Определение № 545 от 30.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 545 гр. Варна, 30.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502779 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано по частна жалба с вх. № 102879/09.12.2025 г., депозирана от З. К. Б., чрез адв. М. Д., срещу определение № 16470/26.11.2025 г., постановено по гр. д. № 8990 по описа на ВРС за 2025 г., с което e оставено без уважение молбата й с вх. № 92028/04.11.2025г. за изменение на решение № 3609/15.10.2025г. по гр.д. № 8990/2025г. на ВРС, 31-ви състав на ВРС в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК.

Смята обжалваното решение за неправилно.

Съдът е посочил в мотивите си, че при присъждане на адвокатското възнаграждение по иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е отчел вида на търсената защита, защитавания материален интерес в обема, очертан в исковата молба, както и взетото участие на процесуалния представител на страната в хода на процеса, поради което е достигнал до извода за дължимост на адвокатския хонорар в цялост. Страната изказва несъгласието си с изложените мотиви. Смята, че размерът от 1475.00лв. е прекомерен и следва да бъде намален. Размерът не съответства нито на фактическата и правна сложност на спора, нито на свършената от адвоката работа и броя проведени заседания по делото, нито на материалния интерес. Отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е довело и до отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, като от страна на ответника не са провеждани никакви процесуални действия или събирани доказателства, освен бланкетно възражение срещу размера в исковата молба. Съдът не е приел и довода, изложен в подадената молба, че размерът на иска е значително намален от 11944.80лв. на 6793.90лв., понеже след подаване на исковата молба и до постановяване на решението тя е получавала 1 заплата по друго трудово правоотношение. Възразява и срещу приетото от съда, че заплатеното от нея адвокатско възнаграждение е в размер на 2400.00лв. Реалният размер е 2000.00лв., върху който е начислено ДДС.

Моли се бъде отменено обжалваното определение и изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените на ответника разноски по иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от 1475.00лв., като прекомерни.

В писмен отговор Детска градина № 3 „Звездичка“ БУЛСТАТ 000080797 в гр. Варна, ул. „Проф.Фр.Ж.Кюри“, № 14, представлявано от директора Богданка Недялкова Генкова, чрез адв. Ю. Г., оспорва частната жалба, като неоснователна. Договореното и заплатено от ДГ „Звездичка“ адвокатско възнаграждение е изцяло съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото, както и размера на предявения иск с правно осн. чл. 344, ал.

1, т. 3 от КТ По предявеният иск с цена в размер на 11944.80лв. е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 1475.00лв., съобразено изцяло с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.

3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа. Направеното в хода на делото искане за намаляване на иска не може да се отрази на договореното и заплатено преди това адвокатско възнаграждение. Намалението е неотносимо към размера на дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение и да търпи вреди при извършен отказ/оттегляне на част от претенцията.

Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе, ВОС приема, че депозираната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Следва да бъде разгледана по същество. Неоснователна е.

Видно от решение № 3609/15.10.2025г. по гр.д. № 20253110109990 по описа за 2025г. на ВРС, отхвърлени са исковете на З. К. Б., предявени срещу Детска градина № 3 „Звездичка“ с адрес гр. Варна, ул. „Проф.Фр.Ж.Кюри“, № 14 с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ и е осъдена да заплати на Детска градина № 3 „Звездичка“ разноски в размер на 2552.00лв., на осн. чл. 78 от ГПК. Искът с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е отхвърлен за сумата от общо 6793.90лв., представляваща дължимо обезщетение за оставане без работа за периода от 15.05.2025г. до 14.11.2025г., като с протоколно определение от о.с.з. на 19.09.2025г. размерът на исковата претенция е бил намален от предявения с исковата молба такъв от 11944.80лв. на 6793.90лв., на осн. чл. 214 от ГПК.

С обжалваното определение молбата вх. № 92028/04.11.2025г. на З. К. Б. с правно осн. чл. 248 от ГПК е била оставена без уважение.

Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че при определяне на справедливото възнаграждение за извършената от процесуалния представител на ответната детска градина работа следва да се има предвид вида на търсената защита, защитавания материален интерес в обема, очертан в исковата молба, както и взетото участие на процесуалния представител.

2

Видно, процесуалният представител на ответното дружество в защита на клиента си по исковете на З. Б., за отмяна на незаконно според страната уволнение, възстановяване на работа и присъждане на обезщетение за времето, през която е останала без работа е изготвил писмен отговор на исковата молба, представил е писмени доказателства, взел е участие в проведените две открити съдебни заседания, водил е свидетели и участвал в разпита им.

Може да се приеме, че исковите претенции, включително и тази за присъждане на обезщетение не се отличават с висока фактическа и правна сложност. За проведената защита и извършените от адв. Ю. Г. процесуални действия и обема на работа по делото, би следвало да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер близък до минималния такъв, доколкото има надлежно направено възражение за прекомерност от ищцовата страна, като съдът има предвид, че според решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 съдът да не е обвързан императивно от разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията на адвокатската работа, но ги взема предвид само като ориентир.

