Решение № 197 от 20.04.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Кърджали, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Теодора Димитрова като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20265140100150 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба за защита от домашно насилие от С. С. А., в която се твърди, че с ответника Л. И. са живеели дълги години на семейни начала и имат родени две деца, които са пълнолетни, като се твърди, че първоначално са били устроени в ******, къща № *, общ. ******, като в продължение на години твърди, че ответникът е упражнявал психическо и физическо насилие над нея, но сочи, че в името на децата е търпяла това негово поведение.

Когато молителката е искала да се разделят, той е започвал да я бие, заплашвал я и я принуждавал да остане при него. Имало е случаи, когато тя е бягала и се е криела при приятели, защото се е страхувала за живота си, като твърди, че е успяла да избяга от него и понастоящем е живеела в дома на своите родители на адрес ******, общ. *****. Твърди, че е подложена на непрекъснат физически и психически тормоз, със заплахи от страна на ответника, че ще я убие и ще я зарови в гората. Твърди, че всеки разговор е свързан със заплаха, че ще я убие и с всеки изминал ден агресията му се усилвала. Сочи, че на 20.02.2026 г., в дома на нейните родители в ******, общ.

******, към десет часа е започнал да я заплашва, че ще я убие, ще я заколи и ще я погребе в гората, и никой няма да може да я намери, ако не му даде ключа за апартамента, който се намира в ******. Твърди, че когато молителката е започнала да вика за помощ, ответникът се е уплашил и си е тръгнал, като свидетел на посоченото обстоятелство е станала В. М., с която в същия момент са говорили по телефона. Ответникът твърди, че притежава и огнестрелно оръжие, като на тръгване според молителя, същият е заявил, че 1 ще я застреля в главата. Сочи, че на 01.03.2026 г. ответникът отново е дошъл в дома на нейните родители към 15:00 часа и я заплашил, че ще я убие, в присъствие на лицето Ф. А.. Сочи, че агресията на ответника се усилва всеки изминал ден и живее в страх, че ще осъществи своите закани. Твърди, че изпитва страх от действията на ответника по делото, тъй като същият е продължавал с поведението си и непрекъснато живеела в страх, че същият ще осъществи своите закани. Предвид изложеното, моли да бъдат наложени мерки по реда на Закона за защита от домашно насилие, като се отстрани извършителя от съвместно обитаваното в ******, къща № *, общ. ******, да се задължи извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие за определен от съда срок, и да се забрани на същия да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отидох, при условия и срок определени от съда. Моли за издаване на Заповед за незабавна защита, която молба е уважена от съда, като е издадена Заповед за незабавна защита № */****** г.

Иска постановяването на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 от ЗЗДН, както и издаване на заповед за незабавна защита. Представя декларация по чл.

9, ал. 3 ЗЗДН.

В съдебно заседание молителката се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа молбата и моли съда да наложи мерки за защита.

Ответникът не е представил отговор на молбата. В съдебно заседание се явява лично, като оспорва молбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в молбата - предмет на разглеждане в настоящото производство, намира следното:

Не се спори по делото, а и видно от становището на ответника по делото страните са били във фактическо съпружеско съжителство в продължение на дълги години.

От приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се установяват изложените в молбата за защита обстоятелства, относно извършено домашно насилие на 20.02.2026 г. и на 01.03.2026 г., изразяващо се в психически тормоз спрямо молителя.

По делото е разпитана като свидетел В. С. М., с която молителката е говорила по телефона по приложението „Месинджър“ на 20.02.2026 г., като според показанията на свидетеля по време на разговора им около 09:30 ч. е дошъл ответникът и поискал ключовете на къщата, което станало повод за спорове между страните по делото. Свидетелката твърди, че ответникът е заявил, че ще закара молителката в гората, че ще я убие и никой няма да я намери, като пояснява, че е чула заплахите по приложението. Твърди, че С. е била уплашена след този инцидент.

Съдът кредитира показанията на този свидетел, предвид обстоятелството, че същите са логични и последователни и кореспондиращи с 2 другите доказателства по делото, а именно с декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Твърдения в молбата психически тормоз, осъществен чрез отправена закана за убийство на 01.03.2026 г. се потвърждава от приложената по делото справка по преписка с рег. № ******/****** г. на РУ – ****** към ОДМВРКърджали.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

По делото не се оспорва, че С. С. А. и Л. Х. И. са били във фактическо съпружеско съжителство, предвид което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2, предл. 2-ро от ЗЗДН.

Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като са налице твърдения за осъществено психическо насилие.

Молбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Предвид изложеното съдът намира молбата за защита за допустима.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или обитават едно жилище. По арг. от чл. 4, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН актът на домашно насилие трябва да води принципно до вероятна опасност за живота или здравето на пострадалия, а когато тази опасност е пряка и непосредствена, пострадалият може да иска издаване на заповед за незабавна защита.

Прилагането на предвидените в ЗЗДН мерки има за цел да даде защита от конкретен акт на домашно насилие, когато е налице опасност за живота и здравето на лице, претърпяло домашно насилие. Актът на физическо и психическо домашно насилие може да се дефинира като модел на злоупотребяващо, несправедливо и малтретиращо отношение в каквато и да е взаимоотношение.

Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство в процеса по молба за защита от домашно насилие и същата задължително се прилага към молбата като условие за допустимостта й, и е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице само, когато няма събрани други доказателства, и ако в същата се съдържа конкретно и ясно описание на деянието чрез посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. При оспорване от ответника, че не е извършил твърдяното домашно насилие, негова е доказателствената тежест да проведе успешно насрещно доказване като обори изложеното в декларацията и разколебае доказателствената й сила, което не беше сторено.

Предвид изложеното и доколкото съдържанието на обсъжданата 3 декларация не е оборено в хода на процеса, следва да се приеме, че доказателствената стойност на същата не е опровергана, а същата се подкрепя от гласните и писмени доказателства по делото, поради което декларираното с нея осъществено домашно насилие следва да се приеме за безспорно установено.

По делото бе безспорно установено, че на 20.02.2026 г. и на 01.03.2026 г. спрямо молителя С. С. А. са извършени действия на психическо насилие от ответника по молбата.

Безспорно в случая е налице насилнически акт, спрямо който е наложително да бъдат предприети мерките по Закона за защита от домашното насилие, като С. С. А., като пострадала от ответника от домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, следва да получи защита, при което са налице основанията на специалния закон за реализиране на защита срещу домашно насилие чрез постановяване на решение с налагане на предвидените мерки по чл. 5, ал.1 от ЗЗДН и издаване на заповед за защита.

Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т.

1, 5 и 6 ЗЗДН/. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на деянието на ответника, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище, забрана да я доближава, забрана да доближава жилището, което същата обитава, както и местата за социални контакти и отдих. За посочената мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се определя срок - задължението на ответника да се въздържа от домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено във времето. Следва да се има предвид, че с оглед проявеното агресивно поведение от ответната страна, не би било в интерес на молителката страните да обитават една и съща къща, което ще затрудни допълнително и спазването на другите предвидени мерки за защита.

Съдът намира по отношение на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН с оглед постигане на целта на същите, че е подходящ срок от 6 месеца, което време съдът намира за достатъчно за преосмисляне на поведението от страна на ответника.

Видът, условията и срока на продължителност на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН, съдът определи, като съобрази вида, характера и тежестта 4 на извършения от ответника акт на домашно насилие.

В тази връзка следва да се отбележи, че основният проблем между страните, който е много съществен, като същия е проявена агресия от страна на ответника. Съдът счита, че определения срок на трите по горе мерки по ЗЗДН ще бъде достатъчен за постигане целите на закона, каквото е и желанието и на самата молителка, изразено чрез процесуалния й представител. Тези мерки съдът намира за справедливи и съответстващи на степента на тежест на извършеното. Съдът намира, че изброените мерки за защита ще имат максимален предупредително-възпиращ ефект, под угрозата при неизпълнение да бъдат предприети спрямо ответника действия от страна на полицията и прокурора, а налагането им за посочените срокове ще даде възможност на ответника за бъдеще същият да съобрази поведението си с общоприетите норми на общуване.

На основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН, съдът намира, че следва да приспадне от срока на определените мерки за защита от домашно насилие, срокът на действие на мерките по издадената срещу ответника заповед за незабавна защита № */****** г.

При този изход на делото молителката има право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 евро. На основание чл. 11, ал. 2, предл. първо и второ ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи на ответната страна. Съобразно чл. 16 от ТДТКССГПК размерът на държавната такса по молбата за защита е в размер на 12,78 евро, като ответникът следва да бъде осъден да я заплати в полза на Районен съд Кърджали.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал. 7 във вр. с чл. 5 и чл.

11, ал. 2 Закона за защита срещу домашното насилие, съдът РЕШИ:

НАЛАГА МЯРКА ЗА ЗАЩИТА от домашно насилие в полза на С. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: общ. ******, ****** № * срещу Л. Х. И. от общ. ******, ******, както следва: