Решение № 260022 от 31.01.2022, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260022 31.01.2022г. гр.Бургас

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският районен съд ХХ граждански състав на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

И. ДЕЧЕВ при секретаря Светлана Тонева като разгледа докладваното от съдията И. Дечев гр. дело № 7256 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е искова молба от И.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес *** за осъждане на ответника „БГНОВА“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от В.М.Г.. да му заплати суми за трудови възнаграждения, обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно с лихвите за забава. Твърденията са, че ищецът е работил в ответното дружество по силата на трудов договор от 29.01.2019г., в периода от 29.01.2019г. до 13.04.2020г., като шофьор. Към прекратяване на ТПО не са му заплатени възнагражденията за март и април 2020г., както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Моли се за уважаване на исковете и за присъждане на сумите, ведно с лихвите за забава. Исковете са по чл.128 КТ, чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД.

В отговора си по чл.131 ГПК ответникът е оспорил иска като неоснователен поради погасяването им чрез плащане. Заявява, че ищецът не е изпълнявал съвестно задълженията си. Той умишлено е ощетил дружеството с 270 лева, закупувайки стоки и части, които не е вложил в механизация на предприятието, а е използвал за свои нужди. Ищецът нарушил трудовите си задължения за поддръжка на механизацията и допуснал един от камионите да е с блокиран двигател, дължащ се на повреда заради липса на вода или спукан маркуч.

В следствие на това ответникът е заплатил за ремонт на камиона 3500 лева, които ищецът трябва да заплати. Открити били и липси на 120 литра гориво, като липсата се равнява на 348 лева и е причинена от бездействие на ищеца. Моли се за отхвърляне на исковете. Предявява се възражение за прихващане със следните суми: 270 лева вреди от непозволено увреждане чрез закупуване на части за лични нужди със средства на дружеството, 3500 лева имуществени вреди по камиона и 348 лева констатирани липси на гориво.

С протоколно определение от 12.07.2021г. съдът е приел изменение на размера на сумите, предмет на възраженията на ответника за прихващане, както следва: възражение за прихващане за сумата от 276.65 лева - вреди от непозволено увреждане; възражение за прихващане за сумата от 4910 лева - имуществени вреди по камиона; възражение за прихващане за сумата от 417.60 лева - констатирани липси на 240 л. гориво.

С протоколно определение от 07.10.2021г. съдът е приел изменение на размера на предявените от ищеца искове, както следва: сумата от 1815.83 лева - брутно трудово възнаграждение за месец март 2020г., ведно със сумата от 108.45 лева - мораторната лихва, начислена за периода от 16.04.2020г. до 16.11.2020г.; сумата от 726.33 лева – брутно трудово възнаграждение за месец април 2020г., ведно със сумата от 37.33 лева - мораторната лихва, начислена за периода от 16.05.2020г. до 16.11.2020г.; сумата от 1469.96 лева - обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със сумата от 69.01 лева – мораторна лихва, начислена за периода от 01.06.2020г. до 16.11.2020г., както и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 18.11.2020г. до окончателното им изплащане.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба и оспорва всички твърдения в отговора на исковата молба, както и възраженията за прихващане. Възразява, че редът за търсене на отговорност от работника е този по КТ.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител поддържа отговора на исковата молба и пояснява възраженията за прихващане.

Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Няма спор по делото, а и се установява от писмените доказателства, че страните са били свързани в трудово правоотношение, породено от сключен трудов договор от 29.01.2019г., видно от който ищецът е изпълнявал длъжността “шофьор специален тежкотоварен автомобил“. С допълнително споразумение от 29.07.2019 г. са уговорени основно месечно възнаграждение в размер на 1805 лева и допълнително възнаграждение за професионален опит в размер на 0,6%. Месечното възнаграждение е дължимо в срок до 15-то число на месеца, следващ месеца на положения труд. Правоотношението е било прекратено по силата на чл.325, ал.1, т.1 КТ, по повод заявление на ищеца, считано от 13.04.2020г. Издадено е било предписание от Инспекцията по труда към работодателя да заплати на работника суми за трудово възнаграждение.

