Решение № 482 от 13.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Чолакова като разгледа докладваното от Албена Бонева Касационно гражданско дело № 20258002101296 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Въззивно решение № 455/18.12.2024 г., постановено от Софийския окръжен съд, по въззивно гр.д. № 658/2024 г., е допуснато до касационно обжалване в частта, с която Софийският градски съд и Софийският апелативен съд са осъдени да заплатят солидарно, ведно с Прокуратурата на РБ, на А. О. М. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 500 лв., на осн. чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 500 лв., считано от 28.12.2016 г. до окончателното издължаване на главницата, както и досежно съдебноделоводните разноски.

Съставът на Върховния касационен съд е допуснал касационното обжалване по поставените от касатора въпроси: длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доказателства, поради наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; съдът по иск с правно осн. чл. 2б ЗОДОВ трябва ли да прави своя преценка за правилността на поставените актове в производство, по отношение на което е предявен иска по чл. 2б ЗОДОВ, както и дали отделните действия на органите на досъдебното производство, на прокурор или съдия, са извършени в срок или не, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Служебно, в хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК, съдът е допуснал касационно обжалване и по въпроса за правната възможност да се търси обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ за нарушение на правото за разглеждане и решаване на наказателно дело в разумен срок, когато преди това, между същите страни, има влязло в сила решение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, по иск за 1 присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконното обвинение по същото наказателно производство, между които са и тези от неразумния срок на същото.

Съставът на Върховния касационен съд дава следните разяснения:

По тълкуването на чл. 235, ал. 2 ГПК съществува многобройна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, която напълно се споделя от настоящия състав. Въззивният съд е длъжен, в рамките на въззивното сезиране (чл. 269 ГПК), да обсъди всички допустими и релевантни доказателствата заедно и поотделно. Ако не го стори създава предпоставки истината да не бъде установена (чл. 10 ГПК) и така, да достигне до неправилно крайно разрешение по материалноправни спор.

При предявен иск по чл. 2б ЗОДОВ от значение е общата продължителност на съдебното производство – възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност и обратно – при допусната забава в отделна част от производството да няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. Фактът, че делото е било много сложно, сам по себе си не означава, че забавянето трябва да бъде счетено за разумно. Законосъобразно извършените действия от компетентните органи, както и спазването на законовите срокове или очакваните, с оглед вида на действието, не изключва отговорността на държавата, ако като резултат, производството е продължило в срок, който е неразумен. Държавата носи отговорност, както за забава, породена от промени в законодателството, от структурни проблеми в организацията на съдебната система, от неравномерна натовареност и натрупването на множество висящи дела пред съдилищата, така и за забава в резултат на поведението на други органи от съдебната власти или на други власти; за забавянията на вещите лица.

Липсата на вина на конкретен съдия или друго длъжностно лице не е достатъчна, за да се приеме, че няма нарушение на изискването за разумен срок или нарушението е несъществено, или пък това да повлияе върху размера на дължимото обезщетете. Съдът по иска с правно осн. чл. 2б ЗОДОВ не е дисциплинарен орган, преценява законосъобразността в действията на ответниците, когато има значение за оценката дали производството е сложно от фактическа и правна страна; когато трябва да съобрази дали и какъв период от време следва да изключи от общата продължителност на производството, поради това, че то е било спряно, и дали при забавяния поради злоупотреба с право от ищеца, недобросъвестно извършвани процесуалните действия, шиканене и използване на тактики за протакане, са предприети допустимите и възможни в конкретния случай процесуални действия за дисциплиниране и пресичане на различните форми на недобросъвестност (в този см. решение № 306/2019 г. по гр.дело № 4482/2017 г. на ВКС, IV г.о.; така и практиката на ЕСПЧ: напр. P. v. Bulgaria, no. 19532/05, 24.04.2012 г., F.. Bulgaria, no. 37346/05, 10.05.2011 г., K. and S. v. Bulgaria, no. 60939/00, 28.09.2006 г., и M. v. Bulgaria, no. 21558/03, 02.09.2010 г.

).

В ТР № 1/2022 г., обявено на 27.11.2023 г. по т.д. № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че при вреди, настъпили от нарушеното право по чл.6, §1 ЕКЗПЧ при разглеждане и решаване на наказателно дело, увреденото лице разполага, както с иск по чл. 2б ЗОДОВ, 2 така и с иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, като във втори случай твърдението за „неразумен срок“ се включва в обстоятелствената част на иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Когато съдът е определил глобално обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, включвайки в глобалния размер на присъдената сума и обезщетение за бавно правосъдие, след като е обсъдил и преценил наличието на предпоставките по чл. 2б, ал.2 ЗОДОВ (фактическа и правна сложност на делото, поведение на жалбоподателя и действия на властите, довели до забавено правосъдие), то по- късно предявеният иск по чл. 2б ЗОДОВ ще бъде неоснователен, поради забраната за неоснователно обогатяване. Този иск ще е допустим, доколкото е с различен предмет, различни са обективните предели на СПН в сравнение с иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Но когато в производството по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ вече е дадена защита на нарушеното право по чл.6, §1 ЕКЗПЧ, то по- късно предявеният иск по чл. 2б ЗОДОВ следва да се отхвърли като неоснователен.

