Решение № 326 от 15.12.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Ямбол, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ц. Х. Г. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20222300500453 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София, подадена от юр.к. Т. С., против Решение №498/12.10.2022г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №20222330101548/2022г., с което ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР е осъдена да заплати на Т. И. И. от гр.***** сумата от 558,56 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд, трансформиран в нощен за периода 01.10.2019 – 09.07.2020 год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 07.06.2022 год. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от общо 122.45 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до 07.06.2022г., да заплати на Т. И. И. сумата от 300 лв. – разноски за първата инстанция, както и да заплати по сметката на ЯРС сумата от 100 лв. – държавна такса и 200 лв. – разноски за вещо лице.

Оплакването в жалбата е за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че ищецът има качеството на държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и КТ не намира субсидиарно приложение към правоотношението му на държавен служители, работещ в МВР и нито в ЗдСл, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ.

Изтъква, че в процесния период на основание чл.179, ал.2 ЗМВР и чл.187, ал.9 ЗМВР са действали издадените от министъра на вътрешните работи Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г., които имат еднакъв предмет на регламентация с НСОРЗ и НЗСДА и тези наредби са специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ и за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност през нощта и тя е 8 часа. Навежда, че различието на двете уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, какъвто служител е ищецът, пряко обусловена от значимостта на 1 обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции, като специалният закон - ЗМВР урежда адекватно по-различни условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и затова за служителите в МВР в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага. Въззивникът изтъква, че правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ, която наредба по изричната норма на чл.2, ал.3 от същата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация и още по-малко за държавните служители, цели при превръщането на нощния труд в дневен да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. За превръщането се сочи, че е чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. 8 : 7 = 1,143, но разпоредба, идентична на тази на чл.9, ал. 2 НСОРЗ не е предвидена в наредбите по чл.187, ал. 9 ЗМВР, защото за държавните служители нормална продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен по горепосочения начин, би бил 1. Въззивникът сочи практика на ВКС, от която извежда изводи за невъзможност за субсидиарно прилагане на общия трудов закон и подзаконовите актове по неговото прилагане, към държавните служители в МВР и поддържа, че отсъствието на норма, която да регламентира преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент, равен на отношението на нормалната продължителност на работното време през деня и нормалната продължителност на работното време през нощта, не означава, че е налице празнота в правната уредба, а означава, че органът, комуто е делегирано правомощието по създаването на наредба относно полагането и отчитането на труда, е последователен- не урежда такъв коефициент, тъй като съгласно ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта е еднаква и този коефициент е 1. Израз на тази последователност е и последния ЗИД ЗМВР (Обн., ДВ, бр.60 от 7.07.2020 г.), който е в сила от 11.7.2020 г., с който за да се избегне нееднозначното тълкуване на съдържанието на нормата на чл. 187 ЗМВР, която обосновава и разнородната практика на съдилищата при нейното прилагане при решаването на спорове, идентични със спора по това дело, в нейния текст са извършени редакции, като в ал. 1 е създадено изречение трето, което гласи, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. В обобщение е направено заключение, че уредбата на материята в ЗМВР е изчерпателна, защото законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато уредба се съдържа и в КТ относно трудовите правоотношения, и в ЗДСл за служебните правоотношения в държавната администрация, а подзаконовият нормативен акт - наредбата по чл.187, ал.9 ЗМВР няма основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл.187, ал.1 и ал.З ЗМВР еднаквата нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите.

Според въззивника, налице е и друг съществен порок на обжалваното решение, изразил се в необоснованост на извода на съда, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. За този извод на съда се сочи, че не е подкрепен от доказани в хода на делото факти за полаган от ищеца труд извън редовното работно време, като самият ищец е посочил в исковата си молба, че претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства, положени по график.

По тези съображения се моли за отмяна на обжалваното решение изцяло и за постановяване на ново от окръжния съд, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество, включително юрисконсултско възнаграждение. В случай на потвърждаване на решението на първата инстанция, въззивникът е направил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

Въззиваемият Т. И. не е подал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК и не е изразил становище по жалбата.

В о.с.з. въззивникът не се представлява. С писмена молба процесуалният представител на въззивника заявява, че поддържа жалбата и излага подробни съображения, а пълномощникът на въззиваемия - адв.М. депозира писмена молба, с която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

2

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на Т. И.

И. от гр.*****, с която против Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София са предявени искове, които след изменение на размерите са - главен иск по чл. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 558,56лв., представляваща дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за 50 часа извънреден труд, положен в периода 01.10.2019г. до 09.07.2020г., получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от ищеца нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху сумата по главницата от депозиране на исковата молба до окочнчателното й изплащане, и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на сумата 122,45лв.

С депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска по съображения, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен и заплатен и при приложение на уредбата по специалния закон - ЗМВР, а именно Наредба №8121з776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-36/07.01.2020г., която нормативна база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, е изключено приложението на Наредбата на структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ и приложима само за работници и служители по трудово правоотношение.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е разкрита от районния съд.

Не е налице спор и е установено, че през процесния период - 01.10.2019г. до 09.07.2020г., страните са били обвързани от служебно правоотношение, по което Т. И. И. е работил в РС"ПБЗН"- Ямбол към ГД"ПБЗН" при МВР – София, т.е. е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12 и 24-часови смени, т.е. и през нощта (22.00– 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Пред ЯРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 01.10.2019г. до 09.07.2020г., ищецът е положил труд на 24 – часови смени по график - 56 дежурства, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта. Положеният от ищеца нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1,143, който не е начислен и не е изплатен на ищеца е в размер на 64 часа, за който допълнителното възнаграждение възлиза на сумата от 558,56лв., а обезщетението за забава върху това допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2019г. до 09.07.2020г., с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 122,45лв.

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е уважил изцяло предявените искове, тъй като е приел, че при липса на специално правило относно превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилно исковете за заплащане на възнаграждение и лихва за забава върху него са квалифицирани от първоинстанционния съд - главния по чл.178, ал. 1, т. 3, вр. с чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР - ред. ДВ бр.81/2016г. и акцесорния с правно основание чл.86 ЗЗД.

По иска за главница: Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или 3 служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР - ред. ДВ бр.81/2016г.) Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал.6 ЗМВР- ред. ДВ бр.81/2016г.).