Решение № 98 от 24.07.2020, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 134/2020
- Вид
- Решение № 98
- Подписан
- 24.07.2020
- Състав
- ПЕТЯ ИВАНОВА ПЕТРОВА, МИЛЕН ПЕТРОВ СЛАВОВ, МАРИЯ КРЪСТЕВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.226, ал.1 · Кодекс за застраховането
- § 22 · Кодекс за застраховането
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 98
24.07.2020 г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на първи юли, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя
Петрова
Мария Маринова
Секретар: В.Т.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 134 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. 134/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивни жалби на страните срещу различни части на решение № 251/22.11.2019 г., постановено по гр.д. № 195/2017 г. по описа на Шуменския окръжен съд, както следва:
-По въззивна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД против решение № 251/22.11.2019 г., постановено по гр.д. № 195/2017 г. по описа на Шуменския окръжен съд в ЧАСТТА, с която дружеството е осъдено да заплати на Ц.Х.Б. и на А.Х.А. по
5000 лева на всеки, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на майка им Е.Г.Х., в резултат на неадекватно лечение, неотговарящо на изискванията на своевременност, достатъчност и качество, проведено в периода 12.08.2012г. - 15.08.2012г. в "МБАЛ-Шумен" АД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 03.08.2014г. до окончателното изплащане на сумите, както и да заплати по сметка на съда 400 лв.
-държавна такса върху уважения иск. Въззивникът е настоявал, че решението на окръжия съд в обжалваната му част е неправилно – незаконосъобразно, като е молил за отмяната му и за отхвърляне на иска с присъждане на разноските. Навел оплаквания за несъобразяване от окръжния съд на разпоредбата чл 20 ЗЗД при тълкуване волята на страните и разкриване на избраната от тях по застрахователния договор застрахователна клауза „claims-made”, при която предявяването на претенцията на увреденото лице след изтичане на срока на полицата го лишава от право на застрахователно обезщетение, изрично предвидена и в чл.2 от Общите условия на договора.
С подадения чрез адв. адв. Г.Ш. писмен отговор, въззиваемите Ц.Х.Б. и А.Х.А. – ищци по делото са оспорили въззивната жалба и по съображения за правилността на решението на окръжния съд в обжалваната му част, са молили за отхвърлянето й.
-По въззивна жалба на "МБАЛ-Шумен" АД, подадена чрез адв.
С.П., против решение № 251/22.11.2019 г., постановено по гр.д. № 195/2017 г. по описа на Шуменския окръжен съд в ЧАСТТА, с която болницата е осъдена да заплати на Ц.Х.Б. и на А.Х.А. по 25 000 лева на всеки, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на майка им Е.Г.Х., в резултат на неадекватно лечение, неотговарящо на изискванията за своевременност, достатъчност и качество, проведено в периода 12.08.2012г. - 15.08.2012г. в
"МБАЛ-Шумен" АД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 03.08.2014г. до окончателното изплащане на сумите.
Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му част като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и поради необоснованост. Изложил е съображения за липсата на елементите от фактическия състав, ангажиращ отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД, предвид липсата на установеност на конкретно физическо лице /или лица/ – служител на болницата, който с конкретни противоправни деяния да е причинил вредоносния резултат – смъртта на пациентката и предвид доказателствата по делото, че същата е била възрастна жена на 75 години, пострадала при пътнотранспортното произшествие, със съпътстващи заболявания и каквото и лечение да е било предприето, не е било сигурно, че тя ще преодолее смъртта.
Евентуално е настоявал, че дори и при извод за наличие на лекарска грешка, то същата се дължи на несъвършенството на медицинската наука (методите на диагностика илечението, на особеното протичане на заболяването при дадени болни) или на обективно трудни условия, при които се осъществява дейността на лекаря и не е основание за ангажиране на отговорност.
Евентуално - за намаляване размера на обезщетението, поради наличие на съпричиняване на вредите от пострадалата и от извършителя на ПТП – сочено като своевременно въведено в процеса, но неразгледано от окръжния съд възражение. Молил е за отмяна на решението в обжалваната осъдителна част, за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените в двете инстанции разноски, евентуално за намаляване размера на обезщетението.
Въззиваемите Ц.Х.Б. и на А.Х.А., чрез адв. Ш., са подали писмен отговор, с който са оспорили жалбата и по подробни съображения за неоснователността й са молили за оставянето й без уважение.
-По въззивна жалба на Ц.Х.Б. и А.Х.А., подадена чрез адв.
Г.Ш., против решение № 251/22.11.2019 г., постановено по гр.д. № 195/2017 г. по описа на Шуменския окръжен съд в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете им срещу "МБАЛ-Шумен" АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на майка им Е.Г.Х., в резултат на неадекватно лечение, неотговарящо на изискванията на своевременност, достатъчност и качество, проведено в периода 12.08.2012г. - 15.08.2012г. в
"МБАЛ-Шумен" АД, ЗА
ГОРНИЦИТЕ НАД присъдените обезщетения от по 25 000 лева на всеки от тях до размер на сумите от по 75 000 лв. за всеки от тях (т.е. по още 50 000 лв. за всеки).
Въззивниците са навели оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваните му части като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и поради необоснованост, молили са за отмяната му, за уважаване на исковете срещу "МБАЛ-Шумен" АД в същите части (за горниците над 25 000 лв. до 75 000 лв. за всеки), т.е. допълнително за осъждане на ответника „МБАЛ- Шумен“ АД за сумите от по 50 000 лв. за всеки, ведно със законните лихви от 03.08.2014 г. до окончателното им изплащане. Развили са съображения за неправилна оценка на доказателствата, имащи значение за определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Въззиваемият "МБАЛ-Шумен" АД, чрез адв. С.П., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба на ищите и по съображения за неоснователността й е молил за отхвърлянето й.
