Решение № 1574 от 27.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1574 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110142649 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО

ЕВРОИНС“ АД.

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове по: 1/чл.

411, изр. 2 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 4307,82 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 22.10.2024 г. в гр. Бургас с включени разноски за определянето му, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до погасяването, както и 2 / по чл. 86 ЗЗД за сумата от 223,68 лева, представляваща лихва за забава в плащането за периода от 14.02.2025 г. до 08.07.2025 г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“ с рег. № Поддържа, че вредите са на стойност 4292,82 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, като е начислена и сумата от 15 лева ликвидационни разноски за обработка на щетата. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента – водач на тежкотоварен автомобил „MAN TGX“ с рег. № с прикачено ремарке с рег. № , поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение. Твърди, че ответникът е получил регресна покана, но не е изпълнил задължението си. Моли съда да уважи предявените искове, като присъди и законна лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът признава факта на валидността на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на застрахования 1 при него автомобил към момента на ПТП, признава и че процесните щети са получени по описания в исковата молба механизъм на ПТП. Оспорва обаче виновен за настъпилото ПТП да е водачът на застрахования при него автомобил, като счита, че вредоносният резултат е настъпил поради виновното поведение на водача на застрахования при ищца лек автомобил „Пежо“, модел „Боксер“, като се позовава на разпоредбата на чл. 493, ал. 2, т. 4 КЗ. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че вина има и водачът на застрахования при него автомобил, то прави възражение за съпричиняване по отношение на причинената щета. Оспорва претендираното обезщетение и по размер, като счита, че същият не отговаря на средните пазарни цени, както и че по делото не са ангажирани доказателства увреденият автомобил да е бил гаранционен към момента на ПТП. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на дълга.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 17.09.2025 г., приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 30.10.2025 г. без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите: че към твърдяната дата на ПТП тежкотоварен автомобил „MAN TGX“ с рег. № с прикачено ремарке с рег. № е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”; че процесните щети са получени по описания в исковата молба механизъм на ПТП; че ищецът е заплатил процесното обезщетение, както и че преди подаването на исковата молба ответникът е получил регресна покана.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Спорни между страните са въпросите, свързани с вината на водачите, налице ли е съпричиняване, както и размера на вредата.

Механизмът на ПТП е безспорен между страните, като същият е посочен в исковата молба, а именно: при отбивката на база „Лукойл“ в гр. Бургас, в уширение на пътното платно, водачът на тежкотоварен автомобил „MAN TGX“ с рег. № с прикачено ремарке с рег. № поради неспазване на достатъчно странично разстояние при преминаване, удря отворената врата на спрелия автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“ с рег. № , вследствие на което на последния са нанесени материални щети 2 върху отворената предна лява врата. Този механизъм е описан и в двустранния констативен протокол за ПТП, съставен на 22.10.2024 г., като водачът на застрахования при ответника тежкотоварен автомобил „MAN TGX“, в т. 14 е посочил, че е виновен за произшествието, а водачът на застрахования при ищеца автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“ е посочил, че не е виновен за произшествието.

Съдът намира, че от правна страна виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на тежкотоварен автомобил „MAN TGX“ с рег. № с прикачено ремарке с рег.

№ , който при изпреварване на спрелия в автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“ с рег. № не е осигурил достатъчно разстояние и съответно е увредил предната лява врата на автомобила, с което е нарушил разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство, което в случая не е сторено от водача на тежкотоварния автомобил.

Водачът освен това не е се е събразил и с правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно което водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението.

По направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му поради съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил: Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на водача на увредения автомобил е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване. Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване, обективно е необходимо за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането. В този смисъл е задължителната за съдилищата практика – напр. Решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290 ГПК.

В случая съдът намира, че по делото ответникът не доказа да е налице съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил на получените по него увреждания. Ответникът твърди, че водачът на автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“ с рег. №е виновен за настъпването на вредоносния резултат, а ответникът не носи отговорност с оглед разпоредбата на чл. 493, ал. 2, т. 4 КЗ. Според посочената разпоредба, застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива и отговорността за вредите по ал. 1, причинени на трети лица, като пряко следствие от отварянето на врати на превозно средство по време на движение или тогава, когато превозното средство е спряно и не са взети мерки за безопасността на останалите участници в движението по пътищата, включително тези, които са извън превозното средство. Позоваването на разпоредбата от страна на ответника няма общо с фактите по настоящия казус. Посоченото правило на КЗ предвижда отговорност на гражданския застраховател, когато водачът на автомобил с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, отваряйки врата на пътното превозна средство причини щети на трети лица. В настоящия случай водачът на застрахования при ответника тежкотоварен автомобил не е спазил достатъчно странично разстояние при 3 преминаване покрай увредения автомобил. Освен това следва да се посочи, че застрахованият при ищеца автомобил е бил увреден, докато същият е бил спрял в уширение на пътя, която част на пътното платно обикновено е предназначена за спиране на превозните средства, като водачите отварят вратата на автомобила, за да излязат/влязат в същия, което следва да се съобразява от преминаващите покрай тях автомобили. Между страните е отделен като безспорен описаният в исковата молба механизъм на ПТП, според който инцидентът е настъпил поради неспазване на достатъчно странично разстояние от водача на застрахования при ответника тежкотоварен автомобил при преминаване покрай увредения автомобил. С оглед на това по делото не са събирани гласни доказателствени средства, от които да е установен друг механизъм на ПТП.

Ето защо се налага извод, че по делото не са събрани доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“ с рег. № поради което възражението се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.

Според заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 3685,34 лева, а изчислена по цени на алтернативни доставчици към датата на ПТП – възлиза в размер на 3646,10 лева. В проведеното открито съдебно заседание експертът е посочил, че стойността, необходима за възстановяване на щетите по цени на официален сервиз, е в размер на сумата от 4292,82 лева. Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.

От приетото по делото удостоверение, издадено от официалния сервиз на марката „Е. Ритейл - Бургас“ ООД се установява, че процесният автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“ с рег. е имал валидна гаранция от производителя в периода от 12.08.2021 г. до 12.08.2023 г., като към датата на ПТП 22.10.2024 г. автомобилът не е бил в период на договорна гаранция. Ето защо съдът приема за неоснователно направеното от ищеца искане, че за определяне размера на регресната отговорност на ответника следва да се вземе предвид заплатената сума по стойността, определена от официалния сервиз на марката. Тази стойност би била релевантна при следните предпоставки: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години преди ПТП и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз), то тогава следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния сервиз на марката и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури.