Решение № 177 от 19.10.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Свиленград, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Д.а като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20255620100796 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК по чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, установителни искове с правно основание чл. 538 от ТЗ, за установяване вземането по процесната запис на заповед.

Производството е образувано по искова молба от „Кредитна агенция България” ООД с ЕИК 202328446 срещу П. А. Д. с ЕГН ********** и Т. И. Т. с ЕГН **********, за установяване, че двамата ответници дължат солидарно на ищеца сумата от 5097.58 евро (9970 лева), представляваща вземане по Запис на заповед, издадена на 15.02.2023 година в полза на „Кредитна агенция България” ООД с ЕИК 202328446, предявена за плащане на 20.03.2025 година, издаден от П. А. Д. с поръчител Т. И. Т., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.04.2025 г. до окончателното й изплащане, за които суми е образувано ч.гр. дело № 358 от 2025 г., по описа на Районен съд Свиленград, по което съдът е издал заповед за изпълнение на основание чл. 417 от ГПК. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено възражение издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че с процесните вземания произтичат от неизпълнение на задължение на ответниците по Договор за кредит, сключен на 15.02.2023 година между „Кредитна агенция България” ООД и П. А. Д., чието изпълнение било обезпечено със Запис на заповед, издадена на 15.02.2023 година, предявена за плащане на 20.03.2025 година, издаден от П. А. Д. с поръчител Т. И. Т..

По силата на договора кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 5097.58 евро (9970 лева), срещу задължение да бъде върнат на 12 погасителни вноски, всяка от които в размер на 152.93 евро (299.10 лева). Първата падежна дата била на 15.03.2023 г., а последната вноска била уговорена за 15.02.2024 г.

Поради изложеното ищецът моли съда да уважи исковете и да му присъди направените разноски в настоящото исково и в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответникът П. А. Д. представя отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва иска.

Посочва, че на 15.02.2023г. е бил принуден от Р. И. Л. с ЕГН **********, в качеството му на пълномощник на „Кредитна агенция България" ООД да положи подписа си като 1

Кредитополучател върху Договор за кредит от същата дата за сумата в размер на 5097.58 евро (9970.00 лева) и да положи подписа си върху Запис на заповед от 15.02.2023г. като него издател за сумата в размер на 5097.58 евро (9970.00 лева), без да е получил заемната сума и да се е задължил с тази сума към кредитора със Запис на заповед. Допълнително ответникът Д. твърди, че е бил принуден от Л. да изпише иманата си и да положи подписа си, че процесния Запис на заповед му е предявен за плащане без да е изписана дата на предявяване.

Л. му обяснил, че подписването на тези документи има формален характер и няма да има последици за него. Л. допълнително заявил пред него, че тези документи евентуално ще послужат пред органите на МВР гр. Хасково във връзка с иззетия на 15.02.2023г. от тези органи лек автомобил м. „ЛЕКСУС“ мод. ЕС300X, за който „трети лица“ са имали уговорка с Л. да му бъде заложена срещу 20 000.00 лева. В последствие по този случай е било образувано Досъдебно производство № 24/2023г. по описа на Отдел „Криминална полиция" при ОДМВР гр. Пловдив. Посочва, че няма информация за хода на това досъдебно производство.

Посочва, че от Запис на заповед от 15.02.2023г е уговорен с падеж: на ПРЕДЯВЯВАНЕ като в него срещу текста: Настоящият Запис на заповед ми бе предявен за плащане на: е изписана ръкописно дата 20.03.2025г. от неизвестно лице, различно от ответника Д.. Ползвайки се от тази дата на предявяване, положена върху процесния Запис на заповед, ищецът на основание чл. 417, т. 10 от ГПК се е сдобил със Заповед за изпълнение № 174 от 29.05.2025 г. по ч.гр.д. № 358/2025г. по описа на РС гр. Свиленград срещу Д. а оттам и с изпълнителен лист. На основание издадения изпълнителен лист ищецът е образувал изпълнително дело № 1268/2025г. по описа на ЧСИ Н. Кавакова с р-н на действие ОС гр.

Хасково. Посочва, че през м. юли 2024г. Д. е претърпял ПТП, вследствие на което през същия месец е преживял масивен Исхемичен мозъчен инсулт с трайна пареза и освидетелстван на 100% ТPH и се нуждае от чужда помощ. Посочва, че няма как на практика ръкописно изписаната дата 20.03.2025 г. на предявяване за плащане по процесния Запис на заповед да се съвместява и да се приема за действителна, предвид безпомощното, тежко физическо и здравословно състояние и последвалата трайна пареза на доверителя ми към тази дата. Посочва, че към 20.03.2025г. Д. е бил обективно неспособен срещу текста:

Настоящият Запис на заповед ми бе предявен за плащане на: да изпише ръкописно трите имена и да положи подписа си в обичайния си вид. Отделно от горното по делото липсвали данни кое поименно лице и в какво качество на 20.03.2025г. е посетило Д. и къде - на кое място, за да му предяви за плащане процесния Запис на заповед и той с лекота и без да ползва чужда помощ физически да изпише саморъчно и ръкописно имената си и да положи подписа си, посочва, че към тази дата е бил лишен реално от възможността да осъзнава защо трябва да изписва и трите си имена и да полага подписа си върху някакъв документ.

