Решение № 251 от 29.12.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Девня, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ХР. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20253120100741 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на молба от П. А. М., ЕГН:

**********, с искане за допускане промени относно пол, име, единен граждански номер.

Молителят П. А. М. – редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител. Поддържа молбата.

Заинтересованата страна ТО – Девня – РП – Варна – редовно призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Изразява становище за основателност на молбата.

Заинтересованата страна Община Варна – редовно призована, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище с което се противопоставя на исканията.

Заинтересованата страна Община Суворово – редовно призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Изразява становище за неоснователност на молбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни 1 доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Мол. П. А. М. е роден в гр. Варна, а живее в с. Ч., обл. В.. Още от детска възраст желаел да изглежда като жена, след половото му съзряване поддържал интимни контакти с мъже, а преди настоящето производство му били извършени поредица от медицински интервенции, довели до външно съответствие с лице от женски пол.

В качеството на свидетел показания даде А. С. С., съгласно които молителят е известен с името Н., като от малък е искал да изглежда като жена.

Становищата на вещите лица, изготвили назначената комплексна съдебно – медицинска – психиатрична – психологична експертиза е, че молителят е претърпял медицински интервенции, вследствие на които медицинския му пол е от женски тип, притежава първични и вторични полови белези от такъв тип, психичното му състояние е по посока идентификация с женски тип на поведение, самоопределя се като лице от такъв тип, налице е разстройство на половия идентитет – транссексуалност.

Приложени са множество писмени материали относно пол, име, единен граждански номер, касаещи молителя.

Безспорно право на всяко лице е на ментално ниво да се самоопределя самостоятелно, вкл. и относно съзнание за транссексуалност, но от значение за настоящия казус е дали след медицински и психологични изменения това може да доведе до допускане промени относно пол, име, единен граждански номер.

Съдът на Европейския съюз приема, че правилата за гражданското състояние са от компетентността на държавите членки, правото на съюза не засяга това, зачита се националната идентичност на всяка една от тях, т. е. оставя правното уреждане на това в автономията им.

Конституционният съд дава задължително тълкуване на понятието „пол“, като приема, че то следва да се разбира само в биологичния му смисъл, детерминиран е по рождение и се изгубва със смъртта, има смислово приложение и обуславя конституционния статус на физическите лица във връзка със социалните отношения и конкретно с институтите на брака, 2 семейството и майчинството.

Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи дава отговор как да се разбира понятието „пол“ и има ли то смисъл, различен от биологичния. Идеята е, че не следва да се свежда до признаване или отричане правото на лицето да се самоопределя полово, а единствено до обвързаността на държавата да зачете самоопределянето му към пол, различен от биологичния.

В тази връзка следва да се отчете, че практиката на Европейския съд по правата на човека и Конституционния съд показва, че основанието за осъждане на държавите членки на Съвета на Европа за нарушаване на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /конкретно във връзка с правата на транссексуалните лица/ е липсата на национално законодателство, предвиждащо възможност за смяна на статуса им и правно признание за промяна на пола въз основа на законодателно предвидени условия и процедури, независимо от развитието на науката и нарастващото обществено приемане на явлението „транссексуалност“.

Същевременно Европейският съд по правата на човека нееднократно е приемал в свои решения, че при определяне наличието на задължение положително или отрицателно на държава по чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи следва да се вземе предвид баланса между интереса на всеки един човек, но и на членовете на обществото.

Съдът намира, че обществения интерес надделява над този на транссексуални лица да бъде допусната промяна на пола им, респективно следващите от това промени в регистрите за гражданско състояние.

Ценностните разбирания на обществото се характеризират със стабилност и устойчивост като регулатор на поведение, при което налагане от страна на държавата на правни разрешения, намиращи се в колизия с установени норми и принципи би се характеризирало със спорна легитимност и би компрометирало регулативния им потенциал.

Съгласно Закон за гражданската регистрация, това представлява вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и на лицата в регистъра на населението. Същата включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите такива в обществото и в семейството. По този начин се получават, обработват, 3 съхраняват и предоставят данни, определящи самоличност, родствени връзки, семейно положение, правни ограничения, т. е. отразяват се данни, касаещи определен в други закони правен статус на физическите лица.

Доколкото законодателството представлява система от действащи нормативни актове, в актовете за гражданско състояние може да бъде извършено вписване само на онова обстоятелство /събитие/, касаещо правния статус на лицата, което е правно признато и законодателно уредено. Полът е част от основните данни за гражданската регистрация на лицата, като при съставянето на акт за раждане се вписва биологичния такъв, определен при раждането, както и имената на неговите родители - майка /жена/ и баща /мъж/.