Адвокатското възнаграждение от 1475.00лв. е в минималния размер, изчислен от съда по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, според материалния интерес от 11944.80лв. Действително, по искане на ищцата е било допуснато от съда на осн. чл. 214 от ГПК в о.с.з. на 19.09.2025г. изменение на иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, като е бил намален размера от 11944.80лв. на общо 6793.90лв. Намаляването на исковата претенция по размер се свързва непременно с частичен отказ/оттегляне на иска по реда на чл. 232 или чл. 233 от ГПК. И в двата случая се прекратява производството в частта. При прекратяване на производството ответникът също има право на разноски на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК. Не следва размерът на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответната страна по делото да бъде преценяван като прекомерен само въз основа на отхвърлената част от искова претенция в намаления размер от общо 6793.90лв. Спорът е заведен за сумата от 11944.80лв. и няма уважена част.

В обобщение, определението на ВРС като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 16470/26.11.2025 г., постановено по гр. д. № 20253110108990 по описа за 2025г. на ВРС, 31-ви състав, с което e оставено без уважение молбата на З. К. Б. с вх. № 92028/04.11.2025г. за изменение на решение № 3609/15.10.2025г. по гр.д. № 20253110108990 по описа за 2025г. на ВРС, 31-ви състав на ВРС в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 545 гр. Варна, 30.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502779 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано по частна жалба с вх. № 102879/09.12.2025 г., депозирана от З. К. Б., чрез адв. М. Д., срещу определение № 16470/26.11.2025 г., постановено по гр. д. № 8990 по описа на ВРС за 2025 г., с което e оставено без уважение молбата й с вх. № 92028/04.11.2025г. за изменение на решение № 3609/15.10.2025г. по гр.д. № 8990/2025г. на ВРС, 31-ви състав на ВРС в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК.

Смята обжалваното решение за неправилно.

Съдът е посочил в мотивите си, че при присъждане на адвокатското възнаграждение по иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е отчел вида на търсената защита, защитавания материален интерес в обема, очертан в исковата молба, както и взетото участие на процесуалния представител на страната в хода на процеса, поради което е достигнал до извода за дължимост на адвокатския хонорар в цялост. Страната изказва несъгласието си с изложените мотиви. Смята, че размерът от 1475.00лв. е прекомерен и следва да бъде намален. Размерът не съответства нито на фактическата и правна сложност на спора, нито на свършената от адвоката работа и броя проведени заседания по делото, нито на материалния интерес. Отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е довело и до отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, като от страна на ответника не са провеждани никакви процесуални действия или събирани доказателства, освен бланкетно възражение срещу размера в исковата молба. Съдът не е приел и довода, изложен в подадената молба, че размерът на иска е значително намален от 11944.80лв. на 6793.90лв., понеже след подаване на исковата молба и до постановяване на решението тя е получавала 1 заплата по друго трудово правоотношение. Възразява и срещу приетото от съда, че заплатеното от нея адвокатско възнаграждение е в размер на 2400.00лв. Реалният размер е 2000.00лв., върху който е начислено ДДС.

Моли се бъде отменено обжалваното определение и изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените на ответника разноски по иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от 1475.00лв., като прекомерни.

В писмен отговор Детска градина № 3 „Звездичка“ БУЛСТАТ 000080797 в гр. Варна, ул. „Проф.Фр.Ж.Кюри“, № 14, представлявано от директора Богданка Недялкова Генкова, чрез адв. Ю. Г., оспорва частната жалба, като неоснователна. Договореното и заплатено от ДГ „Звездичка“ адвокатско възнаграждение е изцяло съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото, както и размера на предявения иск с правно осн. чл. 344, ал.

1, т. 3 от КТ По предявеният иск с цена в размер на 11944.80лв. е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 1475.00лв., съобразено изцяло с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.

3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа. Направеното в хода на делото искане за намаляване на иска не може да се отрази на договореното и заплатено преди това адвокатско възнаграждение. Намалението е неотносимо към размера на дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение и да търпи вреди при извършен отказ/оттегляне на част от претенцията.

Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе, ВОС приема, че депозираната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Следва да бъде разгледана по същество. Неоснователна е.

Видно от решение № 3609/15.10.2025г. по гр.д. № 20253110109990 по описа за 2025г. на ВРС, отхвърлени са исковете на З. К. Б., предявени срещу Детска градина № 3 „Звездичка“ с адрес гр. Варна, ул. „Проф.Фр.Ж.Кюри“, № 14 с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ и е осъдена да заплати на Детска градина № 3 „Звездичка“ разноски в размер на 2552.00лв., на осн. чл. 78 от ГПК. Искът с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е отхвърлен за сумата от общо 6793.90лв., представляваща дължимо обезщетение за оставане без работа за периода от 15.05.2025г. до 14.11.2025г., като с протоколно определение от о.с.з. на 19.09.2025г. размерът на исковата претенция е бил намален от предявения с исковата молба такъв от 11944.80лв. на 6793.90лв., на осн. чл. 214 от ГПК.