Решение № 13694 от 10.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13694 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20231110150174 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Oбразувано e по постъпила искова молба от „ПРИВИА“ АД против „ПРИСТА РИСАЙКЛИНГ“ АД, с която по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК са предявени установителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за сумите от 5 152,49 лева, представляваща неплатен остатък от дължимата се наемна цена по договор за наем на лек автомобил за периода от м. 05.2021 г. до м. 07.2021 г. вкл., ведно със законна лихва за период от 18.05.2023 г. до изплащане на вземането, и за сумата от 15 784,59 лева, представляваща неустойка за забава в плащанията по договора, изчислена за периода от 05.05.2021 г. до 10.02.202 г., съгласно издадена заповед № 15456 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2023 г. по гр.д. № 27067/2023 г. по описа на СРС, 113 състав.

Ищецът твърди, че по силата на облигационно правоотношение с източник договор за наем № ......-1, сключен на 16.05.2018г., в качеството му на наемодател, предоставил на ответника като наемател за временно и възмездно ползване лек автомобил марка ... , модел . x D ri v e , Шаси: ....... срещу задължението за плащане на месечен наем в размер на 969,22 евро без ДДС, дължим до пето число на съответния месец. Твърди, че автомобилът бил предаден на наемателя на 18.05.2018г. и върнат на наемодателя на 10.01.2023г., за което страните подписали приемо-предавателни протоколи. Ответникът не заплатил на ищеца дължимата му се месечна наемна цена за периода от м. 05.2021 г. до м. 07.2021 г., съгласно издадените фактура № 0000004288/05.05.2021г. на стойност 1 865,11 лева с ДДС, с неплатен остатък 1 422,27 лева с ДДС; фактура № 0000004373/05.06.2021г. за сумата от 1 865,11 лева и фактура №20000004457/05.07.2021г. за сумата от 1 865,11 лева с ДДС. Твърди, че по силата 1 на т. 2.9 от договора в случай, че наемателят забави плащането на дължима наемна вноска с повече от три работни дни, считано от датата на падежа, същият дължал неустойка за забавено плащане в размер на 0,5 % на ден върху просрочената сума, изчислено от датата, на която сумата първоначално станала изискуема. Ето защо в патримониума му възникнали и съдебно предявените вземания за сумите от 4 593,93 лева - неустойка за забава от 646 дни в плащането по фактура № 0000004288/05.05.2021г. за периода от 05.05.2021г. до 10.02.2023г.; 5 735,21 лева - неустойка за забава от 615 дни в плащането по фактура № 0000004373/05.06.2021г. за периода от 05.06.2021г. до 10.02.2023г. и 5 455,45 лева за забавата от 585 дни в плащането по фактура № 0000004457/05.07.2021г. за периода от 05.07.2021г.. до 10.02.2023г. Претендира законна лихва и разноски.

Със срочно депозиран отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете, като поддържа, че между страните не е възникнало валидно облигационно правоотношение.

Оспорва договора за наем и приемо-предавателния протокол от 18.05.2021г., съгласно който му било предадено владението върху наетия лек автомобил. В първото по делото заседание уточнява, че признава, че подписът както под оспорения с отговора договор, така и под приемо-предавателния протокол, е на законния представител на „Приста рисайклинг“ АД И.

П. М.. Уточнява, че оспорването на цитираните два документа изхожда от липсата на намерение на законния представител да обвърже представляваното от него дружество с правните последици на подписаните документи. Ответникът твърди, че законният представител е действал в качеството му на физическо лице и именно за И. П. М. са възникнали правата и задълженията по процесния договор за наем, Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от правна и фактическа страна:

По допустимостта:

Видно от приложеното гр.дело №27067/2023г. по описа на СРС, 113 състав, по същото съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът „Приста Рисайклинг“ АД да заплати на кредитора „Привиа“ АД процесните вземания.

Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение и установителният иск в хипотезата на чл. 415 ал. 1, т. 1 ГПК е предявен в законовия срок за това.

С оглед на идентитета в размера на претендираните суми в исковото и заповедното производство и в основанието, от което се твърди същите да произтичат, съгласно посоченото в заповедта за изпълнение и исковата молба, съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими.

По основателността на предявените искове, съдът намира следното:

За основателност на иска по чл. 232, ал. 2 ЗЗД ищецът следва да докаже, че между страните е налице валидно облигационно отношение по договор за наем и факта на 2 предаване владението на наетата вещ, при което за ответнка да е възникнало задължението да плати уговорената наемна цена. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане.

При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.

Видно от представения договор за наем № ......-1 от 16.05.2018г. по силата на същия „Привиа“ АД като наемодател е поело задължението да предаде на „Приста Рисайклинг“ АД като наемател за временно възмездно ползване за срок от 42 месеца лек автомобил марка ., модел . x Drive, Шаси: ....... срещу задължението за плащане на месечен наем в размер на 969,22 евро без ДДС, дължим до пето число на съответния месец по банков път в евро или в лева.

Видно от представения по делото приемо-предавателен протокол /на л. 22/, на 18.05.2018г. автомобилът е предаден от представител на наемодателя на И. М. в качеството му на представител на „Приста Рисайклинг“ АД.

