Решение № 7905 от 14.12.2018, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, ……….2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV

„В“ въззивен състав, в публично заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА

ЧОЛЕВА

ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ при секретаря ВАЛЕНТИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от мл. съдия КОСТАДИНОВ гр. дело № 16 260 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№

5165591 от 08.11.2017 г. на ответниците З.Ц.Д. и Р. В. Д. срещу протоколно Решение № 249163 от 25.10.2017 г. по гр.д. № 31158 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 62 състав, с което по предявените осъдителни искове, ответниците З.Ц.Д. и Р.

В. Д. са осъдени за заплатят на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата от 1529.68 лева за доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 17.05.2017 г. до окончателното й изплащане и сумата от 267.27 лева за мораторна лихва за периода от 31.08.2015 г. до 10.04.2017 г.

С решението ответниците З.Ц.Д. и Р. В.

Д. са осъдени да заплатят на ищцовото дружество на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 871.00 лева, представляващи общият размер на сторените в производството разноски.

Протоколно Решение № 249163 от

25.10.2017 г. по гр.д. № 31158 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 62 състав е постановено при участието на трето лице – помагач – „Т.“ ООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Във въззивната жалба на ответниците З.Ц.Д. и Р. В. Д. са инвокирани съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение, като постановено в нарушение на материалният и процесуалния закон и събраните по делото доказателства. Заявява се, че производството е недопустимо образувано по предявените осъдителни искове, доколкото същото не е предшествано от заповедно производство с подаване на заявление по чл.410 от ГПК. Заявява се, че в условията на пълно и главно доказване, ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД не е доказало наличието на облигационни отношения по доставка на ТЕ с ответниците Д.. Инвокира се, че по делото не е бил представен нотариален акт за собственост за топлоснабденият имот. Излага се, че единственият представен документ относно твърдяното наличие на облигационна връзка е удостоверение от Столична община за наличие на родствени връзки между ответниците, но не и нотариален акт за собственост.

Излага се, че липсвали протокол за монтаж и демонтаж на топломера на Абонатната станция и свидетелства за извършена метрологична проверка, съгласно Закона за измерванията. Заявява се, че по делото единствените представени доказателства са наличие на съобщения към фактури, които не са фактури и като частни свидетелстващи документи нямат обвързваща за съда сила. В заключение се инвокира, че първоинстанционното решение е немотивирано, доколкото в него не се сочела правната квалификация на предявените искове, а това правело решението само по себе си като незаконосъобразно, немотивирано и като постановено в нарушение на материалният закон. Предявява се искане за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за отхвърляне на предявените искови претенции на ищеца „Т.С.“ ЕАД като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищецът

„Т.С.“ ЕАД и трето лице-помагач „Т.“ ООД не са депозирали отговор на въззивната жалба на ответниците Д., съответно не се релевирали доказателствени искания. Не претендират разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части, съдът излага следните съображения:

За уважаване на предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.150 от ЗЕ и респ. за ангажиране отговорността на ответниците, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: 1). съществуването на договорни отношения между него и ответниците за доставката на топлинна енергия, 2). обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и 3). размерът на претендираното вземане.

Установява се от материалите по делото, че на 17.07.2018 г. е подадена искова молба от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу ответниците З.Ц.Д. и Р. В. Д., с която са предявени на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД осъдителни искови претенции за осъждането на ответниците Д. да заплатят на ищцовото дружество в условията на солидарна отговорност сумата от 1529.68 лева за доставена и за незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. по отношение на топлоснабден имот – ап.95, находящ се в гр.София, ж.к. „****“, бл.******, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 17.05.2017 г. до окончателното й изплащане и сумата от 267.27 лева за мораторна лихва за периода от 15.09.2014 г. до 10.04.2017 г.

В исковата молба са инвокирани твърдения, че ответниците З.Ц.Д. и Р. В. Д. са собственици на топлоснабденият имот и че като клиент, респ. потребител на ТЕ дължат сумите за доставената и ползваната ТЕ в претендираният за тях размер. Извършва се позоваване на разпоредбата на чл.153 от ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ, според които клиент на топлинна енергия е всяко физическо лице – собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител за гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоподаване за домакинството си. Релевират се доводи за приложимост в отношенията между страните на Общите условия (ОУ), приети с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“, в сила от 13.02.2008 г., действали за част от исковия период от м.05.2013 г. до м.01.2014 г. и Общите условия (ОУ), приети с Решение № ОУ-002/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ и „19 минути“, в сила от 14.03.2014 г., действали за останалия исков период от м.03.2014 г. до м.04.2015 г. Предявява се искане за уважаване в цялост на предявените искови претенции. Претендират се разноски.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците З.Ц.Д. и Р. В. Д., с който оспорват исковите претенции. Заявени са доводи, съгласно които ответниците Д. считат, че липсва облигационна връзка с ищеца „Т.С.“ ЕАД по доставка на ТЕ, съответно, че същите не притежават качеството потребител/ клиент на ТЕ на основание чл.153 от ЗЕ. Инвокира се, че в нарушение на процесуалният закон, ищцовото дружество не е претендирало процесните суми, обективирани в исковата молба, по реда на заповедното производство. Счита се, че само на това законово основание, исковите претенции са неоснователни.

Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва се договора между ищеца „Т.С.“ ЕАД и фирмата за дялово разпределение (ФДР). Заявява се, че не са ангажирани доказателства за годността и за извършена метрологична проверка на топломера от Абонатната станция за измерването на параметрите на доставяната ТЕ. Релевира се, че съдът не следва да кредитира представени към исковата молба съобщения за фактури, доколкото същите като частни удостоверителни документи не са фактури и нямат обвързваща за съда сила.

Предявява се искане за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Претендират се разноски.

Съдът като съобрази доводи и твърденията на страните, пристъпи към изследване на доказателствената съвкупност.

Не се спори от страните, че топлоснабденият имот, относно който са предявени настоящите искови претенции на ищеца „Т.С.“ ЕАД за претендираните суми за доставената ТЕ е недвижим имот - ап.95, находящ се в гр.София, ж.к. „****“, бл.******.

От приложеното към исковата молба писмо с изх.№ Р1417-ТД26-147 от 02.03.2017 г., издадено от длъжностно лице – кмета на Столична Община, Район „****“ и представляващ официален удостоверителен документ, съставен по реда на чл.179, ал.1 от ГПК е видно, че ответниците З.Ц.Д. и Р. В. Д. *** покупко – продажба процесният топлоснабден имот - ап.95, находящ се в гр.София, ж.к. „****“, бл.****** на основание Заповед № ДИ – *** г. от 04.02.1991 г.

Въпросният документ, съставен по реда на чл.179, ал.1 от ГПК от длъжностно лице, в кръга на неговата служба, по установения от закона ред и форма, не е бил оспорен от ответниците Д. с отговора на исковата молба. За въззивната инстанция не са налице основания да не кредитира въпросният официален писмен документ, тъй като отразените в него обстоятелства, а именно, че ответниците Д. са закупили от Столична Община, считано от 04.02.1991 г. топлоснабдения имот, се позлват с обвързваща съда материална доказателствена сила.

Представеното писмо изх.№ Р1417-ТД26-147 от

02.03.2017 г., издадено от длъжностно лице – кмета на Столична Община, Район „****“ и представляващ официален удостоверителен документ, съставен по реда на чл.179, ал.1 от ГПК, се кредитира изцяло от въззивният съд, поради което настоящата инстанция приема, че е доказана първата предпоставка на спорното материално право, а именно наличие на облигационни отношения по доставка на ТЕ с ответниците Д. до топлоснабдения имот и за очертаният исков период – м.05.2014 г. до м.04.2016 г. на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Според тази разпоредба, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия (респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона). Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150 от ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на Общите условия.

По изложените съображения, съдът намира за неоснователни и недоказани възраженията на ответниците Д. от въззивната им жалба в частта относно твърдяната липса на облигационни отношения по доставка на ТЕ за конкретния исков период.

По отношение на обема на доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, съдът приема следното:

От приложената по делото съдебно – техническа експертиза, която въззивната инстанция кредитира като обоснована, и която от друга страна е приета от първоинстанционният съд без възражения от страните в провелото се на 25.10.2017г. открито съдебно заседание, се установява, че за исковия период от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. в топлоснабденият имот е доставяна ТЕ за сградна инсталация и за БГВ, като ТЕ за отопление за процесният период не е начислявана. Според експертизата дяловото разпределение през процесният период във връзка с доставената ТЕ до топлоснабденият имот е извършвано от фирма „Т.“ ООД. Вещото лице е установило, че сградата, в която се намира процесният имот е с непрекъснато топлоснабдяване, като ищцовото дружество е извършвало редовни отчети на общия топломер на Етажната собственост, който е преминавал съответният метрологичен контрол съгласно Наредбата от 2003 г. за средства за измерване, подлежащи на метрологичен контрол. Вещото лице в СТЕ е съобразило представените от фирмата за дялово разпределение реални отчети за имота и изравнителни сметки относно количествените и ценовите стойности на начисленията за доставяната до имота ТЕ в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. СТЕ е посочила, че доставяната до имота на ответниците Д. топлинна енергия за исковия период е разпределяна в съответствие с нормативните разпоредби и закони в тази област – ЗЕ, Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и ОУ за продажба на ТЕ от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди за 2008 г. и 2014 г.