Решение № 185 от 16.07.2026, Районен съд - Ихтиман

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Ихтиман, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Д. Царчински при участието на секретаря Росица Ст. Д. като разгледа докладваното от Борис Д. Царчински Гражданско дело № 20251840100700 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Същото е образувано по повод подадена искова молба от . по депозирана искова молба от Л. Л. Л. против Българската държава, представлявана от Министерство на земеделието и храните, с която е предявен отрицателен установителен иск, с който иска да се признае за установено по отношение на ответника, че българската държава не е собственик на изброените от ищеца в исковата молба и уточняващите молби 5 земеделски имота в землището на с.

Долни окол, както следва:

Поземлен имот с идентификатор № *****.**.** с площ от 2,286 кв.м.;

Поземлен имот с идентификатор № *****.**.** с площ от 5,746 дка;

Поземлен имот с идентификатор № *****.**.*** с площ от 0,137 дка Поземлен имот с идентификатор№*****.**.*** с площ от 2,064дка и Поземлен имот с идентификатор № *****.**.*** с площ от 8,291дка, както и ищецът иска прогласяване на нищожността на Акт за държавна собственост на описания по-горе поземлен имот с идентификатор № *****.**.**., както и отмяна на акт за държавна собственост на Поземлен имот с идентификатор № ***.***.**.**, като невалиден.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК, ответникът Българската държава, представлявана от Министерство на земеделието и храните упражни правото 1 си на отговор. С отговора си, ответникът оспорва основателността на предявената искова претенция.

Ответникът оспорва искането за обявяване на нищожност на Акт № 5709 за частна държавна собственост от 03.12.2019 г. за поземлен имот с идентификатор *****.**.** с площ от 286 кв. м. Сочи, че този имот е част от бившия стопански двор и същият е идентичен с парцел VI от парцеларния план на стопанския двор и е определен като прилежаща част към сграда и попада в хипотезата на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ.

На следващо място, ответникът твърди, че поземлен имот с идентификатор *****.**.** по КККР за землището на с. Долни окол е част от бившия стопански двор на с. Долни окол и включва парцели: VIII, IX, XI и X I I I по парцеларния план и същия е прилежаща площ към сграда, следователно е негоден за земеделско ползване и не подлежи на възстановяване.

Поземлени имоти с идентификатори *****.**.*** и *****.**.*** по КККР за землището на с. Долни окол са образувани от разделяне на имот № *****.**.** след нанасяне на парцеларния план върху кадастралната карта.

Съгласно изготвената комбинирана скица от лицензирано лице, същите по парцеларния план попадат в парцели VIII и X от парцеларния план, като същите представляват свободна земеделска земя и са годни за възстановяване.

Ответникът, на следващо място, твърди, че поземлен имот с идентификатор *****.**.*** по КККР, също находящ се в бившия стопански двор на с. Долни окол на основание чл. 45в, ал. 10 от ППЗСПЗЗ е предаден към общинския поземлен фонд по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ за стопанисване и управление от община Самоков и същият е годен за земеделско ползване и подлежи на възстановяване по предвидения в ЗСПЗЗ и правилник за прилагането му ред.

В съдебно заседание ищецът Л. Л., редовно призован, се явява лично, като моли да бъде уважен изцяло предавения иск. Моли да бъде признато за установено, че не държавата, а наследниците на П. П. са собственици на четирите възстановени им земеделски имота, за които има решения по чл.

18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Тези имоти са: нива в м. „Чардак“ 2,385 дка, представляваща имот № *****.**.**, който е възстановен с Решение № 235 ДО /07.02.1994 г/ на Поземлена комисия - Самоков – т. 2; нива в м. „Бело камане“ в размер на 5,112 дка, възстановена с Решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ от Поземлена комисия - Самоков № 235 ДО/07.02.1994 г. – т. 3, представляваща имот № *****.**.**. Тези кадастрални номера са дадени от Агенцията по кадастър, но не са нанесени на кадастралната карта. Сочи, че те ще бъдат нанесени, когато процедурата бъде завършена. Ливада в м. „Песоко“ от 2 дка, възстановена ни с Решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на Поземлена комисия – Самоков № 235 ДО/07.02.1994 г. – т. 18, представляваща поземлен имот № *****.**.**; четвъртият имот е ливада в м. „Саята“ от 12,1 дка, възстановена с Решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на Поземлена 2 комисия – Самоков № 235 ДО/18.07. 2013 г. – т. 2, представляваща имот № ***.

Ищецът в съдебно заседание моли съдът да задължи Общинска служба земеделие да подпише идентификационните протоколи за тези четири имоти.

Сочи, че единственият им мотив за отказ до сега, а именно, че имотите попадат в бившите стопански дворове, е в противоречие с чл. 10, ал. 12 от ЗСПЗЗ, според който текст земеделските земи в бившите стопански дворове също подлежат на реституция.

