Решение № 3147 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3147 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20241100114908 по описа за 2024 година

Ищецът Г. Р. С. е предявил срещу ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД (универсален правоприемник на „СИТИБАНК“ АД) отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. чл. 439 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи суми, за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 25.08.2009 г. по ч.гр.д. № 860/2009 г. по описа на Районен съд гр. Сандански, както следва:

- сумата от 140 573.41 лв. – главница, дължима по издадения запис на заповед, издаден на 05.01.2006 г.;

- сумата от 230 896.35 лв. – законна лихва за периода от 25.08.2009 г. до 31.01.2025 г.;

- сумата от 2 811.47 лв. – разноски по по ч.гр.д. № 860/2009 г. по описа на Районен съд гр. Сандански.

Ищецът излага твърдения, че е длъжник по изпълнително дело №21/2019 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., образувано на 18.01.2019 г. по молба на ,,ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД (универсален правоприемник на „СИТИБАНК“ АД) въз основа на изпълнителен лист и заповед за изпълнение 1 от 25.08.2009 г. издадени по ч.гр.д. № 860/2009 г. по описа на Районен съд гр.

Сандански. Сочи, че посоченото изпълнително дело е образувано след прекратяване, поради настъпила перемпция на изп. дело 14/2010 г. по описа на ЧСИ Ш.Д..

Сочи, че по образуваното изпълнително производство на 07.02.2019 г. е бил наложен запор върху заплата и банковата му сметка. Излага, че на 27.02.2019 г. работодателят му е уведомил ЧСИ Ш.Д., че към датата на налагането на запора чистата му заплатата е под размера на минималната работна заплата за 2019 г. На 31.11.2020 г. е получил уведомление от ЧСИ Ш.Д. за насрочен опис на движими вещи, който не бил извършен. След тази дата ищецът не е бил уведомяван за други изпълнителни действия.

Навежда доводи, че след като описът не е бил извършен, считано от 07.02.2019 г., когато е било предприето последното валидно изпълнително действие към 07.02.2022 г. тригодишната погасителната давност за вземането е изтекла на основание чл. 531 ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 537 от ТЗ и чл. 116 6.

„в” от ЗЗД. Сочи, че дори да бъде приложима петгодишната погасителна давност, същата е изтекъл към 07.02.2024 г. и следователно посоченото вземане не може да бъде удовлетворено по реда на принудително изпълнение.

Ответникът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който навежда доводи, че твърдението за настъпила погасителна давност е неоснователно, с оглед прекъсване на давността по прекратеното изпълнително дело и своевременното образуване на ново изпълнително производство.

Излага твърдения, че давностният срок по процесното вземане е започнал да тече най - рано от 26.06.2015 г., съобразно Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023г. по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Сочи, че давностният срок е прекъснат на 18.01.2019 г. с депозираното на молба за образуване на ново изпълнително (№ 21/2019 г. по описа на ЧСИ Ш.Д.) и за налагане на запор на банковите сметки на ищеца в ,,Банка ДСК” ЕАД, като твърди, че запорът е наложен от съдебния изпълнител на 18.01.2019 г.

Излага, че с молба от 01.02.2019 г. е поискал налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като запорът бил наложен със запорно съобщение от 07.02.2019 г., получено от работодателя на 11.02.2019 г. Сочи, че 2 на 01.09.2020 г. е депозирал молба с искане за налагане на обезпечителни мерки - запори и възбрани върху имуществото на ищеца. На 11.11.2020 г. съдебният изпълнител е уведомил ищеца, че ще насрочи и извърши опис на движими вещи на длъжника, находящи се на постоянния му адрес. С молба от 18.05.2022 г. взискателят е поискал налагането обезпечителни мерки - запор и възбрана на имуществото на длъжника. С молба от 19.04.2024г. е поискал налагането на запор на банковите сметки на длъжника. Излага, че с подаването на всяка една от посочените молби давностният срок е прекъсван.

Счита за неотносими твърденията на ищеца, че за процесните вземания е приложима на тригодишната погасителна давност. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По делото не се спори, а се установява и от писмените доказателства, че на 25.08.2009 г. по ч.гр. д. № 860/2000 г. по описа на Районен съд гр.

Сандански са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на кредитора „СИТИБАНК“ АД за дължимите от Г. Р. С. - сумата от 140 573.41 лв. – главница, дължима по запис на заповед, издаден на 05.01.2006 г. и сумата от 2 811.47 лв. – разноски по делото.

