Определение № 533 от 23.07.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 533 гр. ХАСКОВО, 23.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ Въззивно гражданско дело № 20265600500135 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 7284/25.06.2026 г. от Агенция по вписванията, чрез адв. Л. Т., за изменение на решение № 168/13.05.2026 г. по горепосоченото дело в частта за разноските.

Посочва се, че в хода по същество Агенция по вписванията своевременно е възразила за прекомерност на претендираните от Р. М. разноски. Въпреки това възражението за прекомерност не било обсъдено в мотивите на решението при произнасяне по повод на разноските. Съдът приел, че ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение пред всяка от инстанциите в размер от 1 300 лева (664,68 евро) за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от ГГТК и 1 500 лева (766,94 евро) за иска по чл. 344. ал. 1, т. 3 от ГПК. И двата размера надхвърляли тези по чл. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за възнагражденията за адвокатска работа, която служела като ориентир за обичайните възнаграждения за процесуално представителство. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от наредбата хонорарът по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа е в размер на минималната работна заплата към датата на подписване на договора. За първата инстанция към момента на възлагане на процесуалното представителство минималната работа заплата била в размер от 1077 лева. Към момента на подаване на въззивната жалба минималната работа заплата вече била в размер от 620,20 евро - равностойни на 1213 лева, т.е. и в двата случая уговореният хонорар надхвърлял обичайния. Самото дело не се характеризирало с фактическа или правна сложност пред първата инстанция били проведени три съдебни заседания, едно пред втората, не се е налагало изслушване на експертизи, затова и нямало основание да се уговаря хонорар в размер по-висок от обичайния. Аналогични доводи били относими и за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за обезщетение за оставане без работа за периода от 15.03.2025 г. до 15.09.2025 г. Цената на иска е за 8 214 лева (4199,75 евро), и съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. обичайният хонорар възлизал на 1114 лева, съответно 569,58 евро. Така претендираните от ищцата разноски надхвърляли с над 30% този размер. С тези съображения се отправя искане на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК 1 да бъде изменено решението в частта за разноските, като същите бъдат намалени за първата и втората инстанция.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от въззивницата Р. Я. М., чрез адв. В. С.. Възразява се срещу молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Искането за изменение не било конкретно, тъй като не се сочел до какъв размер се претендира да бъде намален хонорара. Възражението за прекомерност не било мотивирано, а бланкетно по своя характер. Като неоснователно се оценят доводите, че делото не било с фактическа и правна сложност, тъй като не се отчитали всички действия по процесуално представителство, особено тези с обема на доказателствения материал.

Съдът като прецени обстоятелствата по делото и във връзка с твърденията на страната в молбата с основание чл. 248 от ГПК, установи следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени обективно съединени искове от Р. Я. против Агенция по вписванията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Проведени са три съдебни заседания, приети са представените от страните писмени доказателства и е разпитан един свидетел. Ищцата е представлявана процесуално от адв. В. С.. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените искове.

Подадена е въззивна жалба чрез адв. С. и е образувано настоящото въззивно производство. Проведено е едно съдебно заседание и делото е обявено за решаване, като решението е постановено на 13.05.2026 г. и с него се отменя обжалваното решение на районния съд.

Установяването на реално направени разноски за адвокатско възнаграждение, налага произнасяне по направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно тази норма критерият, въз основа на който съдът може по искане на насрещната страна да присъди понисък размер от установения за направените разноски е действителната фактическа и правна сложност на делото.

Съдът намира, че делото се отличава със средна фактическа и правна сложност, но не и с такава, която би определили размера на разноските да бъде сведен до минималния предвиден по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Конкретната фактическа и правна сложност се извежда от броя на съдебните заседания и обема на доказателствения материал, който е бил събран в първоинстанционното производство, а впоследствие е анализиран и от въззивната инстанция. По отношение на разноските за първоинстанционното производство съдът е присъдил с 223 лева и с 87 лв. над минималния размер, което не може да се определи като съществена разлика.

При присъждане на адвокатското възнаграждение разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата придава задължителен за съда характер на посочените минимални възнаграждения, установени в Наредба № 1/2004 г. Следва обаче да бъде съобразено и решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, което има задължителна сила за националния съд с оглед правилото на чл. 633 от ГПК. В това решение СЕС приема, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. Следователно, националният съд е длъжен да откаже приложението й. За да се произнесе относно размера на дължимото във всеки конкретен случай адвокатско възнаграждение, съдът следва да изходи от разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, според която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и трябва да е справедливо и обосновано по размер, и да определи възнаграждението в съответствие с възприетите в съдебната практика критерии за преценка 2 на фактическата и правна сложност на делото, на обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Както адвокатът, така и клиентът са свободни да уговарят размер на адвокатско възнаграждение какъвто преценят за подходящ и който може да надхвърля обичайно дължимото с оглед обстоятелствата. Естествено, разноските за заплащане на това възнаграждение се възлагат, доколкото същите се намират в причинна връзка с поведението на насрещната страна, по отношение на която е възникнала отговорността за разноски.

В настоящия случай съдът намира, че разноските са правилно определени.

Разликата между присъдения размер и този, който е посочен в Наредба № 1/2004 г., е незначителна и няма характера на прекомерен размер, който да натоварва ответника с плащане, несъответстващо на критериите за справедливост. Размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. имат наистина ориентировъчен характер, а не задължителен, като тяхната цел и по-скоро в това да не се допусне присъждането на размери, които са по-малки от предвидените в нея. Следователно, целта е да не се допусне присъждане на възнаграждение, което е по-малко от предвидения от Висшия адвокатски съвет минимум. Цитираните в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата размери, съответстващи на минималния размер на работната заплата за съответната година, също са ориентировъчни, поради което са незадължителни за съда. Налице е и изискуемата причинна връзка между поведението на ответника и присъдените в негова тежест разноски.

С оглед на тези съображения съдът намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 7284/25.06.2026 г. от Агенция по вписванията, ЕИК 000695349, седалище – гр. София 1111, ул. Елисавета Багряна № 20, чрез адв. Л. Т., за изменение на решение № 168/13.05.2026 г. по в.гр.д. № 135/2026 г. по описа на Окръжен съд – Хасково в частта за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3