В съдебно заседание, ответникът Българската държава, представлявана от Министерство на земеделието и храните, редовно призован, се представлява от юрк. А. Х., която оспорва иска. Счита, че липсват доказателства относно твърденията на ищеца, че посочените в иска имоти са собственост на неговия наследодател П. П. Относно искането за обявяване нищожност на акт № 5709 за частна държавна собственост от 03.12.2019 г. за поземлен имот № 60 с площ от 286 кв. м, счита същото за неоснователно, тъй като актът официален документ, съставен от длъжностно лице по реда и форма, определени в закона. Счита, че посочените в иска поземлени имоти са земеделски земи от бивш стопански двор от организациите по пар. 12 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ЗСПЗЗ, намиращи се извън урбанизирани територии, останали след възстановяване правата на собствениците. Относно твърдяното от ищеца, че имотите са му възстановени с Решение № 235/ 18.07.2013 г., сочи, че същите са признати, но не са възстановени, тъй като в едно възстановително решение на първо място трябва да е посочен идентификаторът на имота и конкретно да е посочен същият, а не да са описани съседи или местности. Това е признавателното решение, след това е възстановителното, което в случая Л. не притежава, защото трябва да се продължи процедурата по чл. 45д от Правилника.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Установено е, че на 12.05.1995 г. е съставена комисия в изпълнение на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, която е констатирала, че земята, върху която са били застроени сградите на стопанския двор в с. Долни окол, общ. Самоков, не е идентифицирана и съгласно нормативната уредба е определила размер на прилежащите към сградите и съоръженията площи (лист 74 от ГД № 137/2024 г. по описа на Районен съд – Самоков). Съгласно чл. 45, ал. 1 ППЗСПЗЗ в действащата към онзи момент редакция земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд се установяват служебно от общинските поземлени комисии, като съгласно ал. 3 нормативно необходимите площи, се установяват по искане на ликвидационния съвет или служебно от регионалните служби „Земя и земеползване“.

В случая се установява, че ответникът по исковата молба е собственик на соченото основание. Неоснователно е възражението на ищеца за 3 неприложимост на разпоредбата на чл. 45, ал. 10 ЗСПЗЗ, въз основа на която е извършено актуване на процесния имот. Съгласно чл. 45, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ, земеделските земи от държавния и общински фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие, като се постановяват решения по чл.

18ж, ал. 1 или чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Тези решения също имат конститутивен характер и касаят тези земеделски земи, които са били собственост на държавата преди образуване на ТКЗС и ДЗС и другите образувани въз основа на тях селскостопански организации и са били включени в тях. За земите, които нямат земеделски характер, обаче такава процедура не се провежда.

Съгласно чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собствениците по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ върху земите във и извън границите на урбанизираните територии (населени места), включени в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, които не са застроени и не представляват прилежащи площи към сградата. Това възстановяване обаче се извършва само ако земите имат земеделски характер, тоест годни са за земеделско ползване, което следва от чл. 1, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Когато вследствие на изграждането на стопанския двор земята е загубила качеството си на земеделска и не е годна за земеделско ползване, е налице извършване на мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяването на собствеността и собственикът има право на обезщетение по този текст на закона. Поради това тези земи се считат за държавна собственост съгласно чл. 10б, ал. 5 (предишна ал. 4) ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ за тези земи се издават актове за държавна собственост (актуват се от областния управител), като актът за държавна собственост подлежи на вписване.

С оглед на това правото на собственост на държавата върху земеделски земи, включени в бившите стопански дворове на организациите по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ, които не подлежат на възстановяване, тъй като върху тях са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 ПЗР на ЗСПЗЗ, или и макар и да не са заети от сгради и съоръжения на тези организации са негодни за земеделско ползване, произтича по силата на закона. В този смисъл е и практиката на ВКС. Осъществяването на посочените в закона предпоставки е достатъчно, за да се приеме, че държавата е станала собственик. Безспорно се установява по делото, че процесните имоти: с идентификатор *****.**.** с площ от 2286 кв. м, идентичен на парцел V I от парцеларния план на стопанския двор и с идентификатор *****.**.**, включващ парцели: VIII, IX, XI и XIII по парцеларния план на стопанския двор (лист 73 от ГД № 137/2024 г. по описа на Районен съд – Самоков), представляват част от бившия стопански двор на с. Долни окол, върху който са били разположени обекти по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ. Ето защо следва да се приеме, че държавата е придобила правото на собственост по отношение на цитираните поземлени имоти по силата на закона, тъй като са били налице предпоставките на чл. 10б, ал. 5 (предишна ал. 4) ЗСПЗЗ и чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ. В този смисъл са Определение № 2913 от 3.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3687/2025 г., II г. о., 4

ГК и Определение № 2643 от 20.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2656/2025 г., II г. о., ГК.

По отношение на поземлени имоти с идентификатори *****.**.***, *****.**.*** и *****.**.*** по КККР за землището на с. Долни окол, то следва да се посочи, че за същите не е довършена процедурата по възстановяването им по чл. 45д от ППЗСПЗЗ.

Производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е административно, а това по чл.

124, ал. 1 ГПК, каквото е настоящото, е исково и може да се развие след приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността, защото тогава ищецът може да се легитимира като собственик на основание реституция по ЗСПЗЗ. По предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже възраженията си, които изключват принадлежността на правото на собственост на ответника към настоящия момент, но решението на съда и издаденото въз основа на него решение на ОСЗ нямат конститутивен ефект, защото не идентифицират обекта на реституция с граници към настоящия момент и поради това ищецът не може да се легитимира като собственик.

Решението по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ не легитимира посочените в него лица като собственици, а само признава правото на възстановяване за определен имот, при което органът по реституцията определя обекта, върху който се възстановява правото на собственост или с който се обезщетяват правоимащите лица. Ако не е приключила административната процедура по възстановяване или обезщетяване, ищецът няма легитимация да упражни отрицателен установителен иск за собственост по отношение на имоти с идентификатори *****.**.***, *****.**.*** и *****.**.*** по КККР за землището на с. Долни окол.