Решение № 1043 от 01.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1043 гр. Варна, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Д.а при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Д.а Административно наказателно дело № 20263110201686 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Р. Й. С. от гр.Аксаково, обл.Варна, срещу Наказателно постановление № 26-0819-000558/15.04.2026г. на началник група в ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 153,39 евро /300 лева/, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП, както и глоба в размер на 102,26 евро /200 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Жалбоподателката счита обжалваното наказателно постановление за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- обстоятелствата около извършването на нарушението са отразени неправилно; не са изяснени надлежно фактическата обстановка и фактът на нарушенията. Намира, че с това е накърнено правото й на защита и е поставена в невъзможност да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършила. Счита, че наказателното постановление е издадено при непълнота на доказателствата, както и че при определянето размера на наказанията наказващият орган не е отчел тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

1

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от адв.А. Д. от ВАК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Депозира и писмена молба в подкрепа на жалбата, в която изтъква, че констатациите в съставения АУАН нямат обвързваща доказателствена сила в рамките на съдебното производство, предвид указанията, дадени в Постановление №10/1973г. на Пленума на ВС.

Изразява становище за недоказаност на нарушението и оспорва приетата от актосъставителя фактическа обстановка, като сочи, че последният не е очевидец на произшествието, а е формирал изводите си въз основа единствено на обясненията на лица, заинтересовани от случая. Намира, че неизвършването на допълнителни действия по разследване от страна на наказващия орган, с оглед събиране на достоверни доказателства, е довело до необоснованост на издаденото НП, обуславяща неговата отмяна. Привежда нови доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в непосочване на имената и точните адреси на лицата, претърпели имуществени вреди, както и на липса на надлежно описание на нарушението и на доказателствата, които го потвърждават. В тази връзка поддържа, че е налице неяснота на административнонаказателното обвинение, довела до затрудняване организирането на защитата на санкционираното лице. Намира за непълно и неточно посочена и законовата разпоредба, която се претендира, че е била нарушена с първото от вменените на водача деяния. Оспорва достоверността на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателствени средства. Твърди, че св.Я. П. е следвало да премине през пешеходната пътека, като бута велосипеда си. Заявява и че жалбоподателката не е била задължена да съобрази поведението си с участник в движението, който се намира на тротоара /съвпадащ на това място с велосипедната алея/, тъй като е било невъзможно да предвиди неговите намерения. Оспорва наличието и на второто от вменените на С. нарушения, като твърди, че същата е предоставила на св.П. данни за контакт, но от нея е било поискано заплащането на сума, многократно превишаваща причинените на велосипеда щети. Изтъква, че С. е оказала пълно съдействие на контролните органи, след като е била установена от тях, поради което счита, че наказващият орган е приложил неправилно закона, както и че съдът няма правомощие да измени правното основание на наложената санкция. С тези аргументи моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено и претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , 2 срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На

04.03.2026г. около

16,45ч., жалбоподателката управлявала собствения си лек автомобил марка „Пежо 208“ с рег.№ В *** по бул.“Трети март“ в гр.Варна, в посока ж.к.“Владислав Варненчик“. В същото време по велосипедна пътека, разположена на тротоара на посочения булевард, но в противоположна посока- към ж.к. „Възраждане“, се движел с велосипед св.Я. Н. П.. На кръстовището на бул.“Трети март“ с бул.“Янош Хунияди“ велосипедната пътека преминавала успоредно с намиращата се на това място пешеходна пътека и предвид положената жълта хоризонтална пътна маркировка, св.П. преценил, че има право да премине през кръстовището, без да слиза от велосипеда си. В този момент в района на кръстовището пристигнала и жалб.С., която предприела маневра завой наляво по бул.“Янош Хунияди“, без да пропусне навлезлия в кръстовището велосипедист. Това довело до съприкосновение между превозните средства, като дясната предна част на автомобила блъснала предното колело на велосипеда. В резултат на това предното колело на велосипеда било огънато, а кормилните системи били изкривени. Св.П. успял да запази равновесие и изтеглил велосипеда си от кръстовището, след което се върнал до автомобила на жалбоподателката, който преустановил движението си. С. му предоставила визитна картичка с нейни данни за контакт, за да могат родителите на П. да се свържат с нея и да обсъдят причинените по велосипеда щети. Малко по-късно В. П.а- майка на свидетеля П., който й разказал за случилото се, се свързала с жалбоподателката, но между тях възникнал конфликт по повод произшествието и не било постигнато съгласие относно причините и последиците от него. Поради това П.а подала сигнал за случая в Трето РУ при ОД на МВР-Варна.

