Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 362 от 17.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 11719/2023
Вид
Решение № 362
Подписан
17.01.2025
В сила
03.11.2025
Състав
Десислава Зисова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100111719 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на З. Д. З., с която е предявен срещу ЗД “Б.И.” иск с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 429, ал. 3 КЗ за сумата от 110 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт, осъществен от лице, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

Ищецът твърди, че на 01.08.2023 г. около 22:30 ч. в гр. София на бул.

„Цар ******* е настъпило ПТП, причинено от водача на л. а. Марка „БМВ-5“, peг. № *******, управляван от Д. Т., който при движение по бул. „Цар Освободител“ и несъобразена скорост с релефа на местността и с уязвимите участници в движението, блъснал отзад велосипед, управляван от ищеца З. З..

В резултат на произшествието на З. са причинени телесни увреждания, изразяващи се в разкъсноконтузни рани, фрактури на хълбок, на прешлени, на кости на таза, множество хематоми, охлузвания и кръвонасядания. Проведено му е оперативно лечение, бил е на болнично лечение за 15 дни, впоследствие 68 календарни дни в отпуск по болест, като лечението му продължава и към момента на подаване на исковата молба. Претендира от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач, изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 110 000 лв. и законната лихва от 30.08.2023 г. – датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция.

Ответникът оспорва иска: не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, но оспорва застрахованият водач да е извършил нарушение на правилата за движение, с което да е причинил произшествието. Счита, че настъпването на 1 произшествието са дължи изцяло на действията на пострадалия велосипедист, евентуално се позовава на съпричиняване – неизпълнение от велосипедиста на задължението му да се движи възможно най-вдясно на пътното платно и със светлоотразителна жилетка.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Установява се от събраните писмени доказателства (констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-4.59 от 02.08.2023 г., протокол за оглед на местопроизшествие, заедно със скицата на местопроизшествието) и заключенията на основната и повторната автотехнически експертизи, че на 01.08.2023 г. около 22:30 часа в гр. София по бул. „Цар Освободител“ в района на № 21 и посока към бул. „В. Левски” се движил лек автомобил „БМВ”, с peг.

№ *******, управляван от Д. Д. Т., в средната от три пътни ленти, със скорост не по-ниска от 58 км/ч според повторната или 65 км/ч според основната експертиза. В същия времеви интервал и на същото място, попътно на автомобила, пред него и отдясно – в дясната лента, се е движим ищеца, управлявайки велосипед с моторно (електрическо) задвижване, със скорост от 15 км/ч според основната или 20 км/ч според повторната експертиза. В неопределен момент велосипедистът е предприел пресичане на средната на лентата за движение на бул. “Цар Освободител” пред автомобила, с цел пристрояване от крайната лявата в крайна дясната лента. Водачът на лекия автомобил „БМВ“ е забелязал отклоняването на велосипеда в ляво, при което е реагирал с аварийно спиране и екстрено задействане на спирачната система и отклонил управлявания от него автомобил наляво, с цел избягване на контакт с намиращия се пред автомобила велосипедист, навлизайки върху лявата пътна лента. Реализирало се е ПТП, като автомобилът с предната си дясна част челно, в зоната на десния му фар, е ударил велосипеда в задната му част, като велосипеда в момента на удара е бил позициониран под 45°. В следствие на удара тялото на велосипедиста е качено върху предния капак на автомобила, като велосипедиста е достигнал с главата си до предното му стъкло и го е счупил. След удара, велосипедиста и велосипеда са били отхвърлени напред и вдясно от автомобила, като са се установили на местата, констатирани в протокола за оглед. Велосипедиста се е установил в зоната на регистрираното петно от кръв. И двете заключения приемат идентичен механизъм на същинския удар, като сходно е и разстоянието, което определят вещите лица, от което водачът на автомобила е имал възможност да забележи движението на велосипеда върху дясната пътна лента: най-малко от 60 м преди мястото на удара, според първоначалната и не по-малко от 70 м, според повторната експертиза. Различни са изводите на вещите лица относно възможността на водача на лекия автомобил да предотврати удара. Според повторната експертиза към момента на започване на отклонението на велосипеда, лекият автомобил, при движение с 58 км/ч, се е намирал на разстояние 52,93 м и водачът му е имал техническа възможност да предотврати удара чрез предприемане на ефективно спиране с максимална спирачна ефективност. Според първоначалната експертиза при движение със 2 скорост 66 км/ч водачът на автомобила не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с велосипеда, но при движение със скорост 56,35 км/ч или по ниска той е щял да има техническа възможност да спре преди мястото на удара. Максимално разрешената скорост за района на ПТП е 50 км/ч и заключението и на двете вещи лица е, че при движение с разрешената скорост водачът е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с велосипеда и да предотврати настъпването на ПТП.

