Решение № 1085 от 10.10.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1085 гр. Пазарджик, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20225220101974 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”******, чрез юрисконсулт Р. С.-., с адрес за призоваване: гр.Пловдив, ул.“******** против С. М. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“*****, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 25.03.2021г. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК пред Районен съд - Пазарджик за вземанията си към С. М. П. в общ размер на 248,40 лв. По входираните документи е образувано ч.гр.д. №939/22г. по описа на PC - Пазарджик, по което дело е издадена заповед за изпълнение. Тъй като длъжникът е призован по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, дружеството подава настоящата искова молба в срока по чл.415 от ГПК.

Твърди, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите 1 условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35 ал.1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.

Общите условия са публикувани на сайта на дружеството. Твърди, че ответникът, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18 ал.1 и ал.2.

Твърди, че по силата на чл.7, т.1 от общите условия, ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ се в гр.Пазарджик, ул.“******, индивидуализиращ се ИТН: 3114609. За С. М. П. е открит клиентски номер 1010509054. Партидата се е водила на името на стария собственик Е. Ю. С., която на 01.12.21г. подала заявление за услуга, смяна на клиент, поради прехвърляне на собственост, като прилага нотариален акт, от който е видно, че на 30.06.2014г. тя е продала процесния имот на С. М. П.. Видно от приложена справка по лице от Агенция по вписванията, няма последващи промени в собствеността. Изпратили уведомително писмо за извършената смяна на клиентски данни до новия собственик, както и го уведомили с отделно писмо за налични задължения и го поканили да ги заплати.

Твърди, че в изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е доставило на обекта на С. М. П. за периода от 16.06.2021г. до 15.09.2021г. електроенергия на обща стойност 236.05 лв.

Твърди, че поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия ответникът дължи законна лихва в общ размер от 12.35 лв. за периода от 05.08.2021г. до 24.03.2022г. Законна лихва за забава се дължи за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на настоящото производство, подробно описани в исковата молба.

Моли съда да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД към С. М. П., както следва: 236,05 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 16.06.2021г. до 15.09.2021г.;

2 обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 05.08.2021г. до 24.03.2022г., в размер на 12,35 лв.; законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 25.03.2021г., до окончателното изплащане на задължението.

Моли в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и направените по ч.гр.д. №939/22г. по описа на PC-Пазарджик разноски.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направено е доказателствено искане - за прилагане на заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.

В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа изцяло предявения установителен иск и моли съда да го уважи като доказан и основателен. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение по делото.

Ответникът, редовно уведомен по реда на чл.41 ал.2 от ГПК, не се явява и не изпраща свои представител в съдебно заседание.

Съдът счита направеното от пълномощника на ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение по делото за основателно, по следните съображения: В конкретния случай, ответникът не представи в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на исковата молба. Не се яви и не изпрати свои представител в първото по делото съдебно заседание. Не направи искане за разглеждането на делото в негово отсъствие. Съдът приема, че са налице и предпоставките на разпоредбата на чл.239 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като на ответника, с изпратените му съобщения по делото, изрично са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Освен това, предявеният установителен иск по чл.415 ал.1 от ГПК е вероятно основателен. Този извод съдът прави с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети писмени доказателства.

При тези данни и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.238 ал.1 от ГПК и чл.239 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, съдът посочва /указва/ на страните, че решението му се основава на наличието на предпоставките за 3 постановяване на неприсъствено решение.

Предявеният установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК следва да бъде уважен изцяло.

Предвид изхода на делото, ответникът дължи на ищеца сторените от него разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 25,00 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева , както и разноски в настоящето производство за държавна такса в размер на 75,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

По изложените съображения и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

По иска на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”******, чрез юрисконсулт Р. С.-., с адрес за призоваване: гр.Пловдив, ул.“******** против С. М. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“*****, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към С. М. П., както следва: 236,05 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 16.06.2021г. до 15.09.2021г.; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 05.08.2021г. до 24.03.2022г. в размер на 12,35 лв.; законната лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 25.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед №531 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.03.2022г. по ч.гр.д. №939/2022г. по описа на Районен съд-Пазарджик.

ОСЪЖДА С. М. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“***** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”****** сторените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева , както и 4 разноските в настоящето исково производство за държавна такса в размер на 75,00 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

На основание чл.239 ал.4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5