Решение № 1742 от 21.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1742 гр. София, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100503399 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 14012 от 06.12.2022 г. СРС, 42 с-в, по гр.д.№ 35662/21 г. е признал за установено на основание чл.124 ГПК по отношение на „Софийска вода“ АД, че Л. Г. К. не дължи сумата от 417,75 лв.-главница за вода и ВиК услуги по фактури от 20.03.2018 г. до 21.05.2019 г.; 17,17 лв. мораторна лихва, начислена върху главницата от 417,75 лв. за периода до 17.11.2020 г. поради изтекла погасителна давност, като е отхвърлил иска, предявен от Л. Г. К. против „Софийска вода“ АД в частта за разликата над 417,75 лв. до пълния предявен размер от 787,24 лв. и в частта за разликата над 17,17 лв. до пълния предявен размер от 62,87 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата Л. Г. К. в частта, с която са отхвърлени исковете с оплаквания, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила.Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищцата е била в облигационно отношение с ответника през процесния период, като излага доводи, че справката на АВп не е доказателство за собственост на имота.Поддържа становище, че задължението за плащане се свързва с притежанието на правомощие за ползването на имота, където се доставя услугата.Неправилно съдът е приел, че ищцата е съсобственик с други две лица, но не установява какви дялове притежава всеки от тях, тъй като ответникът не е доказал категорично, че тя е вещен ползвател.Моли съда да отмени решението и да уважи исковете.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- „Софийска вода“ АД не взема становище по същата.

1

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.Ищцата- Л. Г. К. твърди, че с писмо с изх.

№ М-4446 от 17.11.2020 г. за клиентски № 1003029101 и справка за клиентски № 1003029101 „Софийска вода“ АД претендира от нея суми за питейна вода и отведени и пречистени отпадъчни води за имот, находящ се в гр.София, жк **** за периода 20.03.2018 г. до 17.06.2020 г. в размер на 787,24 лв., а начислената върху нея мораторна лихва е в размер от 62,87 лв.Твърди, че сумите са недължими поради липса на облигационни отношения с ответника и поради погасяване по давност на вземането.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 787,24 лв. за предоставени вода и ВиК услуги за периода 20.03.2018 г. до 17.06.2020 г. и 62,87 лв.-мораторна лихва за периода 20.05.2018 г.-17.11.2020 г.

Ответникът-„Софийска вода“ АД оспорва исковете.Твърди, че според справка от Службата по вписванията ищцата е учредила договорна ипотека върху процесния имот на 28.06.2019 г., което обуславя извод, че тя е негов собственик и потребител на ВиК услуги.

С писмо изх. № М-4446 от 17.11.2020 г. „Софийска вода“ АД е уведомила ищцата, че по партида с клиентски № 1003029101 са й начислени задължения в размер на 850,11 лв. за периода 20.03.2018 г.-17.06.2020 г.

Представена е и справка от Агенция по вписванията /АВп/, от която е видно, че на 28.06.2019 г. за процесния имот е вписана договорна ипотека в полза на „УниКредит Булбанк“ АД с ипотекарни длъжници Л. Г. К., Д.А.К. и Е.А. К..

Представен е и талон за пломбиране на водомери от 10.06.2014 г. с посочен клиент Л. Г. К. за процесния апартамент, който е подписан от ищцата и не е оспорен по смисъла на чл.193 ГПК.

Видно от представената електронна разпечатка на партида на 14.05.2009 г. е отразена смяна на титуляра на сметка с клиентски № 3029101 след представено удостоверение за наследници /3-ма/.

От заключението на приетата ССчЕ на вещото лице П.Д., което не е оспорено от страните е установено, че за периода 20.03.2018 г.-17.06.2020 г. са издадени 28 бр. фактури за сума в размер на 1 548,42 лв. главница+59,18 лв.Извършени са частични плащания в общ размер на 1099,50 лв., с част от които /270,43 лв./ е погасено старо салдо, а с останалата част от тях /829,07 лв./ са погасени задължения по фактури за периода 20.03.2018 г.-17.06.2020 г., като размерът на непогасения остатък е 850,11 лв. /821,35 лв.-главница и 28,76 2 лв.-лихва за забава/.Фактурираните количества потребена вода съответстват напълно на отразените при проверките на водомера към датите, на които са извършвани реалните отчети.Посочените във фактурите цени за 1 куб.м. вода съответстват напълно на утвърдените от КЕВР цени по периоди.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в отхвърлителната им част.

Съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателните установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и същите се явяват допустими, тъй като ответникът е начислил процесните суми като дължими от ищцата.

Първоинстанционният съд е приел, че ищцата е потребител на ВиК услуги, като се е позовал на представената справка от АВп, която представлява официално удостоверяване на вписаните актове и е доказателство, че в нотариален акт е обективиран договор за ипотека, съгласно който ищцата е учредила в полза на банкова институция ипотека върху собствения й недвижим имот.Съдът е съобразил и обстоятелството, че адресът на водоснабдения имот е посочен от ищцата във всички представени документи, издадени от държавни учреждения-относно пенсия и др., а и самата ищца е декларирала, че притежава апартамент от 80 кв.м. в гр.София в декларацията по чл.83, ал.2 ГПК.Приел е, че за периода 20.03.2018 г.21.05.2019 г. сумите за главница в размер на 417,75 лв. и за лихва в размер на 17,17 лв., са погасени по давност, а за разликата над посочените размери до пълния претендиран размер исковете са отхвърлени като неоснователни.

Основните оплаквания във въззивната жалба са свързани с оспорване наличието на облигационно отношение между страните.

Съгласно & 1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги "потребители" са юридически или физически лица-собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.Според разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и 3 нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.

Настоящият съдебен състав счита, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи извод, че през процесния период ищцата е имала качеството на потребител на ВиК услуги.В представената справка на АВп е удостоверено обстоятелство, че върху процесния имот ищцата е учредила ипотека.Въпреки че справката не представлява титул за собственост, анализът на съдържанието на документа, преценен във връзка с останалия доказателствен материал- талон за пломбиране на водомер, подписан от ищцата с посочването й като клиент и извършеното частично плащане, които доказателства имат характер на признание на неизгоден факт, обуславя извод за наличие на право на собственост върху процесния апартамент, респ. за наличие качеството на потребител на ищцата.Представената електронна справка за смяна на титуляр на партидата не променя крайния извод за наличие на облигационно отношение между страните по делото през исковия период, тъй като тя отразява факти, настъпили през 2009 г.-доста преди процесния период, които се оборват от останалия докозателствен материал.Наличието на отразяване в справката на АВп и на други ипотекарни длъжници при липса на други доказателства, установяващи наличие на вещно право върху имота, не обуславя категоричен извод за наличие на съсобственост на ищцата с трети лица.

Други мотивирани оплаквания не се съдържат във въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр. второ ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

Разноски за въззивната инстанция не се претендират от въззиваемата страна, поради което такива не следва да й се присъждат.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14012 от 06.12.2022 г. на СРС, 42 с-в, по 4 гр.д.№ 35662/21 г. в обжалваната част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5