Решението на окръжния съд не е обжалвано от ищите в частта, с която са отхвърлени исковете им срещу „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД за горниците над сумите от по 5 000 лв. до претендираните обезщетения от по 80 000 лв. за всеки.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез своите процесуални представители, са поддържали съответно въззивните си жалби и отговорите и са претендирали разноски.
Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част, а по правилността му, с оглед събраните по делото доказателства, като съобрази възраженията и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред Варненския окръжен съд се развило по искова молба на Ц.Х.Б. и А.Х.А., с която (след направен отказ от иска срещу трети ответник) са предявени исковe съответно по чл. чл.226, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., считано от 01.01.2016 г.) във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 49 ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД срещу "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД, гр. София като първоначален предпочитан ответник и в евентуалност при отхвърляне на иска срещу първия ответник – по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД срещу "МБАЛ – Шумен" АД, гр.Шумен за осъждането им да заплатят на всеки от ищците сума от по 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на майка им Е.Г.Х., настъпила в резултат на неадекватно лечение, неотговарящо на изискванията за своевременност, достатъчност и качество, визирани в чл.46 от ЗЗО, проведено в периода 12.08.2012 г. – 15.08.2012 г. в „МБАЛ – Шумен„ АД от медицинския персонал, чиято отговорност е застрахована при първия ответник "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД по застраховка
„Професионална отговорност на медицински персонал“, сключена с полица № 2110 11 271 000034/29.08.2011 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 03.08.2014 г. (три години преди предявяване на иска на 03.08.2017г. ) до окончателното им изплащане.
Ищците са твърдяли, че тяхната наследодателка е починала на 15.08.2012 г. в „МБАЛ – Шумен„ АД, гр. Шумен, като непосредствената причина за смъртта й била остра травматична следкръвоизливна анемия, ретроперитониален хематом, предизвиканая от счупване на таза в областта на оцетницата и частично разкъсване на саркоилачна става. Изложили са, че три дни преди това, на 12.08.2012 г. жената претърпяла ПТП като пътник в л.а. „ Рено 5 „, ДК № В 0048 СР, управляван от собственика И.М.С., който бил ударен от л.а. „Сеат Толедо„, рег. № В 6638 РТ, след което по спешност била настанена за лечение в „МБАЛ – Шумен„. Е.Х. се оплаквала от болки в гърдите, главата и десния крак. Първоначално била прегледана от дежурния лекар в „Спешно отделение„, който я изпратил за снимки в отделението по образна диагностика, първоначално за рентгенография на глава, а след това и за образно изследване на таз, тазобедрена става – дясна и шийни прешлени. Снимките били направени от рентгенов лаборант М.Г., като вторите – общо 3 бр. снимки – една на таз и 2 бр. на шийни прешлени били разчетени от д-р В., която отбелязала, че тазовите кости и тазобедрени стави са без травматични увреждания, шийни прешлени – без травматични изменения.
Рентгенова снимка на дясна тазобедрена става не била видяна и разчетена от В., тъй като преминала към първата серия снимки. Извършен бил консулт и с дежурния травматолог д-р В.Д., който извършил преглед на пострадалата, запознал се с рентгенографията на таз и не установил данни за счупване, като препоръчал повторна рентгенография и консулт при оплаквания. Изготвени били и други изследвания, след което Х. била настанена за лечение във ІІ-ра хирургия на МБАЛ – Шумен, където била прегледана от неврохирург, проследил състоянието й на следващия ден. Х. се оплаквала от болки в гръдния кош и десния крак и на 14.08.2012 г. при визитацията на д-р С., който назначил и била извършена рентгенография на бял дроб. На 14.08.2012 г. пострадалата била прегледана от завеждащия ІІ-ро хирургично отделение д-р О. О., пред когото отново се оплакала от болки в тазобедрената става и това било отразено в историята на заболяването, заедно с предписанията пациентката да остане за активно наблюдение. На вечерната визитация на д-р
Б.М.(на 14.08.2012 г.), Х. отново споделила оплакванията си за болки по цялото тяло и основно в крака, за което й били назначени обезболяващи средства. През нощта на 15.08.2012 г., в 02:00 часа д-р М., след преглед на пациентката отразил същите оплаквания, констатирал ниско кръвно налягане 90/40 и назначил вливане на електролитен разтвор за венозно лечение. В 04:55 часа, дежурната сестра намерила Х. починала. Виновният за произшествието водач, срещу когото било образувано наказателно производство, междувременно починал и наказателното производство срещу него било прекратено, а наказателното производство срещу рентгенолога д-р В. било на досъдебна фаза. Ищите са настоявали, че по време на престоя си в „МБАЛ – Шумен“ АД, майка им е била лишена от адекватно лечение, основано на добра медицинска практика, отговаряща на изискванията за своевременност, достатъчност и качество, визирани в чл.46, ал.3 от ЗЗО, което е станало причина за нейната смърт. Изпитвали изключително силни душевни болки и страдания, свързани с непрежалимата загуба на майка им, която те обичали безрезервно, били покрусени, изгубили чувство за перспектива в живота, изолирали се максимално от околните, нищо не било в състояние да ги зарадва. Отговорността на ответника „ ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД, гр. София следвала от визирания договор за застраховка „ Професионална отговорност на медицински персонал„ по застрахователна полица № 211011271000034/29.08.2011 г., сключена от „МБАЛ – Шумен“ АД с ответника „ДЗИ – Общо застраховане„ ЕАД, гр. София за период от 30.08.2011 г. до 29.08.2012 г., като деликтът попадал в срока на действието й.