Определение № 92 от 29.01.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 92 гр. ХАСКОВО, 29.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20245600500985 по описа за 2024 година чл.279 от ГПК.

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.274 – ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „Сити Кеш“ ООД – гр.*** е останал недоволен от Определение № 1463 от 28.08.2024 год., постановено по гр.д. № 1827 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба за изменение на Решение № 374 от 13.05.2024 год., постановено по същото дело, в частта за разноските, поради което го обжалва с искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което въззивният съд отхвърли искането на насрещната страна за присъждане на разноски за възнаграждение за адвокат.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор, подаден от адвокат Д.М. – пълномощник на ищеца М. А. А., с доводи за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 1827 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена от адвокат Д.В.М. в качеството му на пълномощник на М. А. А. против „Сити Кеш“ ООД – гр.***, с искане да се приеме за установено, че клаузата за неустойка по чл.11 от договор за потребителски кредит № *** год., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 326.74 лева е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК.

1

С исковата молба е направено искане за присъждане на разноски по делото, поддържано и в подадено от пълномощника на ищеца становище от 12.12.2024 год., с което е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 09.08.2023 год., в който адвокатско възнаграждение е договорено да бъде изплатено на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА – за оказване на помощ на материално затруднено лице, ведно с ДДС.

След изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба е постъпило становище от ответника, в което е заявено признание на иска, възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, пертендирано от насрещната страна и при условията на евентуалност – за неоснователност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, обосновано с доводи за злоупотреба с права и твърдения, че ищецът не е материално затруднено лице по смисъла на цитираната правна норма, а исковата молба, подадена от пълномощника на ищеца била напълно идентична по съдържание и петитум с други две, образувани по описа на Районен съд – Хасково.

По делото са проведени две открити съдебни заседания и е постановено решение, с което искът е уважен, а ответното дружество – осъдено да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, с ДДС, на основание чл.38 от ЗА.

Препис от решението е връчено на ответното дружество на 15.05.2024 год., а подадената от него молба по чл.248 от ГПК е приета в съда на 28.05.2024 год., т.е в двуседмичния срок за обжалване на решението, с искане за изменение на решението в частта за разноските и за отхвърляне на искането на пълномощника на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение, по която първоинстанционният съд се е произнесъл с определението, предмет на обжалване в настоящото производство, оставяйки без уважение молбата.

Определението е съобщено на ответника на 05.09.2024 год., а подадената от него частна жалба е приета в съда на 18.09.2024 год., т.е в предоставения на страните двуседмичен срок за обжалване, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК – предпоставки, обосноваващи извод за допустимост на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Основателността на искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, се обосновава с приложението на чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38 от ЗА.

Искането за присъждане на разноски е обективирано в исковата молба и поддържано в хода на разглеждане на делото, от което следва извода, че е заявено своевременно.

Спорният по делото въпрос се свежда до размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от пълномощника на ищеца при условията на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА, съгласно приложен по делото 2 договор за правна защита и съдействие.

Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лева, възнаграждението е в размер на 400 лева, а според предишната редакция – 300 лева.

Обемът на осъществената от пълномощника на ответника защита е сведен до изготвяне и подаване на исковата молба, на две писмени становища и на отговор на молбата по чл.248 от ГПК.

Анализът на посочената по-горе норма от Наредбата в сегашната и в предишната й редакция, обосновава извод за това, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, ведно с ДДС в размер на 80 лева, не се явява прекомерно завишен.

При определяне на посочения размер, съдът изхожда и от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 год. по дело С – 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, явяващо се задължително за съда, съгласно чл.633 от ГПК, според което посочените в Наредбата минимални размери не са обвързващи за съда.

Съгласно цитираното решение, при определяне на размера на адвокатските възнаграждения, следва да се вземат предвид данните за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, както и правната и фактическа сложност на делото и действията, извършени от упълномощения адвокат.

Данни за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, се съдържат в Наредбата за заплащането на правната помощ, която за разлика от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., не е издадена от съсловна организация, а въз основа на Постановление на Министерския съвет № 4 / 2006 год. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 100 лева до 360 лева.

Разликата до предвидения максимален размер от 360 лева до присъдения такъв от 400 лева, не обосновава извод за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Като необосновани съдът намира изложените в жалбата доводи за това, че от страна на пълномощника на ищеца е допуснато злоупотреба с права, подавайки три искови молби с идентично съдържание и страни, доколкото същите са могли да бъдат предявени в едно общо производство, по следните съображения: Право на страната е да прецени реда и начина, по който да бъдат защитени правата й. В подкрепа на това обстоятелство следва да бъде отчетено и наличието на изрично произнасяне от страна на първоинстанцинния съд с протоколно определение от 18.04.2024 год., с което искането на ответника за присъединяване в едно съдебно 3 производство на разглежданото дело с другите две, е оставено без уважение.

Т.е преценката за това доколко е налице основанието по чл.213 от ГПК за съединяване на исковете, принадлежи изцяло на съда, което само по себе си опровергава извода на жалбоподателя за допуснато от насрещната страна злоупотреба с права, предявявайки в отделни производства искове с идентично съдържание. Не без значение е и обстоятелството, че идентичността на исковите молби по трите дела е обусловена от идентичността в съдържанието на трите договора, сключени между страните.

Обстоятелството, че трите искови молби са разгледани в три отделни производства, не обосновава извод за това, че при евентуалното им съединяване в едно общо производство, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде определен само за един иск, предвид разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата, според която адвокатските възнаграждение се определят съобразно вида и броя на предявените искове.

Като необосновани съдът намира и доводите на жалбоподателя, че доколкото от страна на ищеца не са представени доказателства за това, че е материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, то и договореното на това основание адвокатско възнаграждение се явявало недължимо, предвид това, че за присъждане на адвокатско възнаграждение, договорено на посоченото по-горе основание е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от предвидените основания, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.

Достигайки до същите фактически и правни изводи за неоснователност на молбата на ответника за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и оставяйки без уважение същата, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1463 от 28.08.2024 год., постановено по гр.д. № 1827 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5