Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260722 от 22.10.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9978/2020
Вид
Решение № 260722
Подписан
22.10.2020
В сила
22.10.2020
Състав
РАЙНА ПЕТРОВА МАРТИНОВА, ЕЛЕНА ЕВГЕНИЕВА МАВРОВА, СТИЛИЯНА КРАСИМИРОВА ГРИГОРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

Гр. София, 22.10.2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Елена Маврова

ЧЛЕНОВЕ: Стилияна Григорова

Райна Мартинова като разгледа докладваното от съдия Мартинова частно гражданско дело № 9978 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Ю.Б. АД – длъжник по изпълнително дело № 20207850400083 по описа на ЧСИ Л.М.срещу Постановление от 17.07.2020 г., с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното производство и е оставено без уважение искане за изменение на определените разноски.

Жалбоподателят поддържа, че действията на съдебния изпълнител са неправилни, тъй като вземането, предмет на изпълнението било погасено чрез прихващане. Поддържа, че с оглед фактическата и правна сложност платеното адвокатско възнаграждение е прекомерно.

Моли обжалваното постановление да бъде отменено. Претендира направените в производството разноски.

Взискателят в производството „Г.С.М.П.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като не е настъпило основание за прекратяване на производството по изпълнителното дело. Поддържа, че изявление за прихващане не достигнало до кредитора преди образуване на изпълнителното дело. Поддържа, че жалбата в частта, с която се обжалват разноските в изпълнението е подадена извън едноседмичиния срок, поради което е недопустима.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител Л.М.е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20207850400083 по описа на ЧСИ Л.М.е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.08.2019 г. по гр.д. № 12240/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 76 състав, с който „Ю.Б.“ АД е осъдена да заплати на кредитора „Е.К.“ ЕООД сумата от 20 лева, предмет на покана от 24.02.2017 г. С молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е посочил изпълнителните способи.

На

28.05.2020 г. на длъжника „Ю.Б.“ АД е връчена покана за доброволно изпълнение, като в нея е посочено, че задължението е 483,36 лева, от които 20 лева – присъдени разноски и останалата сума разноски в изпълнителното производство, включително и 280 лева – адвокатско възнаграждение.

С молба от 11.06.2020 г. длъжникът е направил искане изпълнителното производство да бъде прекратено, тъй като преди образуването му е направил извънсъдебно прихващане с насрещно задължение на кредитора. Уведомил е ЧСИ, че прихващането е извършено преди да бъде уведомен за извършената цесия. Направено е и искане да бъде намалено адвокатското възнаграждение поради неговата прекомерност. Към молбата е представено изявление за прихващане, както и известия за доставяне до адреса на управление на „Е.К.“ ЕООД, като в последното е удостоверено, че известието е получено на 14.11.2018 г. Представени са доказателства, че на 31.12.2019 г. Е.К. ЕООД е уведомил „Ю.Б.“ АД за извършена цесия на вземането, предмет на издадения изпълнителен и образуваното производство по изпълнително дело № 20207850400083 по описа на ЧСИ Л.М..

С обжалваното постановление от 17.07.2020 г. съдебният изпълнител не е приел за погасено задължението от 20 лева, тъй като заявлението за прихващане не било получено от кредитора, поради което отказва да прекрати изпълнителното производство. Оставя и без уважение направеното искане да бъде намалено адвокатското възнаграждение.

Съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Предмет на обжалване в настоящото производство е постановление на частния съдебен изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп.д. № 20207850400083 по описа на

ЧСИ Л.М.и в този смисъл и доколкото жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, то тя е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

В чл. 433, ал. 1, т.1-8 от ГПК са предвидени основанията, при настъпването на които изпълнителното производство се прекратява.

Съгласно чл. 433, ал.

1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. На това основание може да бъде прекратено и изпълнителното производство след като частният съдебен изпълнител констатира, че е извършено изявление за прихващане на две насрещни и изискуеми вземания, които са съдебно установени (Определение № 606/20.07.2015 г. по т.д. № 1725/2014 г. по описа на ВКС I ТО).

Видно от представеното по делото изявление за прихващане жалбоподателят – длъжник в изпълнителното производство е направил изявление за прихващане на две насрещни вземания на страните, установени със съдебни решения. Установява се, че изявлението да прихващане е достигнало до кредитора „Е.К.“ ЕООД на 14.11.2019 г. и с получаването му е настъпил погасителния ефект на вземането за сумата от 20 лева, предмет на издаден изпълнителен лист от 13.08.2019 г. по гр.д. № 12240/2017 г. по описа на СРС, 76 състав. Изпълнителното производство е образувано на 17.03.2020 г. след погасяване на задължението чрез прихващане.

Следователно, неправилно частният съдебен изпълнител е приел, че вземането, предмет на принудителното изпълнение не е погасено чрез прихващане и не е прекратил изпълнителното производство.

В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника.

Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение. Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.

Неоснователно е възражението на взискателя, че жалбата е подадена след изтичане на законоустановения срок. Съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК жалбата, включително и по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Цитираната в отговора на жалбата съдебна практика е загубила правното си значение след изменението на нормата на чл. 436, ал. 1 от ГПК (ДВ бр. 100/2019 г.).

Разгледана по същество жалбата е основателна в частта, с която са определени разноските за адвокатско възнаграждение. Не е налице основание за присъждане на разноски, направени от взискателя, тъй като към датата на образуване на изпълнителното производство вземането, предмет на издадения изпълнителен лист е погасено. Следователно длъжникът не е станал повод за образуване на изпълнително дело и постановлението в частта, с която е определено заплащане на разноски в размер на 280 лева – адвокатско възнаграждение.

С оглед характера на производството по обжалване на действия на съдебен изпълнител разноски на страните не следва да се присъждат.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 806/28.07.2020 г. на „Ю.Б.“ АД – длъжник по изпълнението Постановление от 17.07.2020 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20207850400083 по описа на ЧСИ Л.М., както и в частта, с която като разноски в изпълнителното производство е определена сума в размер на 280 лева – адвокатско възнаграждение, платено от взискателя.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.