Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4405 от 08.11.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3348/2024
Вид
Решение № 4405
Подписан
08.11.2024
В сила
03.12.2024
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 и 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 и 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 4405 гр. Пловдив, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330103348 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени обективно евентуалносъединени искове е по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 55, ал. 1, от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от В. В. В., ЕГН **********, с адрес Гр. П., ул.*** № *, ет.*, ап.*, чрез адв. М. срещу „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. Лозарскаа № 12, представлявно от В.И. за прогласяване нищожността на договор за кредит № ****** на основание чл. 22 от ЗПК , евентуално нищожност на клаузата предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 689,99, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща ЗПК, както и осъждане ответника да върне на ищеца сумата от 476,09 лв. недължимо платена по договора, ведно със законна лихва от 22.02.2024 г. до окончателното плащане, евентуално сумата от 437,08 лв платена по клаузата за неустойка, ведно със законна лихва от 22.02.2024 г. до окончателното плащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит № ****** за сума от 800 лв. дължима на 9 вноски. Общата дължима сума е 939,01 лв. Предвидено е заплащане на неустойка от 689,99 лв. за непредставяне на обезпечение. платена е сума от 800 лв.-главница, 39,01 лв.лихва и 437,08 лв.-неустойка. В договора не е посочен лихвения процент и 1 условията за прилагането му. Липсва посочване на ГПР и методиката за определянето му. Неустойката не е включена в ГПР. Същата нарушав добрите нрави.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Потвърждава сключването на договора. Отрича неравноправността на клаузата.

Потвърждава извършените плащания.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е сключен договор за потребителски кредит и, че в него се съдържа клауза за заплащане на неустойка, задължението, по която не е включено при определяне размера на ГПР.

Начисляването на неустойка в конкретния случай е изначално ясно и като разход по кредита размера й следва да бъде включен при изчисляване на ГПР. Неспазването на това правило се явява нарушение на чл. 19, ал.1 и ал.2 ЗПК и чл.11, т.9 и т.10 ЗПК тъй като оскъпяването по дълга е оформено не като възнаградителна лихва, а като друг вид разход – неустойка за неизпълнение на задължение. Допълнителното възнаграждение заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, води до неяснота при формирането на ГПК и до заблуждение на потребителя какъв реалния разход, който следва да бъде заплатен. Ето и защо поради нарушението на чл.11, т.9 и т.10 и съгласно чл. 22 ЗПК Договор за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен. Предвид това предявения главен иск по чл. 26 от ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи. Това обстоятелство изключва произнасянето на съда по евентуалносъединения с него иск за прогласяване нищожност на клаузата за договорена неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.

Недействителността на договора за кредит по аргумент на чл. 23 от ЗПК изключва заплащане на суми по договора различни от усвоената заемна такава. Доколкото се признава от ответника, че задълженията по договора са погасени изцяло, съдът намира, че платените такива за лихва и неустойка в общ размер от 476,09 лв. се явяват дадени без основание и подлежат на възстановяване на ищеца. Ето защо съдът намира, че иска по чл. 55 от ЗЗД е 2 основателен и следва да се уважи. Изхода на спора по този иск изключва произнасянето на съда по обективноевентуалносъединения с него такъв за заплащане на сумата от 437,08 лв платена по клаузата за неустойка.

Уважаването на главния иск е основание за уважаване и на обективносъединения с него акцесорен такъв по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва от завеждане на делото до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят притендираните от него разноски, съобразно доказателствата за сторени такива в размер от 115,16 лв. за държавна такса.

Тъй като ищеца е представляван от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА на адв. М. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв. общо за двата иска тъй като те произтичат от едно и същото основание и делото не се отличава с фактическа и правна сложност, предвид наличието на изобилна трайна съдебна практика по подобни спорове. При определяне на възнагражденито на адвоката не следва същото да се разбива на данъчна основа и дължим ДДС, доколкото се посочва, че осъщесвилия правната услуга адвокат е регистриран по ЗДДС, тъй като съдът не се явява задължено лице по ЗДДС за начисляване на данъка. Това действие следва да се извърши от получателя на възнаграждението при издаване на данъчния документ на доверителя му.

На ответника разноски не се дължат.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен договор за паричен заем кредит № ****** сключен между В. В. В., ЕГН **********, с адрес Гр. П., ул.*** № *, ет.*, ап.* и „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, гр. гр. Хасково, ул. Лозарска № 12 представлявано от В.И. п о р а д и противоречие н а императивните изисквания на и ЗПК.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, гр. гр. Хасково, ул.

Лозарска № 12 представлявано от В.И. да заплати на В. В. В., ЕГН 3

**********, с адрес Гр. П., ул.*** № *, ет.*, ап.*, сумата от 476,09 лв.(четиристотин седемдесет и шст лева и 09 ст.) недължимо платена по договора, ведно със законна лихва от 22.02.2024 г. до окончателното плащане и сумата от 115,16 лв. (сто и петнадесет лева и 16 ст.) за разноски за производството.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, гр. гр. Хасково, ул.

Лозарска № 12 представлявано от В.И. да заплати на адвокат М. В. М., с адрес: Гр. П., ул.*** № *, ет.*, ап.*, сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4