Решение № 3 от 06.01.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20231800500488 по описа за 2023 година

С Решение № 77 от 07.04.2023 г. по гр. д. № 335 / 2022 г. Ихтиманският районен съд е отхвърлил предявения от „ЕОС М.“ ЕООД срещу И. П. Д. иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за дължимостта на главница от 3 000 лева, предявена като частичен иск от вземането в общ размер на 10 452,38 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.12.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1347/2021 г. по описа на Ихтиманския районен съд.

Решението е обжалвано от ищеца „ЕОС М.“ ЕООД със съображения за неговата неправилност. Претендират се и направените във всички производства разноски.

С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна И. П. Д. оспорва жалбата, като я счита за неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.

Решението е неправилно.

Безспорно е по делото, че ответникът е бил в договорни отношения с 1

„У.Б.“ АД по силата на Договор за банков потребителски кредит от 31.07.2012 г. за сумата 9 200 евро, съгласно който кредитополучателят е бил длъжен да извършва погасяването чрез 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница и договорна лихва. Ответникът е погасил част от кредита в размер на 587 евро, като с Анекс № 1 от 07.01.2014 г. договорните условия са били преуредени, а срокът за погасяване е бил удължен до 31.07.2024 г.

Спорът между страните пред въззивния съд е дали сключеният договор за потребителски кредит е бил действителен, който спор е бил провокиран от първоинстанционното решение, дали цесията е била надлежно съобщена на длъжника и дали вземането е било погадено по давност.

Установява се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.11.2015 г. кредиторът „У.Б.“ АД е прехвърлил на „ЕОС М.“ ЕООД множество свои вземания съгласно приложение № 1, в което фигурира и задължението на ответника от 18 653,48 лева – главница и лихва. Представени са потвърждение за извършената цесия и пълномощно от първоначалния кредитор (цедента), за овластяването на новия кредитор (цесионера) да уведоми съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за прехвърлянето. В процедура по чл. 129, ал. 2 ГПК ищецът е представи с допълнителна молба от 04.05.2022 г. уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД до длъжника, както и други писмени доказателства. Книжата по чл. 131 ГПК са били надлежно връчени на ответника. Ето защо е без значение дали цесията е била съобщена на ответника в предходен момент предвид направеното от него оспорване пред въззивната инстанция на приложената обратна разписка за връчване на уведомлението. Въпреки това съдът приема, че цесията от 23.11.2015 г. е била съобщена на длъжника преди 21.04.2016 г., тъй като от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че от 21.04.2016 г. насетне той е извършил множество погашения по сметка на кредитора „ЕОС М.“ ЕООД, а не по сметка на първоначалния кредитор „У.Б.“ АД.

Пред въззивната инстанция са представени погасителните планове по сключените Договор за потребителски кредит от 31.07.2012 г. и Анекс № 1 към него от 07.01.2014 г., с което се оборва изводът на районния съд за нищожност на договора за кредит.

Последният спорен въпрос е дали вземанията на кредитора са били погасени по давност, каквото възражение ответникът е направил с отговора на исковата молба.

Началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главницата и за договорната лихва по погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на съответната вноска. За главницата давностният срок е петгодишен, а за лихва – тригодишен. Анюитетните вноски не представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“, пр. 3 ЗЗД.

Според заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза, приета от районния съд, остатъчният дълг за главница за петгодишния период 2 от 21.12.2016 г. до 21.12.2021 г. (до датата на подаване на заявлението) е 7 309,28 лева, което вземане не е погасено по давност по аргумент за противното по чл. 110 ЗЗД. Претендираната от ищеца частична главница от 3 000 лева именно за посочения период представлява част от общо изчислената непогасена главница.

Изводът е, че ищецът доказва съществуването на процесното вземане от 3 000 лева, съответно искът по чл. 422 ГПК е основателен.

Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат, решението на районния съд следва да бъде отменено. Въззивната инстанция следва да постанови ново решение, с което признае по отношение на ответника, че ищецът има вземане за главница в размер на 3 000 лева, предявено като частичен иск от главница в размер на 10 452,38 лв. Без значение за предявения частичен иск е дали разликата над 3 000 лв. до пълния твърдян размер на главницата е дължима.

При този изход на делото ответникът дължи на ищеца направените разноски. За заповедното производството те са за държавна такса 60 лева. За първоинстанционното исково производство разноските са в размер на 330 лева, от които 60 лева държавна такса, 20 лева такса за изготвяне на преписи и 250 лева депозит за вещо лице. Разноските пред въззивната инстанция са за държавна такса от 60 лева. За реалното извършване на разноските са представени доказателства.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 77 от 07.04.2023 г. по гр. д. № 335 / 2022 г. на Ихтиманския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, вр. чл. 422 ГПК в отношенията между страните, че И. П. Д. от гр. Ихтиман с ЕГН ********** дължи на „ЕОС М.“ ЕООД – гр. София, ЕИК ****, сумата от 3 000 лева, предявена като частичен иск от вземане в размер на 10 452,38 лева, представляващо непогасена главница за периода 21.12.2016 г. – 21.12.2021 г. по Договор за потребителски кредит от 03.07.2012 г. и Анекс № 1 към договора от 07.01.2014 г., сключен между „У.Б.“ АД и И. П. Д., ведно със законната лихва от 22.12.2021 г. до окончателното изплащане, което вземане е било прехвърлено от кредитора „У.Б.“ АД на ищеца „ЕОС М.“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 23.11.2015 г., и за което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.12.2021 г. по ч. гр. д. № 1347 / 2021 г. на Ихтиманския районен съд.

ОСЪЖДА И. П. Д. с ЕГН ********** да заплати на „ЕОС М.“ ЕООД – гр. София, ЕИК ****, направените по настоящото дело разноски от 60 лева, както и 330 лева разноски за първоинстанционното исково производство и 60 3 лева разноски за заповедното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4