По основателността на всеки от предявените искове:

Искът за заплащане на трудовото възнаграждение от 1815.83 лева за март 2020г. е основателен. Според съдебно-икономическата експертиза се дължи трудово възнаграждение за март 2020г. в брутен размер от 1815.83 лева или 1409.05 лева нетен размер. Ищецът претендира сумата в брутен размер, което е допустимо и съдът трябва да се произнесе по претенцията така, както е формулирана. Разбира се, няма пречка трудовото възнаграждение да се търси и в нетен размер. Ако се присъди в брутен размер, след това при плащането сумата ще се намали с удръжките за данъци и осигуровки и работникът ще получи реално нетния /чист/ размер на възнаграждението. Твърденията на ответника за плащане останаха недоказани. Тук следва да се посочи, че от представения по делото протокол от 07.07.2020г. за извършена при ответника проверка от Инспекцията по труда и дадените с него предписания да заплати на ищеца възнаграждението за месец април 2020г. не може да се направи еднозначен извод за това, че възнаграждението за предходния месец март е било платено. Видно от протокола, в него изрично е посочено, че проверката е последваща на проверка, приключила с връчване на протокол от 19.05.2020г., който не е представен по делото. Следователно работодателят трябва да се осъди да заплати на работника трудово възнаграждение в брутен размер от 1815.83 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането. Предвид това и с оглед уговорения падеж до 15-то число на следващия месец, се дължи и мораторно обезщетение за забавата за периода от 16.04.2020г. до 16.11.2020г. Същото обаче следва да се начисли не върху брутното, а върху нетното трудово възнаграждение, което е в размер на 1409.05 лева. Предвид това, съдът не следва да взима предвид изчисленията на допълнителното заключение на извършената съдебно-икономическа експертиза. Дължимото обезщетение, изчислено с помощта на онлайн лихвен калкулатор на електронен адрес www.calculator.bg, възлиза на 84.15 лева. Следва решение, с което искът за лихвата се уважи до размера от 84.15 лева, като се отхвърли за горницата до 108.45 лева.

Искът за трудовото възнаграждение от 726.33 лева за април 2020г., е също основателен. Според експертизата се дължи брутно възнаграждение от 726.33 лева, колкото се търси и с исковата молба. Следва решение, с което ответникът се осъди да заплати на ищеца 726.33 лева брутно трудово възнаграждение за април 2020г. Дължимото мораторно обезщетение за забавата се дължи на базата на нетното възнаграждение от 563.62 лева и изчислено от съда, е в размер на 28.96 лева за периода от 16.05.2020г. до 16.11.2020г. Ето защо с решението ще се присъди такъв размер на лихвата, като за горницата до 37.33 лева искът се отхвърля.

Искът по чл.224 КТ за обезщетение за неползван платен годишен отпуск е основателен. Видно от представения по делото фиш за месец април 2020 г. на ищеца се дължи обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда за 23 дни. Ищецът претендира заплащане на обезщетение за 17 дни. Според експертизата, за претендираните от ищеца 17 дни неползван отпуск за 2019 и 2020 г. се дължи обезщетение в брутен размер от общо 1469.96 лева /951.15 лева за 2019г. и 518.81 лева за 2020г./. Искът е предявен в брутен размер, поради което изцяло се доказва и трябва с решението ответникът да се осъди да заплати на ищеца посочената сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането. Съгласно разпоредбата на чл.

