Решение № 149 от 19.11.2025, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Кнежа, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Гражданско дело № 20241430100927 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.124 и сл.ГПК във връзка с чл.1 и сл. от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (ЧМР).

Предявен е установителен иск от „ЛКВ ВАЛТЪР ИНТЕРНАЦИОНАЛЕ

ТРАНСПОРТОРГАНИЗАЦИОН“АД със седалище и адрес на управление:ул.ИЗ НЮ-Зюд №14,2355 Виенски Нойдорф,Австрия,с ЕИК:FN35799х,VAT:ATU19208701,регистрирано в Търговски регистър,воден в Районен съд Нойщад,представлявано от маг.М. С. и маг.Л.

В.,действащо процесуално чрез упълномощения адвокат д-р Н. Р.,с личен № 19000171847,Смолянска адвокатска колегия,със съдебен адрес гр.С.,ул.„***“№*,с адрес за връчване на съдебни книжа: бул.„***“№*,Бизнес Център „***“,гр.С.,**** против „С.

ТРАНС“ЕООД,с

ЕИК206236917 и със седалище в гр.Кн.,ПК:****,ул.“***“№*,представлявано от управител, С. Ч. за заплащане на сумата от 12.635.22евро главница,отговаряща на 24.713.22лв.,според фиксинга на БНБ към 26.11.2024г. и обезщетение за забава от 18.11,2023г. до 26.11.2024г. в размер на 648.75евро при годишна лихва от 5%.

Ищцовата страна претендира,че ответника й дължи сумата от 12635,22евро – обезщетение за частично увреждане на товар /обелени слънчогледови семки/по време на международен автомобилен превоз България – Швеция,плюс лихва по чл.27,ал.1 ЧМР –648,75евро /за периода 18.11.2023г.–26.11.2024г./и законна лихва по чл.27,ал.1 от ЧМР от датата на иска до окончателното плащане,както и съдебно-деловодни разноски.С определение съдът е конституирал като трето лице –помагач на страната на ответника застрахователя „Дженерали Застраховане“АД,съгл.чл. 219,ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди,че е била налице договорна верига по ЧМР: изпращач „Ойроконсулт“ЕООД ↔ главен превозвач LKW Walter; LKW Walter ↔ фактически превозвач „С. Транс“ЕООД.

Той описва,че товарът е приет без забележки на 18.11.2023г. от гр.Попово,но на 27.11.2023г. в Швеция е констатирана „smoke damage“(обгаряне/дим),с овъглена палета и частично изгорял под на ремаркето като получателят е отказал приемане като стоката е била върната 1 до София и е претърпяла сортиране/преопаковане.

Ищецът описва,че има авариен доклад „Battermann&Tillery“: първоначално за сумата 10359,72евро,с допълнение до 12140,01евро нето щета (вкл.частична тотална щета на 33 чувала;част от навлата BG–SE и SE–BG;разходи за оглед/склад/сортиране; загуба от продажба на остатъка).

Ищецът твърди,че е обезщетил изпращача на 16.04.2024г. и претендира регрес от фактическия превозвач. Той сочи,че е направил писмена рекламация до ответника от 28.11.2023г.,с което съгласно чл.32,ал.2 ЧМР е налице спиране на едногодишната давност.

Ответникът оспорва исковите претенции като счита,че:

-исковите претенции са недопустими,поради изтекла едногодишна давност по чл.32 от ЧМР.

-твърди,че е направил уведомяване и съдействие за оглед;

-оспорва размер на щетата поради това,че част от документите са на чужд език без превод и -иска привличане на застрахователя като трето лице– помагач ,което е допуснато.

По делото се проведоха общо 4б.р. о.с.з. на 01.04.2025г.,03.06.2025г.,14.07.2025г. и 21.10.2025г. като едва на последното се даде ход на производството.

Ищцовата страна чрез процесуалния си представител адв.Н. Р. поддържа исковата си претенция по основание и размер както иска и присъждането на направените деловодни разноски в общ размер от 4457,48лв./четири хиляди четиристотин петдесет и седем лева и четиридесет и осем ст./,от които 1039,25лв.държавна такса за образуване на делото,1300евро, отговарящи на 2542,00лв.по фиксинга на БНБ от 24.10.2025г.адвокатско възнаграждение,704,70лв.разходи за преводи на документи и 171,53лв.разходи за пътни за заседание на 21.10.2025г.

