Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1869 от 27.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 4933/2026
Вид
Решение № 1869
Подписан
27.05.2026
В сила
18.10.2026
Състав
ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183 ал.5 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 7, т. 1 б. "б" · Наредба № 17 от 23 юли 2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали
  • чл. 37, ал. 7, т. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1869 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20261110204933 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от Й. Н. Н., с ЕГН ********** чрез адв. С., срещу наказателно постановление № 25-4332-027652 от 30.10.2025 г., издадено от началник група към СДВР ОПП, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на Й. Н. Н., с ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2,000.00 лева/ 1022.58 евро/ и административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, както и на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 150.00 лева/ 76.69 евро/.

В жалбата се съдържат доводи, че отказът на Н. да бъде тестван е породен от обстоятелството, че служителите на ОПП СДВР са се подразнили от това, че оспорва да е преминал на червен сигнал на светофарната уредба. Твърди негов приятел – свидетелят Г. да е бил помолен от жалбоподателя да дойде на място, за да го закара до лечебното заведение, в което е следвало да даде кръвна проба, но Г. да е дошъл едва 20 минути преди предписания краен час на явяване и да е посетил друго лечебно заведение, в което да е дал проба след посочения в талона час.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се представлява от адв. С., който пледира за отмяна на НП с мотиви, че жалбоподателят не е отказал да даде кръвна проба, а се е явил в лечебно заведение с десет минути закъснение, макар и различно от посоченото.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрисконсулт ***, която пледира за потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията 1 на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 11.10.2025 г. около 12:40 часа, в гр.София жалбоподателят Й. Н. управлявал товарен автомобил, *** с регистрационен номер ***, собственост на *** ЕГН:**********, по бул.

*** с посока на движение от ул. *** към бул. ***. На кръстовището с ул. *** светел червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. При приближаване към кръстовището от лявата страна на управлявания от Н. автомобил се намирал полицейски патрулен автомобил, управляван от свидетеля Т. Т., като с него служебните си задължения изпълнявали и свидетелите К. и И. - всички служители на МВР. Вместо да спре на светещия за неговата посока забранителен червен сигнал на светофарната уредба, Н. навлязъл, пресякъл и преминал кръстовището, образувано от бул. *** и ул. ***. Служителите на МВР възприели нарушението, последвали водача, подали му звуков и светлинен сигнал, като същият се подчинил и спрял. Установено било, че е сам в автомобила, като служителите на МВР усетили, че лъха силно на алкохол и решили да му извършат проверка с техническо средство алкотест "Дрегер 7510" с инв.номер ARBA-0071 за установяване концентрация на алкохол в издишания въздух. Н. неколкократно отказал, като му бил съставен АУАН за констатираните нарушения.

Бил съставен и талон за изследване № 301676, с който водачът да даде кръвна проба във УМБАЛ Света Анна до 45 минути от връчването на талона, което действие било извършено след края на проверката и при освобождаването на Н. – 13:45 часа.

Докато се оформяли документите, жалбоподателят бил облечен с камуфлажни дрехи и се представил за служител на Министерството на отбраната, макар и след проверка да се установило, че не е такъв. Същият се обадил на свой познат – свидетелят Г., който пристигнал на мястото на проверката преди нейния край и изчакал нейното приключване.

След връчването на талона за изследване, Г. се качил и управлявал товарния автомобил *** с регистрационен номер ***, като Н. се возил в него и тръгнали към лечебното заведение, посочено в талона за изследване – УМБАЛ Света Анна. Въпреки, че било обедно време и не пиков час, двамата решили да не спазват предписанието в талона и да посетят Военномедицинска академия. Пристигнали там със закъснение в 14:40 часа, като Н. дал проби за изследване, макар и в талона да било отразено, че не е спазил часа и лечебното заведение, в което следва да се яви. Пробите не били изследвани заради неспазването на часа и лечебното заведение.

В съставения от свидетеля Т. акт за установяване на административно нарушение GA1362181, от 11.10.2025 г. против Й. Н. било посочено, че водачът на кръстовището на бул.