Посочва, че в процесния Запис на заповед от 15.02.2023г на ПРЕДЯВЯВАНЕ в него срещу текста : Настоящият Запис на заповед ми бе предявен за плащане на: е изписана ръкописно дата 20.03.2025г. и положена от неизвестно лице, различно от ответника Д.. Посочва, че на 15.02.2023г. като издател на Запис на заповед от 15.02.2023г. е бил принуден от Л. срещу текста : Настоящият Запис на заповед ми бе предявен за плащане... да изпише саморъчно и трите си имена и да положи подписа си, като мястото за дата на предявяване не е била попълнена и мястото е останало празно.

Оспорва на основание чл. 193 от ГПК истинността на Запис на заповед от 15.02.2023г.

, като посочва, че срещу текста - Настоящият Запис на заповед ми бе предявен за плащане на... ръкописно изписаните и имена на издателя и подписа му не са положени от него на 20.03.202 5г., както и изписаната ръкописно дата на предявяване 20.03.2025г. не е положена и изписана от издателя върху Запис на заповед от 15.02.2023 г..

Във връзка с изложеното моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение предявения против иск. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът Т. И. Т. с ЕГН ********** представя отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва иска. Посочва, че изцяло споделя оплакванията и направените възражения и искания от първия ответник П. Д.. Преповтаря отговора на ответника Д. и прави с него същите твърдения, оплаквания и доказателствени искания.

Оспорва на основание чл. 193 от ГПК истинността на Запис на заповед от 15.02.2023г., като 2 посочва, че срещу текста -Настоящият Запис на заповед ми бе предявен за плащане на... ръкописно изписаните и имена на издателя и подписа му не са положени от него на 20.03.2025 г., както и изписаната ръкописно дата на предявяване 20.03.2025г. не е положена и изписана от издателя върху Запис на заповед от 15.02.2023 г.

Ответниците изрично заявяват, че процесният запис на заповед не служи за обезпечение на Договор за кредит, сключен на 15.02.2023 година между „Кредитна агенция България” ООД и П. А. Д. и не въвеждат възражение за наличие на друго каузално правоотношение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

От приложеното за послужване частно гражданско дело № 358/2025 г. по описа на РС Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 174/29.05.2025 г. - сумата в размер на 9 970 лв. по Запис на заповед, издадена на 15.02.2023 година, предявена за плащане на 20.03.2025 година, с поръчител Т. И. Т., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2025 година до окончателното й изплащане, срещу която ответникът е възразил в срок. Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на вземането му.

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл.422 от ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.417 от ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК, се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което вече е била издадена заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. В случая е налице посочената идентичност от субективна страна, тъй като исковете са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, срещу ответник – длъжник по заповедта. От обективна страна също е налице идентичност, доколкото предмет на предявените установителни искове са вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Основателността на предявения установителен иск се обуславя от установяване на вземанията, основани на процесния запис на заповед, като ищецът следва да докаже наличието на валидна ценна книга – запис на заповед, отговарящ на императивните изисквания на чл. 535, вр. с чл. 536 ТЗ, размера и падежа на вземането.

Съгласно задължителните указания дадени в т.17 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.

№ 4/2013 г. на ВКС - При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл.422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът – кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект.

Следователно, макар и в настоящия случай да има наведено твърдение от ищеца в исковата молба за наличие на каузално правоотношение, изпълнението, по което е било обезпечено с процесния запис на заповед, то ищецът следва да доказва вземането си именно по менителничния ефект - Запис на заповед, издадена на 15.02.2023 година в полза на „Кредитна агенция България” ООД с ЕИК 202328446, предявена за плащане на 20.03.2025 година, издаден от П. А. Д. с поръчител Т. И. Т. и каузалната сделка – договор за заем наведена от ищеца не следва да се изследва.

Както бе посочено, ответниците по същество не въвеждат твърдения или възражения за каузално правоотношения, стоящо зад абстрактната сделка, обективирана в процесния запис на заповед. Въвеждат твърдения за неистинност на процесния запис на заповед, въз основа на които съдът на основание чл. 193 от ГПК е открил производство по оспорване на истинността на документ - Запис на заповед от 15.02.2023г, издадена от ответника П. А. Д. в полза на ищеца „Кредитна Агенция България” ООД и авалиран от ответника Т. И. Т.. На основание чл. 193, ал.2 от ГПК на ответниците е указано, че тежестта за доказване 3 истинността на Запис на заповед от 15.02.2023г. пада върху тях и им е предоставена възможност да предприемат доказателствени искания във връзка с това. Въпреки това ответниците не предприеха никакви процесуални действия при така разпределената им доказателствена тежест, поради което и твърденията им за неистинност на процесния запис на заповед останаха недоказани.

Следователно в конкретната хипотеза ищецът основава вземанията си срещу ответника на менителничен ефект – процесния Запис на заповед, издадена на 15.02.2023 година в полза на „Кредитна агенция България” ООД с ЕИК 202328446, предявена за плащане на 20.03.2025 година, издаден от П. А. Д. с поръчител Т. И. Т..

Разпечатката съдържа 33 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/73876770-05f8-46a7-8ac1-e56f83347700