В него сочи, че с гласни доказателства по делото е установено, че въззивникът реализира доходи от отдаване под наем на притежаваните от него недвижи имоти.

Депозираните въззивна жалба и насрещна въззивна жалба са допустими – подадена са от процесуално легитимирани лица, в сроковете по чл. 259, ал. 1 и чл. 263, ал. 2 ГПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Отговорите на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба също са допустими – подадени са в сроковете по чл. 263, ал. 1 и чл. 263, ал. 3 ГПК и отговарят на изискванията на чл. чл. 259, ал. 2 – 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл.

261 ГПК.

Относно валидността и допустимостта на решението:

При служебната проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 144 от КС родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Следователно, за да бъде уважен предявеният иск, следва да се докаже; 1) семейноправна връзка; 2) че ищецът учи редовно във висше учебно заведение; 3) че ищецът не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си; 4) че родителите на ищеца могат да дават издръжка без особени затруднения.

В случая не се спори по първата и втората предпоставка, а и за тях са налице доказателства по делото. На изследване подлежат останалите предпоставки.

Относно нуждата на А. К. от издръжка:

Видно от платежни нареждания на л. 13 и 51 от първоинстанционното 3 дело, А. К. два пъти е превела 375 лв. по сметка на университета за семестриални такси.

На 01.09.2022 г. А. К. е сключила договор за наем на апартамент в гр.***, с наемна цена 250 лв. месечно (л. 52-54 от първоинстанционното дело). Представени са и доказателства за плащане на част от наемите (л. 15 от първоинстанционното дело).

Свидетелката М. К. дава показания, че А. К. е закупила учебници и пособия, необходими за висшето образование, в размер на около 300 лв.

Разходите й за пътуване при всяко прибиране (за Коледните и Великденските празници) са около 100 лв. за двете посоки (гр.*** - гр.***).

По делото са приети 2 бр. амбулаторни листове (л. 16-17 от първоинстанционното дело), в които се съдържа информация, че А. К. страда от *** *** и ****. Предписани са й лекарства.

Свидетелката К. дава показания, че на всеки три месеца А. К. се нуждае от изследвания и прегледи от ***, често получава *** и се *** ***.

Свидетелката изтъква, че дъщеря й не може да живее на общежитие, тъй като заболяването й изисква по-висока хигиена.

По делото няма твърдения и доказателства за притежавано от А. К. имущество.

Според настоящия състав не е доказано, че А. К. не може да пребивава в общежитията на университета поради медицински причини. Няма връзка между *** й проблеми и спазваната от нея хигиена. Поради това тя би могла да остане на общежитие, като по този начин несъмнено разходите й за издръжка биха били по-ниски. Съдът не разполага с конкретни данни, но счита, че общежитието би струвало около 100 лв. на месец (без три месеца през лятото). Не се установяват конкретни разходи за лекарства. Таксите на К. за един семестър са по 375 лв. (два пъти в годината), учебниците и другите пособия – около 300 лв. на година, разходите за пътувания – около 100 лв.

(два пъти в годината). Общо разходите за университет са около 1250 лв. или 104 лв. на месец. К. се нуждае и от пари за храна, като съдът намира, че те са около 400 лв. на месец. Общо разходите на К. за един месец възлизат на около 600 лв.

Следва да се отбележи, че не се доказа К. да е нетрудоспособна. Няма пречка през лятото тя да работи и да събере средства най-малко за покриването на разходите си за университет – арг. от чл. 139 СК. Остават 500 лв. на месец, които тя не може да си набави сама.

Относно възможностите на майката М. К. да дава издръжка:

По делото са приети доказателства за доходите на майката. От удостоверението и фишовете, издадени от работодателя (л. 55-60 от първоинстанционното дело) се установява, че нетното й месечно трудово възнаграждение е около 1700 лв.

4

Видно от запорното съобщение на л. 19 от първоинстанционното дело и горепосочение фишове, върху трудовото възнаграждение на майката е бил наложен запор и са се извършвали месечни удръжки поради неизпълнение на задължение за връщане на банков кредит. Запорите варират в размер от 176 до 495 лв. на месец. Във въззивната инстанция са представени доказателства – Постановление за възлагане на недвижим имот (л. 9 от въззивното дело) и платежно нареждане (л. 49 от въззивното дело), от които се установява, че дълга по същото изпълнително дело е погасен чрез публична продан. Това означава, че занапред няма да се налагат удръжки от заплатата на майката.

По делото не се спори, че майката е длъжна да полага грижи и за непълнолетното си дете Б. Н. К.. С решение № 171 от 06.06.2022 г., постановено по гр. д. № 665/2021 г. Н. К. е осъден да заплаща месечна издръжка на това дете в размер на 280 лв. на месец. Вярно е посоченото в насрещната въззивна жалба, че според практиката на ВКС това задължение е с предимство пред издръжката на непълнолетното дете (Решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 170 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 1339/2012 на ВКС, III г. о.).

Съдът намира, че след приспадане на дължимата издръжка за другото дете (около 200 лв.), разполагаемият доход на майката е около 1400 лв.

Съгласно Постановление № 497 от 29.12.2022 г. на Министерски съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната същата е в размер на 780 лв. Минималната работна заплата по своята същност представлява сума, която според законодателя е достатъчна, за да се задоволят основните жизнени потребности на работника или служителя – неговото физическо оцеляване: храна, облекло, жилище и др. подобни, за един месец. При липса на доказани разходи следва да се приеме, че границата, под която майката би започнала да изпитва особени затруднения, е именно минималната работна заплата. В случая, дори майката да отделя по още 250 лв. за издръжка на другото си дете, ще й останат около 1150 лв. на месец, което надвишава с 370 лв. минималната работна заплата. Поради това според настоящия съд около 250 лв. от издръжката на А. К. следва да се поемат от майка й.