По молба на взискателя „СИТИБАНК“ АД е образувано изпълнително дело № 20107960400014 по описа на ЧСИ Ш.Д. за събиране на вземанията по горепосочения изпълнителен лист. По молба на взискателя от 01.04.2010 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца, който е бил изпълняван до м. октомври 2015 г. С постановление от 19.12.2018 г. горепосоченото изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК поради настъпила перемпция.

По молба на взискателя „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД (универсален правоприемник на „СИТИБАНК“ АД ) от 18.01.2019 г. е образувано изпълнително дело № 20197960400021 по описа на ЧСИ Ш.Д. за събиране на вземанията по горепосочения изпълнителен лист. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал налагането на запор върху банкови сметки на длъжника в Банка „ДСК” ЕАД, като такъв е наложен от съдебния изпълнител със запорно съобщение от 18.01.2019 г. С молба от 01.02.2019 г. взискателят е поискал налагане на запор върху 3 получаваното от длъжника трудово възнаграждени, като такъв е наложен от съдебния изпълнител със запорно съобщение от 07.02.2019 г.

С молба от 01.09.2020 г. взискателят е поискал налагане на обезпечителни мерки - запори и възбрани върху имуществото на длъжника.

Със съобщение от 11.11.2020 г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника, че ще насрочи и извърши опит на движими вещи, находящи се на постоянния адрес на длъжника.

С молба от 18.05.2022 г. взискателят е поискал налагане на обезпечителни мерки - запори и възбрани върху имуществото на длъжника.

С молба от 19.04.2024 г. взискателят е поискал налагане на запор на банковите сметки на длъжника.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предмет на доказване от ищеца по исковете по чл.124, ал.1 във вр. чл.

439 от ГПК е, че процесните вземания са погасени с доказване на положителния факт за погасяването им с предвидената в чл. 110 и чл. 111, б.

„в“ от ЗЗД погасителна давност след настъпване на тяхната изискуемост.

Настоящото производство, с оглед наведените допустими твърдения на ищеца, е развито по реда на чл. 439 ГПК. Правопогасяващото възражение, на което се позовава длъжникът, е изтекла погасителна давност за процесните вземания.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес, относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

В случая изп.дело е образувано преди приемането на това Тълкувателно решение, поради това погасителна давност не е текла до приемането му, а именно – до 26.06.2015 г. Тя е започнала да тече след това и на основание чл.

117, ал. 2 от ЗЗД е петгодишна.

С разясненията, дадени в мотивите по т. 10 от т. решение № 2/2013 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително 4 изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица”.

Поради това следва да се приеме, че налагането на запор представлява изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, което прекъсва давността.

Давността в конкретния случай не е изтекла, тъй като е била прекъсната от предприетите от кредитора по изпълнителното дело запори върху банкови сметки на ищеца и от подаваните молби от взискателя за извършване на конкретно посочени изпълнителни действия.

Всички описани по-горе изпълнителни действия са от такова естество, че прекъсват теченето на давността, съобразно разрешението дадено в т. 10 на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След всяко прекъсване на давността започва теченето на нова давност.

С Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г., т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя - чл. 18 ЗЧСИ. Самото искане да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнителен е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането му. Като примери за такива изпълнителни действия, макар и неизчерпателно, са посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране 5 или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т.н.

Ако искането за предприемане на изпълнително действие е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, независеща от волята на кредитора/ взискателя, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.

Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на поисканото действие, т.е. прекъсването е едно - с предприемането на действието, но считано от искането (в този смисъл Решение № 37/24.02.2021 г., гр.д. № 1747/2020 г., ВКС, IV г.о. ).

В конкретния случай давността е била спряна до 26.05.2015 г. След това през 2019 г. е поискано налагането на запор върху сметките на длъжника и такъв е бил наложен. От 2015 г., когато давността е започнала да тече, до 2019 г. не са изтекли 5 години. Такъв период не е налице и от 2019 г. до образуването на производството по настоящото производство, макар действията на взискателя да се ограничават до подаване на молби, без пристъпване от страна на съдебния изпълнител към предприемане на действия за събиране на вземането въз основа на заявеното искане.

По изложените съображения съдът приема, че по делото не се установява да са настъпили факти, които да обосновават липсата на ликвидност или изискуемост на процесните вземания, в това число не се установява да е изтекла погасителна давност, поради което предявените отрицателни установителни искове следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските по производството

При този изход на делото ищецът дължи на ответника на основание чл.