Ответникът чрез процесуалния си представител адв.В.В. с подадения отговор на исковата молба оспорва исковите претенции,които счита за недопустими като погасени по давност,а в случай ,че бъдат приети за допустими се оспорват исковите претенции и по размери.

След като се запозна със събраните по делото писмени доказателства на страните по отделно и съвкупно,съдът счита за установена следната фактическа обстановка:

Видно от събраните по делото писмени доказателства:

ЧМР товарителници;фактури;снимков материал;рекламационно писмо от 28.11.2023г.;авариен доклад №GM/HK/235088/23/JTA от 09.04.2024г. с превод;кредитно известие към получателя;фактури за навла и обратно превоз;разходи за оглед/склад/сортиране;продажба на остатъка; платежни към изпращача и към аварийния комисар; кореспонденция, съдът приема за безспорно,че :

Между страните е налице валидна верига договори за международен превоз по ЧМР по смисъла на чл.1 ЧМР.

Товарът е приет от ответника без забележки,но при доставката на 27.11.2023г. е констатирана повреда („smoke damage“),обективирана и в полето за забележки на ЧМР.

Ищецът е обезщетил изпращача и упражнява регрес спрямо фактическия превозвач и като е била отправена писмена рекламация на 28.11.2023г.,а искът е подаден на 27.11.2024г.

Непреведените изцяло документи не се кредитират, доколкото съдържанието им не е удостоверено с превод съгл.чл.185 от ГПК,но ключовите за спора писмени доказателства са представени с превод/ ясно съдържание и са достатъчни за правилните правни изводи по делото.

Въз основа на установената фактическа обстановка,съдът стигна до следните правни изводи:

Подсъдност и приложимо право: Делото е подсъдно на РС-гр.Кнежа, съгласно чл.31,ал.1,б.

„а“ от ЧМР – по седалището на ответника и чл.104,т.4 ГПК.

Приложима е КОНВЕНЦИЯ ЗА ДОГОВОРА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН АВТОМОБИЛЕН 2

ПРЕВОЗ НА СТОКИ (CMR) ,Ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977г. -ДВ,бр.61 от 5.08.1977г. В сила за България от 18.01.1978г. като специален режим съгл.чл.1 от ЧМР.

Относно допустимостта на исковата претенция : При повреда давността е 1г./една година/,течаща от деня на доставянето съгл.чл.32,ал.1,б.„а“ от ЧМР –по спора от 27.11.2023г.

Тази давност се спира с писмена рекламация до писмено отхвърляне и връщане на приложенията съгл.чл.32,ал.2 от ЧМР. По делото е налице рекламация от 28.11.2023г., без доказано писмено отхвърляне от ответника. Предвид което възражението на ответника за просрочие е неоснователно,тъй като искът е подаден в рамките на спрения срок.

Отговорност по чл.17 от ЧМР и чл.3 от ЧМР: Отговорността на превозвача по ЧМР е обективна/невиновна/, защото отговаря за липса/повреда от приемането до доставката съгл.чл.17, ал. 1 от ЧМР, включително за действията на подизпълнителите съгл.чл.3 ЧМР.

Посочената от ищеца техническа неизправност- запалване на пода на ремаркето е риск в сферата на превозвача и не е основание за освобождаване по смисъла на чл.17,ал.2 от ЧМР.

Ответникът не доказа нито грешка на правоимащия,нито негово нареждане,присъщи недостатъци на стоката,нито непреодолима и непредотвратима причина. Вписването „Smoke damage!“в ЧМР и снимковият материал подкрепят причинно-следствена връзка между повредата и превоза.

Съгласно съдебната практика се приема от ВКС,че отговорността по чл.17 ЧМР е обективна,а техническа повреда на МПС не освобождава превозвача /Решение №27/29.07.2016г. по т.д.№2415/2014г.,II т.о. – разграничение между отговорността на превозвача и застраховка „товар“; включително относно доказателствената тежест при чл.17,ал. 2 ЧМР/. В други свои решения ВКС подчертава,че забележка в ЧМР при доставяне и незабавно рекламационно уведомяване са достатъчни индиции за настъпила повреда в периода на превоза,като тежестта да установи освобождаващи факти е на превозвача /решения на ВКС по т.д. с предмет чл.17 и чл.23 ЧМР от II т.о./.