228, ал. 3 КТ, обезщетението е платимо в срок до последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, т.е. до 31.05.2020г. Лихвата се дължи върху нетния размер на обезщетението от 1322.96 лева. Предвид това дължимото мораторно обезщетение за забава за периода от 01.06.2020г. до 16.11.2020г., съгласно изчисленията на съда, е в размер на 62.11 лева. Следва решение, с което ответникът се осъди да заплати на ищеца 62.11 лева лихва за забава за периода от 01.06.2020г. до 16.11.2020г., като се отхвърли искът за горницата до 69.01 лева, както и за периода от 14.05.2020г. до 31.05.2020г.

Предвид частичната основателност на претенциите съдът следва разгледа и възраженията на ответника за прихващане:

В настоящия случай чрез съдебните възражения за прихващане работодателят е предявил по съдебен ред исканията си за реализиране на пълна имуществена отговорност на работника за вреди, причинени умишлено и за вреди от липси, както и искане за реализиране на ограничена имуществена отговорност, причинена по небрежност при и по повод изпълнение на трудовите задължения. В случая работодателят не е длъжен да предяви иск, когато може да се брани с възражение. Пълната имуществена отговорност на работника се реализира по съдебен ред, а ограничената по предвидения в чл. 210 от Кодекса на труда ред. Предвид факта обаче, че трудовото правоотношение е било прекратено преди възникване на предпоставките за реализирането на ограничената отговорност, съдът намира за допустимо и възражението за прихващане с вредите по камиона.

Възражението за прихващане със сумата от 276.65 лева - вреди от непозволено увреждане, причинени от ищеца умишлено, закупувайки стоки и части, които не е вложил в механизация на предприятието, а е използвал за свои нужди, е неоснователно. От показанията на свидетеля И. – собственик на магазина, се установява, че закупените от ищеца части за лична употреба са били върнати в магазина. Заплатената за тях сума не е била върната на ответника, но същият е бил компенсиран със стойността им при следваща поръчка. Свидетелят заявява изрично, че компенсацията е била извършена. При това положение поради отсъствието на вреда възражението за прихващане е неоснователно.

Възражението за прихващане със сумата от 4910 лева - имуществени вреди по камион Камаз, причинени по небрежност при и по повод изпълнение на трудовите задължения, също е неоснователно. От събраните по делото доказателства не може да се направи еднозначен извод за това, че трудовите задължения на ищеца са включвали поддръжка и ремонт на механизацията на ответното дружество. Показанията на разпитаните по делото свидетели в тази насока противоречат на вписаната в трудовия договор длъжност – шофьор специален тежкотоварен автомобил. От друга страна, съдът отчита и евентуалната заинтересованост на свидетелите, които като технически ръководител и механик в ответното дружество, също биха носили отговорност за процесните вреди. Така от показанията на свидетеля Г. се установява, че именно той е бил нает на длъжност механик, но по думите му само за „писарската работа“, а с ремонтите се занимавал ищецът. Допълнително съмнение в тази насока внася и фактът, че в трудовия договор на ищеца е вписано, че същият притежава степен на образование средно специално със специалност „Художествени изделия от метал“. Ето защо не може да се направи еднозначен извод, че ищецът е бил отговорен за цялата механизация в предприятието, включително и че е извършил ремонт на охладителната система на Камаз, рег. № ***. Още повече, че свидетелят Г. заявява, че именно той се занимава с пътните прегледи преди машината да тръгне на път и разписва пътния лист, и колата е тръгнала изрядна. Същевременно посочва, че задължение на шофьора е да провери маслото, водата, течността за чистачки и т.н. Твърди се, че повредата е настъпила няколко дни след напускането на ищеца. От представената товарителница на л. 26 от делото, може да се направи обосновано предположение, че това е станало 11 дни след прекратяване на трудовото правоотношение, а от показанията на свидетеля Г. се установява, че в деня на инцидента машината е изминала 15 километра преди повредата вследствие на прегряване. Горното води до несъмнен извод, че независимо от това от кого е било извършено техническото обслужване на машината, механикът, разписал пътния лист и шофьорът са били длъжни да проверят дали превозното средство е в изправност, включително водата, респективно охладителната течност преди то да потегли.