Решение № 111 от 23.07.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Силистра, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р. Д. Костадинов при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Р. Д. Костадинов Административно наказателно дело № 20263420200133 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят Р. П. С., ЕГН ********** от гр.Добрич, обжалва Наказателно постановление № 39-00000027 от 02.02.2026 год. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Силистра, с което за нарушение на чл.89 т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999 год. на МТ и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.2 от Закона за автомобилните превози, му е било наложено административно наказание “Глоба” в размер на 4000,00 (четири хиляди)лева/ 2045,17 евро.

Жалбоподателя редовно призован не се явява. Вместо него упълномощен защитник. Оспорва се НП, като незаконосъобразно, издадено в противоречие на процесуалните и материално правни норми и моли да се отмени изцяло, претендират се и разноски. Алтернативно моли за изменение на НП с правилно приложение на санкционната разпоредба, тази по чл.93, ал.2 от ЗАвП.

Ответник –РД”АА” гр.Русе, редовно призовани не се явява представител. В съпроводителното писмо АНО предлага НП да се потвърди, като правилно и законосъобразно. Прави се възражения за прекомерност на 1 адвокатското възнаграждение.

Силистренският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства прие за установено следното:

На 20.11.2025 год., по път I-7 "Силистра - Шумен" на км.10+400м. рампа за обслужване на автомобили "Разсадник" в посока гр.Алфатар, около 15,20 часа, свидетелите П. П. и А. А. - инспектори при РД„АА” гр.Русе, след като спрели товарен автомобил марка „....“ с peг. № ... от кат. N3, с прикачено към него полуремарке „К....“ с peг. № ... от кат. О4, извършили проверка. Каса е се за пътно превозно средство собственост на "Т...“ ЕООД. При проверка на документите установили самоличността на водача Р. П. С.. От представените товарителница №o....../20.11.25г. и Пътен лист No..../17.11.25г. констатирали, че се извършва обществен превоз на товари (тор) на територията на Република България по маршрут от с.К..о до с.Зърнево. В момента на проверката водачът Р. С. не представил на контролните органи заверено копие от лиценз на Общността в оригинал. Представил е фотокопие на заверено копие No1....., валидно до 28.07.2032г.. На место служителите извършили справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и констатирали, че превозното средство е вписано в регистъра на моторни превозни средство към лиценза.

По административната преписка е приложено фотокопие на Заверено копие № 1.... за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка срещу заплащане или срещу възнаграждение.

При тази фактическа обстановка свид.П.П. съставил АУАН, за нарушение извършено от Р. П. С. по чл.89 т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999 год. на МТ. Водача при съставяне на акта направил възражение, че забравил изискуемия документ във фирмата.

По административната преписка е приложено фотокопие на Наказателно постановление № 37-0001626 от 21.07.2025 год. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Разград, с което за нарушение на чл.89 т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999 год. на МТ и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози, на Р. П. С. му е било наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100 лева.

2

Въз основа на АУАН и горепосоченото писмено доказателство, АНО приел, че извършеното административно нарушение е в условията на повторност и издал обжалвания санкционен акт, като приел всички останали фактически и правни констатации на актосъставителя и наложил на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАП фиксираната по закон санкция-“Глоба” в размер на 4000,00 (четири хиляди)лева/ 2045,17 евро.

Изложената фактическа обстановка безспорно се доказва от показанията на свид.П., свид.А. и приобщените към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства.

При така установеното, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е частично основателна.

Очевидно е, че е налице несъответствие между повеленото от нормите на Наредба №33 от 03.11.1999 год. на МТ и поведението на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл.89 от наредбата е предвидила задължения за водача по време на работа при по искане на контролните органи да представи множество документи сред които и тези по т.1 удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на територията на Република България за всяко от превозните средства, с които се извършва превозът (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза). Пред контролните органи водача представил фотокопие на заверено копие на лиценз на Общността.

Следва извода, че жалбоподателя е осъществил вмененото му във вина нарушение. По смисъла на административнонаказателната разпоредба водача отговаря за това свое бездействие. Осъщественото от него е извършено умишлено, тъй като за подобно нарушение вече е бил наказван, обстоятелство което се установява с приложени писмени доказателства.

Компетентността на актосъставителя произтича от законовите разпоредба чл.92, ар.1 ЗАвП, а на АНО се основава на текста на закона чл.92, ал.2 ЗАвП.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление в частта относно описани на нарушението не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени и да са засегнали правото на 3 защита на жалбоподателя. Административното нарушение е било ясно, точно и пълно формулирано и няма как жалбоподателя да не е разбрал в какво е обвинен.

Налице е неправилно приложение от страна на АНО на санкционната разпоредба. По смисъла на §1т.27 от ДР на ЗАвП "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Съобразно законовата дефиниция извършеното от жалбоподателя нарушение безспорно е повторно, но за него не е предвидена изрична отговорност, а единствено тази за непредставянето на документа в момента на проверката, тоест тази по чл.93, ал.2 от ЗАвП. В случая няма как да се приеме, че водача извършва обществен превоз на товари без заверено копие на лиценз на Общността. Още при проверката на место органите на контролната администрация са установили, че транспортното предприятие има съответните права издаден лиценз и заверено копие, както и че превозното средство е регистрирано към издадения лиценз. Водача е имал фотокопие на заверено копие на лиценз на Общността, а не изискуемия документ по Наредбата. Явно е, че Началник ОО“АА“ гр.Силистра неправилно е приложил административнонаказателната разпоредба на чл.93, ал.1, т.2 от ЗАвП.

Нарушението и неговия извършител са били безспорно установени.

Налице са основания за изменение на НП, с оглед правилно определяне на приложимата санкционна норма. Предвид на събраните доказателства следва да се наложи наказание по чл.93, ал.2 ЗАвП „Глоба“ в размер на 100 лева.

Съгласно чл.4 от Закона за въвеждане на еврото в Р.България, валутата на Република България е евро от началото на 2026г.. Ето защо превалутирането на наложеното наказание глоба следва да се извърши по официалния курс левевро на БНБ.

Поради всички гореизложени съображения съда счита, че жалбата е частична основателна, а НП неправилно и незаконосъобразно единствено в частта на наложеното наказание, поради което следва да се измени.

Предвид изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН на жалбоподателката следва се присъдят направените по делото разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за неговата прекомерност. Възражението е основателно. Видно е, че правилната санкция 4 спрямо жалбоподателя е определена от съда на 100 лева. Приложения договор за правна защита и съдействие е от 06.04.2026г., поради което може да се направи извода, че се касае за процесуално представителство по настоящото дело. При определяне размера на възнаграждението на адвоката е приложима разпоредбата на чл.18, ал.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В случая следва да се редуцира възнаграждението като разноски от 400 евро на 500 лева или 255, 65 евро.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.63 ал.2, т.4 и ал.7, т.1 от ЗАНН, както и чл.63д, ал.1 и ал.2 Силистренският районен съд РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 39-0000027 от 02.02.2026 год. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Силистра, като за нарушението по чл.89 т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999 год., вместо наложеното на основание чл.93, ал.1, т.2 от ЗАвП наказание, налага на Р. П. С. от гр.Добрич, наказание по чл.93, ал.2 от ЗАвП - „Глоба“ в размер на 100 лева / 51,13 евро.

ОСЪЖДА ОО”Автомобилна администрация” гр.Силистра да заплати на Р. П. С., ЕГН ********** от гр.Добрич направените по делото разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 255, 65 евро.

Решението подлежи на обжалване пред административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

Силистренския

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 5