Решение № 53 от 17.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Пазарджик, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500952 по описа за 2025 година

С Решение № 1129/17.09.2025 г., постановено по гр.д. № 20255220100985 по описа на Районен съд – Пазарджик, са прогласени за нищожни на осн. чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, сключените между А. Д. К., ЕГН:

**********, с адрес гр. С., ул. „В.Л.“ № 93, общ. С. и Кредисимо ЕАД, ЕИК:

175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“ Договор за потребителски кредит № ********/15.05.2021 г., Договор за потребителски кредит № *******/12.06.2021 г., Договор за потребителски кредит *******/16.08.2021 г., Договор за потребителски кредит № *******/22.12.2021 г. и Договор за потребителски кредит № *******/11.03.2022 г., поради противоречие със закона.

Отхвърлени са предявените от А. Д. К., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ул. „В.Л.“ № 93, общ. С. против Кредисимо ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да върне на ищеца сумите от 188,05 лв. по Договор за потребителски кредит № *******/ 12.06.2021 г., 700 лв. по Договор за потребителски кредит *******/16.08.2021 г. и 900 лв. по Договор за потребителски кредит № *******/22.12.2021 г.

1

Прогласени са за нищожни на осн. чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД сключените между А. Д. К., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ул. „В.Л.“ № 93, общ. С. и Ай Тръст ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“, Договор за предоставяне на поръчителство от 15.05.2025 г. към Договор за потребителски кредит № ********/15.05.2021 г., Договор за предоставяне на поръчителство от 12.06.2021 г. към Договор за потребителски кредит № *******/12.06.2021 г., Договор за предоставяне на поръчителство от 16.08.2021 г. към Договор за потребителски кредит № *******/16.08.2021 г., Договор за предоставяне на поръчителство от 22.12.2022 г. към Договор за потребителски кредит № *******/22.12.2021 г., на Договор за предоставяне на поръчителство от 11.03.2022 г. към Договор за потребителски кредит № *******/11.03.2022 г., поради противоречие с добрите нрави.

Осъдено е на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, Ай Тръст ЕООД, ЕИК:

203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“, да върне на А. Д. К., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ул. „В.Л.“ № 93, общ. С., сумите от: 188,05 лв. по Договор за предоставяне на поръчителство от 12.06.2021 г., 700 лв. по Договор за предоставяне на поръчителство от 16.08.2021 г. и 900 лв. по Договор за предоставяне на поръчителство от 22.12.2021 г.

Осъден е на осн. чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ /ред. ДВ бр. 74 от 07.09.2021г./, А.

Д. К., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ул. „В.Л.“ № 93, общ. С., да заплати на Кредисимо ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление гр.

София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“, разноски за процесуално представителство по гр. д. 985/2025г. на Районен съд – Пазарджик, в размер на 100 лв.

Осъдено е на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК Кредисимо ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул.

„Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик, разноски за държавна такса по гр. д. 985/2025г. на Районен съд - Пазарджик в размер на общо 394,21 лв.

Осъдено е на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, Ай Тръст ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул.

„Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик, разноски за държавна такса по гр. д. 985/2025г. по гр. д. 985/2025г. на Районен съд - Пазарджик в размер на общо 498,80 лв.

Осъдено е на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, Кредисимо ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул.

2

„Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик, разноски за съдебно – икономическа експертиза по гр. д. 985/2025г. на Районен съд - Пазарджик в размер на 250 лв.

Осъден е на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, Ай Тръст ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик, разноски за съдебно – икономическа експертиза по гр. д.

985/2025г. на Районен съд - Пазарджик в размер на 250 лв.

В законоустановения срок пред Пазарджишкия окръжен съд е постъпила въззивна жалба от Ай Тръст ЕООД, с която решението се обжалва в частта, с която са уважени исковете по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и Ай Тръст ЕООД е осъдено за заплати на ищеца суми в размер на 188,05 лв., 700 лв. и 900 лв.

Твърди се, че сумите в така посочените размери са завишени, защото от сумата 188,05 лв. по сметка на Ай Тръст ЕООД са постъпили само 141,41 лв., остатъка от тази сума е останал по сметката на Кредисимо ЕАД. От сумата 700 лв., по сметка на Ай Тръст ЕООД са постъпили 570,05 лв., а остатъка от 129, 95 лв. е останал по сметка на Кредисимо ЕАД. От сумата 900 лв. по сметка на Ай Тръст ЕООД е преведена сумата от 398,64 лв., а разликата от 501,36 лв. е останала по сметка на Кредисимо ЕАД. Искането е решението да бъде отменено в така посочените части - за разликата от 141,41 лв. до 188,05 лв.; за разликата от 570, 05 лв. до 700 лв. и за разликата от 398, 64 лв. до 900 лв. Страната моли, в съответствие с изхода от спора, да бъдат присъдени и разноски за настоящата инстанция и съответно да бъдат намалени разноските, присъдени с решението на първоинстанционния съд.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от А. К.. Заявява, че той не е предявявал иск срещу Ай Тръст ЕООД да му бъде заплатена лихва. По делото не били представени никакви банкови и платежни документи, удостоверяващи превода към Ай Тръст ЕООД на сумите за гаранции. Прави възражение за прихващане между дължимата за възстановяване от Ай Тръст ЕООД сума 2055, 07 лв., без да е посочено с каква друга сума.