По касационните оплаквания:

Софийският апелативен съд, представляван от председателя Д. Д., чрез съдебния помощник Г. П., обжалва въззивното решение в частта, с която е осъден солидарно да заплати с другите ответници обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 500 лв., на осн. чл.

2б, ал. 1 ЗОДОВ, както и компенсаторна лихва, в размер на законната, считано от датата на увреждането до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и съдебноделоводните разноски. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друго, с което исковете бъдат отхвърлени, евентуално намален размерът на обезщетението, без да уточнява какъв е справедливият размер според страната.

Софийският градски съд, представляван от председателя А. Т., чрез съдебния помощник М.

Н., обжалва решението в частта, с която солидарно с другите ответници е осъден да заплати обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и съдебноделоводните разноски.

Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете в цялост, евентуално да се намали размерът на обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ до справедлив и обоснован съгласно чл. 52 ЗЗД; също не изяснява какъв е размерът, който според страната се явява справедлив в случая. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Насрещната страна А. О. М., чрез адв. П. С., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че и двете жалби са неоснователна. Поддържа становището си в писмени бележки, депозирани преди провеждане на откритото съдебно заседание. Претендира разноски за инстанцията.

Прокуратурата на РБ не е обжалвала въззивното решение и по отношение на нея то е влязло в сила. Тримата ответника, макар и в качеството на процесуални субституенти на държавата по иска с правно осн. чл. 2б ЗОДОВ, са отделни, самостоятелни страни по така предявената претенция; обикновени другари. Жалбата на другар не прави необжалвалият другар страна в следващата инстанция. В касационната инстанция прокурорът (не ПРБ като самостоятелен правен интерес) участва в защита на обществения интерес, по силата на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ.

В открито съдебно заседание прокурор М. от ВКП изразява становище в това си качество, че и двете касационни жалби са неоснователни. Счита, че от значение е не общата продължителност на наказателното производство във всички негови фази, а съответната фаза на процеса и дали конкретните действия на съответните органи са извършени в срок 3 или не. По другите правни въпроси, по които е допуснато касационно обжалване не взема отношение.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният Софийски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, осъдил Прокуратурата на Република България, Софийския градски съд и Софийския апелативен съд да заплатят солидарно на А. О. М. по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 500 лв., като отхвърлил иска до 6000 лв. Присъдил също обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 500 лв., считано от 28.12.2016 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводни разноски в полза на ищеца.

За да се произнесе, въззивният съд установил, че досъдебно производство № ЗМ-2377/2008 г. по описа на 05 РПУ-СДВР, пр.пр. № 11118/2010 год. на СГП, е образувано на 23.10.2008 г. за това, че на същата дата, около 11.30 ч., в с. Я. в СУ „В. Л.“ неизвестен извършител е причинил смъртта на В. К. Т., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК. С постановление от 31.05.2011 г. ищецът е привлечен като обвиняем за посоченото престъпление и му е определена мярка за неотклонение „подписка“. На 26.07.2011 г. постановлението е предявено на обвиняемия и същият е разпитан в това качество, като на същата дата разследването е предявено и на пострадалите. На 09.09.2011 г. разследващият орган е провел разпити на 6 свидетели; с постановление от 03.02.2012 г. А.

М. отново е привлечен като обвиняем и му е определена мярка за неотклонение „подписка“.

Постановлението му е предявено на 27.02.2012 г., като е разпитан в качеството на обвиняем.

Със заключително мнение от същата дата, досъдебното производство е изпратено на СГП за произнасяне на наблюдаващия прокурор. С постановление от 13.03.2012 г. прокурор при СГП е върнал досъдебното производство за допълнително разследване, тъй като в хода на разследването са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В периода м. май 2012 г. - м. август 2012 год. са изискани документи от значение за делото. През м. октомври са проведени разпити на обвиняемия. Производството по досъдебно производство № 2377/2008 год. по описа на 05 РУ-СДВР е приключило с изготвянето на обвинителен акт срещу А. М., внесен в съда на 19.10.2012 год., въз основа на който е образувано нохд. № 5028/2012 год. по описа на СГС, НК, 18-ти състав. Делото е насрочено в о.с.з. на 16.04.2013 год., когато съдът е приел за съвместно разглеждане предявените граждански искове на законните наследници на починалия, разпитал е 13 свидетели, приел е СМЕ и биологична експертиза и е отложил делото за 04.06.2013 г. Във второто открито съдебно заседание съдът е разпитал допуснатите в предходно съдебно заседание свидетели и е отложил делото за 04.07.2013 г. за изслушване на поемни лица. В това съдебно заседание единият свидетел не се е явил без уважителна причина и е установено, че другият свидетел е починал. Делото е отложено за 04.10.2013 г. когато са проведени множество съдебни следствени действия разпит на свидетели и вещо лице и др. Съдът е постановил присъда № 279/04.10.2013 год., с която подсъдимият М. е признат за виновен и е осъден за престъпление по чл. 123, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ вр. чл. 2, ал. 1 от НК. Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от 4 подсъдимия, както и въззивна жалба от гражданските ищци и частни обвинители.