Акт № 8 от 23.01.2020, съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ град Малко

Търново, 23.01.2020год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Малкотърновският районен съд, II – ри граждански състав на девети януари две хиляди и двадесета година в публично заседание, в състав

Съдия: Пламен Дойков при секретаря Мара Д., като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 105 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.

Делото е образувано по исковата молба на Н.П.М., ЕГН **********,*** чрез адв. Е.Д.,*** против ГД „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46.

Ищецът твърди, че за периода от 23.07.2016г. до 23.07.2019г. е заемал длъжността „младши инспектор, старши полицай“ в ГКПП Малко Търново, РД „Гранична полиция“ гр. Елхово, структурно част от ГД „Гранична полиция“ МВР гр.

София. Твърди се, че за процесния период ищецът е работил при 12- часови смени , като полагал труд и през нощта, съгласно утвърдени графици. За посоченото време М. бил положил общо 864 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлизал на общо 987часа дневен труд. Това водело до извънреден труд в размер от 123часа, който не бил отчетен и заплатен от ответника. Претендира се за осъждане на ответника за сумата от 738.00лева по претенция с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, както и за сумата от 90.00лева представляваща лихва за забава върху главницата. Претендира се и осъждане на ответника за законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Направен е анализ на приложимата правна уредба.

Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. Е.Д., която поддържа исковата молба. По реда на чл.

214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 1324.15лева за положен извънреден труд, приравнен от нощен в дневен такъв в размер на 200часа, мораторна лихва в размер на 186.22лева, както и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 26.07.2019г.

Ответникът

ГД „Гранична полиция“ МВР гр. София е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Янка Табакова. Исковата молба се оспорва като неоснователна и по основание и по размер. По отношение на иска за периода от 01.07.2019г. до 23.07.2019г. счита иска и за преждевременно предявен. Последното се мотивира с разпоредбата на чл.

187, ал. 3 от ЗМВР във връзката й с чл. 33 на Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време , за неговото отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно време , режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Счита, че в случая ищецът е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време, в резултат на което след прихващане на положителните и отрицателните разлики в отработеното време за процесния период бил формиран резултат , който при надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан като извънреден труд. Направен е анализ на приложимото законодателство – ЗМВР, както и действалите Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г. за реда за организацията, разпределението на работното време , за неговото отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно време , режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР,

Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време , за неговото отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно време , режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з- 908/ 02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. Оспорва се приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която според ответната страна била приложима само за работещите по трудово правоотношение. Сочи се, че следвало да се има предвид и приложението на чл. 9г от НРВПО за периода 01.01.2018г. до 30.06.2018г., която в съотношение с чл. 9б не позволява превръщането на нощните часове в дневни. Не се оспорва, че ищецът е заемал длъжността при ответника в процесния период. Претендира се за отхвърляне на иска. Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника не се явява , като с изрична молба отговора се поддържа. Направен е анализ на НСОРЗ , като е цитиране и съдебна практика.

Предявен е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.

3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.

Заключението на вещото лице Г.Г. е, че за периода 23.07.2016г. до 23.07.2019г. ищецът е положил 1394часа нощен труд. Същият, след преизчисление с коефициент 1.143, се равнявал общо на 1594часа. Вещото лице е посочило, че е налице разлика от 200часа, за които дължимото възнаграждение е в размер на 1324.15лева.

Изчислено е, че лихвата за забава е в размер на 186.22лева общо.

Съдът, след като обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на ответника по делото, счита за установено следното.

По делото не се спори, че между ищеца Н.П.М.,

ЕГН **********,*** и ответника ГД „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул.

„Княгиня Мария Луиза“ № 46 е било налице служебно правоотношение по ЗМВР, като ищецът е заемал длъжността „младши инспектор, старши полицай“ в ГКПП Малко Търново при РД „Гранична полиция“ гр. Елхово.

Съгласно чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Съгласно чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.

Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Според текста на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.

В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В допълнение към така изложената нормативна уредба следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.

Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.

Съгласно чл.

9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). Може също така да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този труд да се преизчислява с посочения коефициент.

Разпоредбата сочи, че „е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа.

Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.

С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според което за периода 23.07.2016г. – 23.07.2019г. ищецът е положил общо 1394часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1594часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 200часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1324.15лева и при липса на доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в предявения след увеличението размер.