Решение № 4545 от 01.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4545 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20261100501422 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение № 7610 от 29.04.2025 г., гр.д. № 60813/2021 г., СРС, 123 с-в се осъжда „Дженерали Застаховане“ АД да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД сумата от 891.87 лв. – регрес по щета № 44010412100307, образувана при „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, с включени 15 лв. ликвидационни разноски, на основание чл. 411 от КЗ, ведно със законната лихва върху сумата от 891.87 лв., считано от 25.10.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 870 лв. – направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по исковете „Дженерали Застаховане“ АД. Релевира оплаквания, че ударът настъпва по време на предприето заобикаляне от автомобил „Хонда“ на правилно паркирания в „Синя зона“ автомобил „Рейндж Роувър“, при недостатъчна странична дистанция. Неправилно не са кредитирани показанията на свидетелката С.П. относно механизма на ПТП. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.

1

Въззиваемият – ищецът „ДЗИ Общо застраховане ЕАД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Безспорно е и се установява от доказателствения материал, че деликвентът и собственик на увреждащия автомобил „Рейндж Роувър“, рег. № ******** – С.Г.П., застрахован по „Гражданска отговорност“ при ответника по исковете „Дженерали Застаховане“ АД, реализира ПТП на 05.01.2021 г. в гр.

Варна, ул. „********, при внезапно отваряне на предна лява врата в паркирано положение, с което уврежда десни калник и огледало на автомобил „Хонда СRV“, рег. № ********, управляван от собственика А.К.Т., застрахован „Каско“ при ищеца „ДЗИ Общо застраховане ЕАД. По имуществената застраховка, ищецът изплаща застрахователно обезщетение от 876,87 лв., с включени ликвидационни разходи от 15 лв. При условията на чл.

411 ЗК, ищецът встъпва в правата на застрахования по имуществената застраховка срещу ответника, като застраховател на причинителя на вредата.

Съставеният и подписан от участниците в ПТП двустранен протокол от 05.01.2021 г., ведно със скица към него, на основание чл. 180 ГПК доказва, че изявленията които съдържа са направени от подписалите лица.

Въпреки известното разминаване между свидетелските показания на двамата водачи относно моментът, когато е отворена вратата на увредеждащия паркиран автомобил - преди, както твърди свидетелката С.П., или по време на разминаването според свидетелката А.Т., налице е и съвпадане в показанията, че по време на разминаването, вратата със сигурност е отворена. В тази връзка, свидетелката П. изяснява, че отваря вратата и предприема излизане от паркирания до тротоара на „Синя зона“ автомобил, без да забелязва наближаващия автомобил „Хонда“, когато настъпва ударът.

Същевременно свидетелката Тодоров заявява, че се движи с нормална 2 скорост, но замъгляване от пушека на ауспуха към намиращ се напред военен джип преди да завие в ляво от светофара, след което пред нея не се движи никой и не вижда отворена врата на автомобил, каквато възприема като широко отворена едва след като чува звука от удара. В този смисъл, следва да се приеме, че свидетелката Т. възприема отворената врата най-рано в момента на разминаването.

В тази връзка, следва да се съобрази съдебно-счетоводната експертиза, според която времето за реакция на водача на л.а. „Хонда“ е не по-малко от 0,8 секунди, като за същото време може да се отвори вратата на паркирания автомобил. При движение със скорост до 50 км./час за толкова време се изминава разстояние около 11 метра. Вещото лице приема, че при тези обстоятелства и при внезапно отваряне на вратата на паркирания автомобил, няма достатъчно време и дистанция за предотвратяване на удара.

В открито заседание вещото лице уточнява, че пътят е широк 3,80 м. и при съобразяване габаритите на двата автомобила, отворената врата, с ширина 1 м., не позволява безпрепятствено разминаване, каквото е възможно при частичното й отваряне. В тази връзка, неоснователни са оплакванията по жалбата за неспазена странична дистанция, като се има предвид, че увреденият автомобил се движи със съобразена скорост в средата на тесния път, поради което не е налице съпричиняване от постадалия по смисъла на чл.

51, ал. 2 ЗЗД.

С неправомерното си поведение, изразяващо се в ненадейно отваряне на предна лява врата и започнало излизане от паркирания автомобил, делинквентът П. не се уверява достатъчно за преминаващо превозно средство.

Така създава потенциална опасност за участниците в движението и условия за пътния инцидент. Допуснато е нарушение на чл. 95, ал. 1 ЗДвП, според който водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението. Законодателят изрично регламентира самостоятелно задължение за водача или пътника да се увери, че не застрашава друг участник в движението, какъвто винаги може да очаква в близост при отваряне на врата на превозното средство в посока към движението.

Осъществен е фактическият състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД за вина, 3 противоправно поведение, вреда и причинно следствена връзка. С оглед настъпилата суброгация в полза на ищеца „ДЗИ Общо застраховане ЕАД, основателен е искът по чл. 411 КЗ срещу „Дженерали Застаховане“ АД, застраховател на делинквента, да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД сумата 891.87 лв, с включени 15 лв. ликвидационни разноски, която изплаща като застрахователно обезщетение за вреди по автомобил „Хонда“.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди.

Въззиваемият пред настоящата инстанция установява разноски от 239,28 евро – платено по банков път адвокатско възнаграждение, които се дължат съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7610 от 29.04.2025 г., гр.д. № 60813/2021 г., СРС, 123 с-в.

ОСЪЖДА „Дженерали Застаховане“, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 да заплати на „ДЗИ Общо застраховане ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б сумата 239,28 евро – разноски за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4