Изясняването на обстоятелствата по случая било възложено на св.К. Й.

Д.-служител в сектор „Пътна полиция“-Варна, който се запознал с видеозаписи от камери за видеонаблюдение, заснели ситуацията, след което установил контакт с жалбоподателката и извършил проверка на всички обстоятелства около произшествието. В хода на проверката св.Д. установил наличието на видими щети по предна дясна част на управлявания от жалбоподателката автомобил, както и наличие на такива по предната част на велосипеда на другия участник в произшествието, като преценил, че вината за настъпването им е на С.. Поради това на 27.03.2026г. св.Д. й съставил акт за установяване на административно нарушение за това, че при извършване на маневра „завой наляво“ не е пропуснала и е блъснала насрещно движещия се в права посока по велосипедна пътека велосипедист, като е причинила ПТП с материални щети, както и за това, че е напуснала ПТП, без да има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него и не е уведомила компетентните 3 органи. Актът бил съставен в присъствието на нарушителката, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 15.04.2026г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на Р. С. била наложена глоба в размер на 153,39 евро /300 лева/ за извършено нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 102,26 евро /200 лв./ и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите К. Й. Д. и Я. Н.

П., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на св.П., който лично и от непосредствена близост е възприел действията на жалбоподателката. Действително, П. е пострадал в резултат от произшествието и не се явява непредубеден и незаинтересован свидетел.

Според установената съдебна практика обаче показанията на пострадалия са важен източник на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната му заинтересованост като претърпял вреди от деянието.

Последното задължава съда при оценката им внимателно да ги прецени и съпостави с останалите източници на доказателства. (Решение № 290 от 14.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1650/2011 г., II н. о., НК). В случая както при снемането на сведение по повод сигнала, така и пред съда, свидетелят е излагал последователно твърденията си относно обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. Показанията на св.П. също така кореспондират и на тези на св.Д., които следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Актосъставителят не извлича ползи от твърденията си и не се намира в някакви особени отношения с жалбоподателката, като няма данни изобщо да я е познавал, при което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на дадените показания. Предвид непротиворечивостта на твърденията на двамата свидетели съдът приема, че показанията им следва да бъдат кредитирани изцяло.

По делото като веществено доказателство е приложен и CD, съдържащ видеозаписи, отразяващ извършените нарушения. Последният не е изготвен по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС). Именно в качеството на 4 веществено доказателство са ценени въпросните видеозаписи, приобщени към доказателствата по делото чрез възпроизвеждането им в хода на съдебното следствие. Въз основа на тези видеозаписи св.Д. е установил механизма на произшествието и е приел, че вината за настъпването му е на жалбоподателката.

При възпроизвеждането на видеозаписите в съдебно заседание се установи, че актосъставителят правилно е изяснил обстоятелствата около произшествието. На видеозаписа от камера №2 ясно се вижда предприемането на маневра „завой наляво“ от страна на жалбоподателката по време, в което велосипедистът П. пресича кръстовището, управлявайки велосипеда си, както и настъпването на сблъсък между превозните средства /видно от запис на камера №2 в 16ч. 46мин. 46с. /.

От приложените писмени доказателства с най-съществено значение са приобщеният Протокол за ПТП (в който е отразено настъпването на щети по участвалите в произшествието превозни средства), а също и извадка от Генерален план за организацията на движението на територията на община Варна, ведно с чертежи към него, които кореспондират на показанията на свидетелите и позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за изяснена по несъмнен начин.

Следва да се подчертае, че извършването на нарушението не се извлича от презумптивна доказателствена сила на съставения акт (което е недопустимо в рамките на съдебното производство-т.7 от Постановление №10 от 1973г. на Пленума на ВС), а от коментираните по-горе доказателства.