Разпитан като свидетел е водачът на лекия автомобил Д. Д. Т., който в показанията си сочи, че се е движил със скорост от около 40-50 км/ч, не повече, че велосипедът бил в дясната лента пред водача и при приближаване на около 10 метра до него велосипедистът рязко предприел маневра за навлизане в лентата на водача, което довело до удара. Двете вещи лица в съдебно заседание категорично дават заключение, че показанията са недостоверни: разстоянието, от което велосипедистът е предприел отклонение е било доста по-голямо от 10 м, тъй като за 10 м той няма време да реагира и ще го удари велосипедиста без да задейства спирачната система; скоростта, която се сочи в показанията, не кореспондира с данните от протокола за оглед 18 м спирачна следа не се получават при скорост 40 км/ч, а престрояването на велосипедиста е направено плавно, тъй като при рязко завИ.е има вероятност да се загуби равновесие. По тези съображения съдът не кредитира показанията на разпитания свидетел и няма да опира фактическите си изводи на тях.

В обобщение - и двете вещи лица, изготвили първоначалната и повторната експертиза, са единодушни, че водачът на лекия автомобил се е движил с превишена скорост – над разрешената от 50 км/ч, като при движение с разрешената скорост е имал възможност да предотврати настъпване на произшествието. Единствената разлика в заключенията им е относно скоростта, с която са се движили двамата участници (15 км/ч за велосипедиста и 65 км/ч за автомобила според първоначалната и 20 км/ч за велосипедиста и 58 км/ч за автомобила според повторната експертиза). И двете вещи лица приемат, че при движение с 65-68 км/ч ударът е предотвратим, като водачът има възможност да спре преди мястото на удара. Разликата в извода за предотвратимост в първоначалната експертиза идва от заключението на вещото лице за движение с 65 км/ч, при която скорост ударът е непредотвратим за водача на лекия автомобил.

Доколкото конкретната скорост на движение над разрешената от 50 км/ч е ирелевантна за основания извод, а именно – налице ли е противоправно поведение на водача на лекия автомобил, то могат да се кредитират и двете експертизи, които в основната си част са с идентични изводи.

От изложеното и при преценка правомерността на действията на участниците в произшествието, съдът приема, че и двамата не са съобразили поведението си с правилата, установени от Закона за движение по пътищата.

Водачът на лекия автомобил не е изпълнил задължението си по чл.21, ал.1 ЗДвП – управлявал е автомобила с превишена скорост, а водачът на моторния (електрически) велосипед е нарушил правилото на чл.25, ал.1 и ал.2 ЗДвП – при предприемане на маневра да за премине в друга пътна лента, преди да 3 започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение и при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Водачът на велосипеда не е изпълнил и задължението си да ползва светлоотразителна жилетка при управлението на велосипеда, в нарушение чл. 80, т. 1 ЗДвП, което е от особена важност тъмната част на денонощието, както и задължението си по чл.26 ЗДвП - преди да завие или да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал, който за превозните средства, които нямат светлинни пътепоказатели, следва да се подаде с ръка. По изложените съображения съдът приема, че причина за настъпване на произшествието са действията и на двамата участници, в равна степен.

Установява се от представените писмени доказателства (Копие на История на заболяване № 13799 на Клиника по неврохирургия в болница “Царица Йоанна” София; копие на амбулаторна книга на ортопедичен, вътрешен, неврохирургичен, хирургичен кабинет в болница “Пирогов”; копие на История на заболяване № 31681 на II травма в болница “Пирогов” София; болнични листове от 08.08.2023 до 14.10.2023 г. за 68 дни, Експертно решение на ТЕЛК № 313 от 12.04.2024 г. и ЛАК № 3011 и физиотерапевтична карта за извършени процедури) и е приета съдебно-медицинска експертиза, че ищецът е получил следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на главата, мозъчно сътресение, счупване на шиповидни израстъци на три гръдни прешлена (6-ти, 7-ми и 8-ми), изкълчване на дясна раменна става, многофрагментно счупване на дясна хълбочна кост, спукване на лява хълбочна кост, счупване на лява гаванковидна ямка на таза, охлузвания и кръвонасядания на двете лакътни области и двете предмишници, охлузвания и кръвонасядания в поясната област. Мозъчното сътресение е причинило на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупването на шиповидните израстъци на гръдни прешлени са довели до трайно ограничение на движенията на тялото за около 2-3 месеца. Изкълчването на дясната раменна става е причинило трайно ограничение на движенията на десния горен край ник за около 2,5 - 3 месеца. Счупването на дясната хълбочна кост, спукването на лявата хълбочна кост и счупването на лявата гаванковидна ямка на таза е довело до трайно ограничение на движенията на левия долен крайник за около 10-12 месеца. Раната на главата, охлузвания та и кръвонасяданията по лактите и предмишниците, охлузванията и кръвонасяданията в поясната област са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота за около 2- 3 седмици. Проведено е болнично лечение от 02.08.2023 г. до 15.08.2023 г. - 13 дни, след което пострадалият е продължил лечението си в домашни условия. На 02.08.2023 г ищецът е опериран -зашИ.е на раната на главата. На същия ден е направено и безкръвно наместване и обездвижване с мека превръзка на изкълчването на дясната раменна става. На 15.08.2023 г. е направено безкръвно наместване на костите 4 на таза. Ищецът е претърпял болки с голям интензитет за около 14 дни след ПТП, с умерен интензитет за около 3-4 месеца, а с малък интензитет до около 8-10 месеца, като болките в гърба и лявата тазобедрена става продължават и понастоящем и се очаква да отминат след около 1,5-2 години след ПТП.

Ищецът има нужда да провежда рехабилитационно лечение и след провеждането му може да се направи преценка за степента на възстановяване.