*** с ул.*** навлиза, пресича и преминава при червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, а при проверката до к-щето с ул. *** водачът отказва да бъде пробван с техническо средство алкотест "дрегер 7510" с инв.номер ARBA-0071 за установяване концентрация на алкохол в издишания въздух. Възражения срещу АУАН не били направени в предвидения срок, нито при предявяване на АУАН.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 25-4332-027652 от 30.10.2025 г., от началник група към СДВР - ОПП, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на Й. Н. Н., с ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2,000.00 лева/ 1022.58 евро и административно наказание 2

"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, както и на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 150.00 лева/ 76.69 евро .

Горната фактическа обстановка съдът установи по категоричен начин от събраните и приобщени по делото писмени доказателства, а именно: АУАН, НП, талон за изследване, докладна записка, протокол за медицинско изследване, справка картон на водача, заповеди за компетентност, писмо от ВМА с приложения, както и гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите Т. Т., К. К., Л. И. и Н. Г..

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – Т. Т., К. К., Л. И.. Показанията и на тримата свидетели са логични, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал, включително и с изготвената докладна записка и талон за изследване. Съдът не намери основание да не ги кредитира и да ги изключи от доказателствената съвкупност. Не възниква никакво съмнение за настоящия съдебен състав, че именно жалбоподателят Й.в е управлявал МПС към датата на подаването на сигнал за спиране. Доказателства в обратния смисъл не са ангажирани, а този факт се установява от показанията на служителите на МВР, които ясно описват хода на проверката, имат спомен за нея и възпроизвеждат точно и логически последователно действията си, както и че са установили самоличността на водача по документи, обстоятелството, че е преминал на забранен сигнал на светофарната уредба, мястото на нарушението, както и обстоятелството, че е отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на алкохол. По отношение на отказа за проверка за употреба на алкохол и тримата свидетели са категорични, че жалбоподателят многократно е отказал тест с техническо средство, както и причината за това – че бил употребил алкохол преди време и се притеснявал от резултата. Последователни са показанията на свидетеля И., който категорично заявява и възприетото лично от него поведение на Н. по преминаване през кръстовището на червен забранителен сигнал на светофарната уредба. Показанията му намират подкрепа в останалия доказателствен материал, включително и в гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите К. и Т.. Установява се също, че талонът за изследване е даден непосредствено преди края на проверката и освобождаването на жалбоподателя, който е имал възможност незабавно да се придвижи до указаното лечебно заведение. Следва да се посочи, че и тримата свидетели имат ясен спомен за инцидента, като съобщават и допълнително факти във връзка с хода на проверката, отказа за тест за употреба на алкохол включително и по отношение на предхождащото проверката поведение на Н. – да премине кръстовището на червен забранителен сигнал на светофарната уредба с управлявания от него автомобил

Не се подкрепят дори от показанията на свидетеля Г. твърденията в жалбата, че жалбоподателят го е чакал 20 минути преди да може да тръгне за лечебното заведение.

Самият свидетел Г., чиито показания съдът кредитира като добросъвестно депозирани и невлизащи в колизия с други доказателства и доказателствени средства, посочва, че е бил на мястото на проверката още преди тя да приключи, за което споделят и самите полицейски служители. В този смисъл не намира подкрепа в доказателствения материал твърдението, че Г. е дошъл след като Н. е бил освободен и му е бил връчен талонът за изследване. Видно от показанията на свидетеля Г., двамата са потеглили с товарния автомобил в посока предписаното лечебно заведение, но по пътя решили да посетят ВМА.

Видно от протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и наркотични вещества или техни аналози във ВМА, Н. е дал проба, но след предписания час и не в указаното лечебно заведение.

В настоящия случай съдът намира, че по категоричен начин се доказва изведената от фактическа обстановка, като останалите доказателства по делото съдът намира за 3 непротиворечиви и ненуждаещи се от по-подробен анализ.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП "Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи... или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност".

Видно от приложената заповед н а министъра на вътрешните работи АНО е определен да издава наказателни постановления за констатирани нарушения на правилата за движение по пътищата.

В случая делегирането на правомощия за участие в административнонаказателното производство като наказващ орган е извършено в съответствие с нормативните правила.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

За нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП

Съдът констатира, че за нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, касателно отказ от изпробване с техническо средство за употреба на алкохол, са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на изложението и се обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които обезпечават правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност. Ясно очертано е мястото на деянието, датата на извършването и конкретните действия на жалбоподателя. Стилът на представяне на относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на съответния състав от материална страна.