Окръжният съд след като се запозна с въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становището, изразено в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Кредисимо ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“ и Ай Тръст ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 3

146, ет. 4, Бизнес център „България“, ищецът А. Д. К., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ул. „В.Л.“ № 93, общ. С. е твърдял, че е сключил с ответника Кредисимо ЕАД Договор за потребителски кредит ********/15.05.2021 г. за сумата от 400 лв., Договор за потребителски кредит № *******/12.06.2021 г. за сумата от 700 лв., Договор за потребителски кредит *******/16.08.2021 г. за сумата 1500 лв., Договор за потребителски кредит № *******/22.12.2021 г. за сумата от 1800 лв. и Договор за потребителски кредит № *******/11.03.2022 г. за сумата 2300 лв. Договорите предвиждали задължението да бъде обезпечено с поръчителство, учредено с посочено от кредитора юридическо лице.

Ищецът е твърдял, че на датата на сключване на договорите за кредит, сключил към всеки един от тях договори за предоставяне на поръчителство с избрано от кредитора лице поръчител – в случая Ай Тръст ЕООД, за обезпечаване на задълженията по договорите за кредит. Предвиждало се да заплати възнаграждение на поръчителя.

Счита, че договорите за кредит са нищожни, тъй като са сключени при противоречие на закона - ЗЗП, ЗПК, при заобикаляне на закона и при противоречие с добрите нрави. Поддържал е, че посоченият в договорите за кредит ГПР е недействителен, тъй като в него не било включено възнаграждението за предоставяне на поръчителство, което следвало да заплати на поръчителя. С това ищецът бил подведен относно действителния размер на ГПР, поради което при сключване на договорите не могъл да направи обоснована преценка за реалните икономическите последици от сключването им. Некоректното посочване на размера на ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика, която кредиторът прилагал. Твърдял е, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство представлява допълнителна печалба за кредитора, поради което следвало да бъде включено в ГПР. С това размерът на ГПР надвишавал законно допустимия от пет пъти размера на законната лихва. Невключването му целяло да се избегне императивната забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР да не надвишава петкратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора.

Поддържал е също, че лихвените проценти били уговорени в противоречие с добрите нрави, тъй като размерите им надвишавали двукратния размер на законната лихва за обезпечени кредити. Твърдял е, че доколкото ГЛП и ГПР били част от същественото съдържание на договорите за кредит, нищожността на клаузите, с които били уговорени обуславяла нищожност на договорите изцяло.

Поради нищожността на договорите за кредит нищожни били и договорите за предоставяне на поръчителство към тях. При последните била налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и договорената цена, с което се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост, 4 което се изразявало в следното:

Тъй като заявленията за необезпечен кредит се разглеждали в 14 – дневен срок, сключването на договор за предоставяне на поръчителство се превръщало в задължително условие за гарантирано получаване на бърз кредит. Освен създаване на задължение, по този начин неравноправно се третирали потребителите с оглед срока за разглеждане на заявлението, в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на одобрено /посочено/ от кредитора юридическо лице. Между договора за кредит и договора за поръчителство съществувала тясна взаимовръзка и зависимост, тъй като сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство се явявал предпоставка за сключване на договора за кредит, поради което следвало да се разглеждат като едно цяло. Това се установявало и от обстоятелството, че изплащането на възнаграждението за поръчителство да се извършвало, заедно с погасяване на вноските по кредита, по сметка на кредитора.

Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен и на самостоятелно основание. Поръчителят получавал възнаграждение, без реално за него да съществува същинско насрещно задължение, доколкото сумите, които е изплатил на кредитора, следвало да бъдат изплатени от длъжника. За длъжника пък изплащането на сумите по кредита са явявало безпредметно, тъй като дори и при редовно погасяване на задължението, бил длъжен да заплати възнаграждение на поръчителя.

Ищецът е твърдял, че е извършил плащания за погасяване на задълженията по договорите, включително и по нищожните клаузи.

Недължимо платени били следните суми: 188.05 лв. за поръчителство и лихва по Договор за потребителски кредит № *******/12.06.2021 г., 700 лв. за поръчителство и лихва по Договор за потребителски кредит № *******/16.08.2021 г. и 900 лв. по за поръчителство и лихва по Договор за потребителски кредит № *******/22.12.2021 г.

Искането е съдът да се произнесе с решение, с което да прогласи за нищожни поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави Договор за потребителски кредит ********/15.05.2021 г.,

Договор за потребителски кредит