Ответникът признава, че подписите под договора за наем и под приемопредавателния протокол са на И. М., за който не оспорва и от справка по партидата му в Търговски регистър се установява, че както към момена на подписването им, така и понастоящем, е бил вписан като представляващ „Приста Рисайклинг“ АД. Ето защо не издържа на критика тезата на ответника, че с подписа си законният му представител е целял да се обвърже като физическо лице с правните последици на договора. Като странанаемател в текст на договора е посочено ответното дружество „Приста Рисайклинг“ АД. На органния представител е признато правото неговата воля като физическо лице да бъде счетена във външните отношения за воля на юридическото лице. Законният представител на юридическото лице разполага с обща представителна власт, която не може да бъде ограничавана, било с дружествения договор, било с решение на друг орган на управление, освен в хипотезата на установено съвместно представителство при назначени повече от един управител / в този смисъл са Решение № 50105 от 14.06.2023 г. по т. д. № 1234 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение, Решение № 250 от 21.10.2020 г. по гр. д. № 159 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и др./. Освен това, макар и като платец в представените платежни нареждания да е посочен превдставителят на дружеството или друго физическо лице, в основанието за плащане се съдържа изрично признание на факта, че същото е по договора с „Приста Рисайклинг“ АД, което е посочено и като задължено лице.

От заключението на приетата, неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и професионално изготвено, по делото се установява, че процесните фактури са осчетоводени при ищеца. Ответникът не е предоставил на експертизата Дневници за покупки и Справки Декларации за ДДС за данъчните периоди от м. 05 до м. 12.2021г., както и за периода от м.01 до м. 06.2022г. От представена справка с номенклатурата на „Доставчици от страната“ за периода 2021г. -2024г. на „Приста рисайклинг“ АД вещото лице е установило, че в същата липсват данни за 3 взаимоотношения с „Привиа“ АД. Според експертизата размерът на незаплатените задължения по процесните фактури е 5 152,49 лв. Вещото лице е изчислило, че неустойката за забава, уговорена в договора в размер на 0,5 % за процесния период възлиза на 15 784,59 лв. Дало е заключение, че счетоводството на ищцовото дружество е водено в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Националния сметкоплан и НСС.

Представената на експертното заключение справка от счетоводството на ответното дружество не е годна да обоснове извод за липсата на търговски отношения между страните.

Същата има характеристиките на частен свидетелстващ документ, съставен за целите на процеса, който обективира изгодни за издателя му в контекста на повдигнатия правен спор обстоятелства, поради което не се ползва с обвързваща доказателствена сила.

По всички изложените по-горе съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло. Като закона последица от уважаването на иска следва да се присъди законна лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.05.2023г. до окончателното плащане.

Изцяло основателен е и искът за неустойка за забава. Ищецът доказва, че в договора между страните е уговорена неустоечна клауза, която намира приложение в хипотезата на забава в изпълнението на задължението за плащане на наемната цена. От съдебносчетоводната експертиза се установява забавата на длъжника и размера на вземането. Ето защо предявеният иск за сумата от 15 784,59 лв. за периода от 05.05.2021г. до 10.02.2023г. ще се уважи изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски има само ищецът. Съгласно указанията, дадени с т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС исковият съд следва да се произнесе по дължимостта на разноските и за заповедното производство.

Ищецът е направил разноски на стойност 418,74 лв. за платена държавна такса и 2520 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 418,74 лв. за държавна такса, 500 лв. за възнаграждение на вещо лице и 2280 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство. Ответникът мотивира възражението си за недължимост на така сторените разноски с аргумента, че за процесните и други неплатени задължения по същия договор били образувани общо шест заповедни производства. Съгласно чл. 3 ГПК участниците в съдебните производства и техните представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други, извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право и поради това не следва да бъде зачетено от правозащитния орган.

В случая обстоятелството, че ищецът е избрал по-облекчения ред на заповедното 4 производство за събиране на вземанията си, съобразявайки ограничението по отношение на материалния интерес, което следва от чл. 410, ал.1 т.1 вр. с чл. 104. т. 4 ГПК, не сочи на явна злоупотреба с процесуални права. Длъжникът е разполагал с процесуалната възможност да оспори заповедта за изпълнение само в частта за разноските, което не е сторил, а вместо това е подал възражение, при което с поведението си е предизвикал разноските, които ищецът е сторил в исковото производство. Ето защо претендираните от ищеца разноски по делото му се следват така, както са направени.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ПРИСТА РИСАЙКИЛНГ“ АД, ЕИК

201144074 със седалище и адрес на управление гр. Согия, ул. „Беловодски път“ №15-17 дължи на „ПРИВИА“ АД с ЕИК 205022294 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Симеоновско шосе“№93Б, вх. А, ет. 5, офис 10 на основание чл. 422 вр. с чл. 232, ал. 2 и чл. 92 ЗЗД ЗЗД следните суми: 5 152,49 лева, представляваща неплатен остатък от дължимата се наемна цена по договор за наем на лек автомобил за периода от м.05, м.06 и м.07.2021г. по фактури № 0000004288/05.05.2021г. № 0000004373/05.06.2021г. и №20000004457/05.07.2021г., ведно със законна лихва, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда -18.05.2023 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 15 784,59 лева, представляваща неустойка за забава в плащанията по горецитираните фактури, изчислена за периода от 05.05.2021 г. до 10.02.2023г., за които вземания е издадена заповед № 15456 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2023 г. по гр.д. № 27067/2023 г. по описа на СРС, 113 състав.