Определение № 1374 от 25.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1374 гр. б., 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20261200501084 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и сл. вр. с чл.248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№20158/14.08.2026г. е подадена от В. Л.

К., чрез адв. М. М., против Определение №1037/08.07.2026г., постановено по гр.д 242/26 г. по описа на РС – гр. б., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение № 424 от 07.6.2026г., в частта за разноските.

В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че на адвоката на спечелилата делото страна се дължи възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА. Оспорват се доводите на съда, че Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения е неприложима, тъй като противоречи на правото на ЕС. Твърди се, че не наредбата, а законът – чл.36, ал.2 ЗА задължават съда да определи на възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025г.) и да осъди другата страна да го заплати лично на него, като се цитира многобройна съдебна практика на съдебни състави, вкл. и на ВКС и решения на СЕС. Поддържа се, че дори съдът да откаже приложението на наредбата, може да ползва посочените в нея минимални размери като ориентир.

Сочи се, че материалния интерес е също толкова определящ за адвокатския 1 хонорар, колкото и фактическата сложност на делото. При материален интерес в случая от BGN 3470,03 /три хиляди четиристотин и седемдесет лева и три стотинки/, равняващи се на EUR 1774,20 /хиляда седемстотин седемдесет и четири евро и двадесет евроцента/, претендираният хонорар в производството в пълен размер от EUR 396,97 /триста деветдесет и шест евро и деветдесет и седем евроцента/ с ДДС / 4 пъти по - малък от материалния интерес по делото/ не е прекомерен.

В жалбата се аргументира подробно и тезата, относно фактическата сложност на този тип дела и конкретно на настоящото, като жалбоподателят отново се позовава и цитира многобройна съдебна практика, вкл. и на ВКС.

Сложността на делото се мотивира с отправени преюдициални запитвания по сходни казуса, както и предвид определеният коефициент за тежест на този вид дела, според Правилата за оценка на натовареността на съдиите.

Жалбоподателят се позовава и на редица решения по разноските според практиката на ОС б..

При развиване на подробни доводи в горната насока се иска отмяна на обжалваното определение в частта за разноските и изменение на Решение № 424 от 07.7.2026г., постановено по гр.д. № 242/2026г. по описа на РС б. , като на Еднолично адвокатско дружество М., с ЕИК в регистър Булстат:

************, се определи адвокатско възнаграждение в размер не по - малко от предвиденото в Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /предишно наименование Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, а именно: EUR 396.97 /триста деветдесет и шест евро и деветдесет и седем евроцента/. съобразно материалния интерес на предявеният иск срещу ответника.

В хипотезата на евентуалност да се определи адвокатски хонорар в размер на EUR 245,42 /двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и два евроцента/.

Иска се присъждане на направените разноски по производството в размер на 7,67 евро - държавна такса за разглеждане на жалбата.

Препис от частната жалба е връчена на насрещната страна, която в срока по чл.276, ал.1 ГПК е подала писмен отговор. Жалбата се определя за допустима, но неоснователна, а обжалваното определение постановено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване на всички релевантни критерии по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Сочи се, че първоинстанционният съд не е 2 игнорирал Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., а я е съобразил като ориентир, отчитайки едновременно защитавания материален интерес, действителната фактическа и правна сложност на спора и обема на реално извършената от процесуалния представител на ищцата работа. Доводът, че „законът, а не Наредбата“ задължава съда да присъди възнаграждение съобразно предвидените в Наредба № 1 размери, представлява опит за заобикаляне на задължителното тълкуване, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС.

Позоваването в частната жалба на конкретно цитирани определения на ВКС се сочат като неотносими към случая. Тезата на жалбоподателя, че материалният интерес е „толкова определящ за адвокатския хонорар, колкото и фактическата сложност на делото“, всъщност опровергава собственото му искане, тъй ката претендираният размер е изведен изцяло механично - като процент от материалния интерес по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1, без каквото и да е съобразяване на обема на извършената процесуална дейност. Изложените в частната жалба съображения относно броя на обективно съединените искове и относно дължимостта на отделно възнаграждение по всеки от тях, поддържани с позоваване на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1, също се определят изцяло за неотносими при сочене на конкретни мотиви за това, доколкото съдът е разгледал и уважил главния иск без да е разгледал евентуалния.

Изводът на първоинстанционния съд, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, е изцяло обоснован от данните по производството.

Процесуалните действия на процесуалния представител на ищцата се изчерпват с подаване на искова молба, молба за разглеждане на делото в негово отсъствие и писмена защита, преповтаряща доводите в исковата молба.

Спорът е разрешен въз основа на трайно установена и безпротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 22 и чл. 23 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК относно невключването на неустойката за непредоставяне на обезпечение в годишния процент на разходите. Не е налице фактическа и правна сложност. Позоваването на Правилата за оценка на натовареността на съдиите е неотносимо, а става дума за правила, уреждащи вътрешноорганизационни въпроси. При тези оспорвания се иска потвърждаване на обжалваното определение.

За да се произнесе по оспорването, съдът установи следното:

3

Производството по гр.д. 242/2026г. по описа на РС б. е образувано по искова молба от В. Л. К., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. б., ул. „м.“ № 10, вх.

Б, ет. 1, an. 1, чрез Еднолично адвокатско дружество М., с ЕИК в регистър Булстат: ************, със съдебен адрес: гр. С.З., ул. А.Б. №28, ет. 5, офис 42, действащо чрез управителя адв. М. В. М., с която срещу „АТЕГ“ АД, акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република България и вписано в Търговския регистър към Агенция вписвания, с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., ул. „С.” № 16, бл. ПЛОЦ, ет. 8, представлявано от С.Ю.А. - изпълнителен директор са предявени искове: установителен – за признаване за установено между страните, че Договор за потребителски кредит № 458877 от 04.02.2022г. и Анекс № 570467 към Договор за потребителски кредит № 458877 от 31.05.2023г., с който договорът е изменен, сключени между „АТЕГ“ АД, с ЕИК ************ и В. Л. К., ЕГН:

**********, е изцяло недействителни, поради нарушение на императивните норми на ЗПК и ЗЗП.

В условията на евентуалност е предявен установителен иск – за признаване за установено, че следните клаузи по сключените между „АТЕГ“ АД, с ЕИК ************ и В. Л. К., ЕГН: **********, Договор за потребителски кредит № 458877 от 04.02.2022 година и Анекс № 570467 към Договор за потребителски кредит № 458877 от 31.05.2023 година, с който договорът е изменен, са нищожни, а именно: чл. 4 от Приложение № 5 от Договор за потребителски кредит № 458877 от 04.02.2022г., изменен с Анекс № 570467 към Договор за потребителски кредит № 458877 от 31.05.2023г. и чл. 2 от Приложение № 4, което е неразделна част от Договор за потребителски кредит № 458877 от 04.02.2022г., изменен с Анекс № 570467 към Договор за потребителски кредит № 458877 от 31.05.2023г.

По делото е постановено Решение № 424 от 07.07.2026г., с което е уважен предявеният главен установителен иск и е прогласен за нищожен, на основание чл. 26 ал. 1, предл.1, ЗЗД, вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради противоречие със закона Договор за потребителски кредит № 458877 от 04.02.2022 година и Анекс № 570467 към Договор за потребителски кредит № 458877 от 31.05.2023 година, с който договорът е изменен, сключени между „АТЕГ“ АД, с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., ул. „С.” № 16, бл. ПЛОЦ, ет. 8, 4 представлявано от С.Ю.А. - изпълнителен директор в качеството му на заемодател и В. Л. К., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. б., ул. „м.“ № 10, вх. Б, ет. 1, am 1 в качеството й на заемател.

Със същото решение „АТЕГ“АД, ЕИК ************, седалище и адрес управление: град С., р-н, Л., ул. “С.“ №16, бл. П.Л., офис Център, ет. 8, представлявано от изпълнителния директор С.А. на основание чл. 38 ЗА е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество М. вписано в регистър БУЛСТАТ под № ************, с адрес гр.С.З., бул. „Княз А.Б.“ № 28, ет. 5, офис 42, представлявано от М. В. М. сумата от 240, 00 лв. с включен ДДС, или 122, 71 евро, представляваща възнаграждение за адвокат.

За да определи размера на дължимото на адвоката на ищеца адвокатско възнаграждение, договорено при условията на чл.38 ЗА, съдът е съобразил направеното своевременно от насрещната стана възражение за прекомерност.

Съдът се е позовал и на задължителното разяснения на решение на СЕС Решение от 25 януари 2017г. по дело С-438/22 тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС, определените с Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Приел е, че минималните размери по цитираната наредба не са задължително при направено възражение за прекомерност. Съобразил е предмета на делото, материалния интерес, обстоятелството, формирана безпротиворечива практика, извършените от адвоката процесуални действия, изразяващи се в подаване на искова молба и неявяване в съдебно заседание, отчел е, че в казуса не се открояват индивидуални особености /доколкото и самият договор, който е предмет на иска не е индивидуално договорен/, които е следвало да съобразява и да организира защитата на клиента си спрямо тях, и е преценил, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото обоснован и справедлив съобразно критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА е адвокатски хонорар от 240, 00 лв. с ДДС.

От адв. М. е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като се осъди ответника да заплати пълно претендирания размер адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА за предявените искове.

С обжалваното Определение № 1037 от 08.07.2026 г., е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 424 от 5

07.07.2026г. по делото, в частта за разноските.

РС е съобразил, че става дума за възнаграждение, което не е договорено доброволното въз основа на проява на договорната свобода между страните /клиент - адвокат/, а се касае до такова по реда на чл. 38 от ЗАдв, което предполага заплащане на възнаграждението директно на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на страната, по изключителната преценка на съда. Приел е, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир и не обвързват съда, а подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. Анализирана е свършена от пълномощника работа по исковете като една и съща. става дума за ангажиране на едни и същи доказателства, извършване на идентични правни действия, упражняване на едни и същи процесуални права, приключване на делото в едно съдебно заседание, при упражняване на класически институти на материалното право. Съобразявайки и цитирана съдебна практика, както и обема на реално извършената от адвоката работа, съдът е приел, че претендираното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно предвид вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност, която се изразява в подаване на искова молба, която е бланкова и част от голям брой заведени еднотипни дела; както и в подаване на писмена защита, преповтаряща доводите в исковата молба; адвокатът не се е явил съдебните заседания; по делото не са провеждани разпити на свидетели, не е изслушвана експертиза или други процесуални действия с участието на адвоката; делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото се касае до предявени искове, по който има формирана трайна съдебна практика.