Определение № 624 от 24.02.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 624 гр. П., 24.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.П.Б.З. като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20251720100230 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано след изпращането му по подсъдност от РС-К., където е депозирана по реда на чл. 422 ГПК искова молба от „***“ ЕООД срещу С. Р. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищцовото дружество съществуват вземания против ответника, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 492/2024 г. по описа на Районен съд - К..

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

С Определение № 644/19.02.2025 г. производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по обжалване на определение № 289/30.01.2025 г. по ч.гр.д. № 492/2024 г. по описа на Районен съд – К., на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

С писмо с вх. № 6309/20.02.2026 г. по делото е постъпило ч.гр.д. № 492/2024 г. по описа на Районен съд – К., ведно с в.ч.гр.д. № 822/2025 г. на ОС-Стара Загора, видно от което с влязло в сила Определение № 1538/09.12.2025 г. е отменено Определение № 289/30.01.2025 г. по ч.гр.д. № 492/2024 г. по описа на Районен съд – К..

С оглед изложеното, на основание чл. 230, ал. 1 ГПК с Определение № 623/24.02.2026 г. производството по настоящото дело е възобновено.

От приложеното ч.гр.д. № 492/2024 г. по описа на Районен съд – К. се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 335/06.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С. Р. М. за сумата 400,00 лв. – главница, 23,10 лв. – договорна лихва за периода от 27.02.203 г. до 29.03.2023 г., и сумата 41,66 лв. – лихва за забава за периода от 29.03.2023 г. до 19.01.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 30.01.2024 г. до изплащане на вземането, както и 75,00 лв. – разноски за 1 производството.

Видно от съобщението с препис от заповедта за изпълнение /л. 54 от делото/, изпратено до длъжника на посочения в заявлението адрес: ***, че е получено на 10.01.2026 г. от З.И.

М. – майка, със задължение да предаде.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск е недопустим, по следните съображения:

Според разясненията, дадени в т.10а от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът в установителния процес, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. Допълнено е, че преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на указания на заявителя по чл. 415, ал.1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът указва на заявителя да предяви иск, когато възражението е подадено в срок.

В приложеното ч.гр.д. № 492/2024 г. по описа на Районен съд – К. липсват доказателства, че длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. При това положение с изтичане на срока за възражение, който с оглед връчването на заповедта на 10.01.2026 г. е изтекъл на 10.02.2026 г., заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за наличието на която съдът следи служебно в хода на цялото производство. Такъв не се констатира, тъй като не е налице никоя от хипотезите на чл. 415, ал. 1 ГПК.

Настоящото производство се явява недопустимо, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Съгласно т. 13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.

В конкретния случай, въпреки че настоящото производство следва да се прекрати и исковата молба да се върне като недопустима, заповедта за изпълнение не следва да се обезсилва, тъй като е влязла в сила с оглед липсата на възражение в срока по чл. 414 ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

В Р Ъ Щ А искова молба от „***“ ЕООД срещу С. Р. М., като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 00230 по описа за 2025 г. на Районен съд - П..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-П., в едноседмичен срок от връчването му.

2

Препис от определението да се връчи на ищеца.

След влизане на определението в сила изисканото ч.гр.д. № 492/2024 г. по описа на Районен съд – К. да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила определение по настоящото дело.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3