При съставянето на акт за сключен граждански брак се попълват данните за гражданското състояние на сключилите брак мъж и жена, при което отново се вписва биологичния пол, определен при раждането на встъпващите в брак.

В този смисъл промяна на данните в съставени актове за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален, ще се отрази на гражданско - правния статус на други лица, включително непълнолетни, недееспособни, поставени под специална закрила, брачен партньор.

Предвид Наредба № РД – 02 – 20 - 9 от 21. 05. 2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, в електронния личен регистрационен картон поддържането на данните за братя/сестри с единен граждански номер се осъществява чрез общия произход от родител с единен граждански номер. Промяна на данни, касаещи пола на единия родител, би довела до определяне на произхода на детето не от лица с различен пол /майка - жена и баща - мъж/, а от лица от един и същи пол по рождение, а променяне на данни, касаещи пола на единия съпруг, би имала за последица определянето на брака като сключен между лица от един и същи пол по рождение, все неща, които обективното право на Република България не признава.

Семейството, майчинството и децата съгласно Конституцията на Република България са под закрила на държава и общество. В този смисъл семейните отношения имат своето значение и като „основа на обществения правопорядък и възпроизводство на рода и нацията, а по естеството си тези разбирания не могат да се разглеждат без отчитане на връзката им с културните и духовни традиции на българския народ“.

4

Разбиранията по отношение на пола, вкл. разбирането за независимостта му от семейните отношения /брак, родителство и произход/ могат да еволюират, но само при установяване на яснота за начина, по който ще бъде осигурена предвидимост при прилагането му като фундамент на правовия ред в държавата. Съотнесено към възможността съдът да допусне преназначаването на пола, давайки си сметка за правните му последици за останалите правни субекти и за начина, по който това би се възприело в обществото, при липса на обществен консенсус и законодателна уредба, следва да се приеме, че би противоречало на обществения интерес.

Няма нормативен акт в който да е предвидено по какъв начин промяна на данните относно пол, име и единен граждански номер на молител, който твърди, че е транссексуален, ще рефлектира върху други актове за гражданско състояние. Това би засегнало и чужда правна сфера, при това без последиците да са изрично предвидени в действащото право. Ето защо ако съдът допусне подобна промяна без налична детайлна законодателна уредба, това би поставило в състояние на несигурност правното положение на трети лица.

Конституцията на Република България е върховен закон и други нормативни актове не могат да й противоречат. Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи не се налага над биологичното обяснение на понятието „пол“, дадено от Конституцията на Република България, не е част от правото на Европейския съюз и не притежава присъщия му директен ефект и примат над вътрешното право. Европейският съд по правата на човека не е приемал, че чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи установява материално - правните предпоставки на правото на транссексуалното лице да поиска от национален съд на държава – членка да допусне промяна на пола в съставените актове за гражданското състояние и не е установявал нарушението да се изразява в такова неизпълнение на позитивните задължения на държавата. Инкорпорирането на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи в националния правен ред не означава, че всички норми имат пряко приложение и са „самоизпълняеми“, 5 т. е. не се нуждаят от национално законодателство, за да породят права за гражданите и задължения за Република България.

Правомощието да уреди условията, а и последиците от това, че конкретно физическо лице се е самоопределило към пол, различен от биологичния, не принадлежи на съда. Решаването на този въпрос изисква преценка в повече от една област на познанието /биология, медицина, психология, социология, етика, право/. Единствено законодателят е компетентен да прецени доколко ще съобрази приеманите от него актове с едни или други виждания в определена материя, с разбиранията на обществото, като регулира разглежданата материя с цел осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност.

Приобщените към доказателствения материал свидетелски показания и становища на вещи лица по никакъв начин не променят горните изводи на съда. Действително те доказват, че лицето има физически и психически промени, довели до външно сходство с лице от женски пол, но това по никакъв начин не променя факта, че генетично това лице и към настоящия момент е с мъжки пол.

През годините в съдилищата на Република България е налице разнородна практика, която е уеднаквена с Тълкувателно решение № 2 / 20.

02. 2023 г. на Върховния касационен съд – Общо събрание на Гражданска колегия, съгласно което „обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален“.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Не допуска промяна относно пол, име, единен граждански номер на П.

А. М., ЕГН: **********.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от уведомяването пред ОС – Варна.