Размер на обезщетението съгл.чл. 23 и чл.27 от ЧМР: Обезщетението се определя по стойността на стоката при приемане съгл.чл.23,ал.1–2 ЧМР, като общ лимит е 8,33 СПТ/кг бруто съгл.чл.23, ал.3 от ЧМР. Предявената сума на исковата претенция от 12635,22евро е по-ниска от лимита, дори при 24000кг бруто лимитът многократно надхвърля претенцията и се обосновава с частична тотална щета от 33 чувала × 22,68 кг × 0,969 €/кг = 725,24€, пропорционални навла BG–SE и SE–BG, разходи за оглед/сортиране/склад,загуба от пониска продажна цена на годната част /4 917,25евро,всичко 12140,01евро (нето) и плюс 2 275,50 € хонорар на аварийния комисар,от които ищецът фактически претендира общо 12 635,22евро в регреса.

Ответникът не ангажира насрещни доказателства,които да оборят тези конкретни пера.

Съдът приема, че обемът и стойността на увреждането са доказани по основание и размер с писмените доказателства,приети с превод, а останалите – доколкото са в превод/ясни по съдържание. Относно претендираната лихва видно от чл.27,ал.1 ЧМР се предвижда 5%годишна лихва от датата на писмената рекламация или на предявяване на иска.Претенцията за 648,75евро,изчислена за 18.11.2023г.- 26.11.2024г. е правилно изчислена и следва да се уважи, както и лихвата от подаване на иска до изплащане съгл.чл.27,ал.1 ЧМР.

Относно представените документи на чужд език,съдът кредитира само преведените/ясни по съдържание документи съгл.чл.185 от ГПК, а непреведените части не формират в него изводи във вреда на ответника.

Въз основа на изложеното,съдът следва да постанови съдебно решение,с което да признае за установено,че „С. ТРАНС“ЕООД, с ЕИК206236917,със седалище и адрес:гр.Кн.,ул.

„ * * * “ № * , дължи на „ЛКВ

ВАЛТЪР

ИНТЕРНАЦИОНАЛЕ

ТРАНСПОРТОРГАНИЗАЦИОН“АД със седалище и адрес на управление:ул.ИЗ НЮ-Зюд №14,2355 Виенски Нойдорф,Австрия,с ЕИК:FN35799х,VAT:ATU19208701,регистрирано в 3

Търговски регистър,воден в Районен съд Нойщад,представлявано от маг.М. С. и маг.Л.

В.,сумата от 12635,22евро/дванадесет хиляди шестстотин тридесет и пет евро и двадесет и два цента/,отговаряща на 24.713.22лв.,според фиксинга на БНБ към 26.11.2024г.– обезщетение по чл.17 от ЧМР за повреда на товар при международен автомобилен превоз,ведно с лихва по чл.27,ал.1 ЧМР в размер на 648,75лв./шестстотин четиридесет и осем евро и седемдесет и пет цента/ за периода 18.11.2023г.–26.11.2024г.,както и законната лихва по чл.27,ал.1 ЧМР върху главницата от датата на подаване на исковата молба 27.11.2024г. до окончателното изплащане.

Да осъди „С. ТРАНС“ЕООД, с ЕИК206236917,със седалище и адрес:гр.Кн.,ул.„***“№* да заплати на „ЛКВ ВАЛТЪР ИНТЕРНАЦИОНАЛЕ ТРАНСПОРТОРГАНИЗАЦИОН“АД със седалище и адрес на управление:ул.ИЗ НЮ-Зюд №14,2355 Виенски Нойдорф,Австрия,с ЕИК:FN35799х,VAT:ATU19208701,регистрирано в Търговски регистър,воден в Районен съд Нойщад,представлявано от маг.М. С. и маг.Л. В. направените деловодни разноски в общ размер от 4457,48лв./четири хиляди четиристотин петдесет и седем лева и четиридесет и осем ст./,от които 10,39,25лв.държавна такса за образуване на делото,1300евро, отговарящи на

2542,00лв.по фиксинга на

БНБ от

24.10.2025г.адвокатско възнаграждение,704,70лв.разходи за преводи на документи и 171,53лв.разходи за пътни за заседание на 21.10.2025г.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че „С. ТРАНС“ЕООД, с ЕИК206236917,със седалище и адрес:гр.Кн.,ул.„***“№*,дължи на„ЛКВ

ВАЛТЪР