Решение № 2852 от 21.06.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 4263/2022
- Вид
- Решение № 2852
- Подписан
- 21.06.2023
- В сила
- 12.09.2023
- Състав
- Мария Димитрова Личева - Гургова
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал.1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 289 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2852 гр. Пловдив, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа доклА.ното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20225330104263 по описа за 2022 година
Производството е по обективно комулативно съединени искове с правно основание чл. 55 ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът А. В. Т. ЕГН **********, от ****, чрез А. Д. Б., със съдебен адрес: *** в исковата си молба против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П.Д., иска от съда, да осъди ответника да ѝ заплати:
100,46 лева недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит от * г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
37,99 лева недължимо платена по клауза за такса „Оценка на досие“ по договор за потребителски кредит от * г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
422,47 лева недължимо платена по клауза за такса „Кредит у дома“ по договор за потребителски кредит от * г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между него в качеството му на кредитополучател и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството на кредитодател, бил подписан договор за потребителски кредит от * г.
1
Твърди, че договорът бил потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Недействителен бил на специалните основания предвидени в чл.22 ЗПК:
Твърди, че договорът бил недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.
Договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Съдебната практика установила, че нищожна поради нарушение на добрите нрави била възнаградителна лихва, нА.шаваща трикратния размер на законната при необезпечени кредити и двукратния при обезпечени. В конкретния случай лихвата нА.шавала, както двукратния, така и трикратния размер на законната. Щом като била нищожна била несъществуваща. А след като била несъществуваща, не било спазено правилото на нормата, в договора за потребителски кредит да е посочен размер на възнаградителната лихва и начинът на нейното прилагане.
В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, в договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсвала каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Нормата на §1, т.2 ДР ЗПК, определя, че тя представлявала сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и общите разходи по кредита. Последните били регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК и по своето същество представлявали годишен процент на разходите (ГПР) (чл.19, ал.1 ЗПК). В ГПР, съгласно Законовата дефиниция, се включва възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.) свързани с кредита. По изложените по-долу съображения, определените в договора „такса оценка на досие“ и „такса 3а услуга кредит у дома“ представлявали „скрито“ оскъпяване на кредита. Ако били добавени към общата сума 3а плащане посочена в договора, потребителят щял да установи, че ГПР ще нА.ши 50%. С това се допуска нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК и клаузата 3а ГПР е нищожна. От тук нищожен бил й договора на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Освен горното, начисляването на таксата за оценка на досие и за кредит у дома било незаконосъобразно, респ. клаузите били нищожни поради противоречието им с материалния закон (чл.10а ЗПК). Това било така, тъй като таксите били свързани с отпускането и управлението на кредита.
По повод на всичко изложено до тук предявява три осъдителни иска - за връщане на недължимо платените суми по нищожните клаузи за такса оценка на досие, такса кредит у дома и възнаградителна лихва, тъй като били заплатени при начална липса на основание.
Нищожността на клаузите произтичала, както от обстоятелството, че целият договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК, така и от обстоятелството, че са нищожни поради противоречието й с добрите нрави, материалния Закон и поради неговото заобикаляне.
ОТВЕТНИКЪТ„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез юрк. М. К., с отговора на исковата молба заявява, че оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Оспорва легитимността си като надлежен ответник по предявените искове.
По същество – взема становище за неоснователност на предявения иск, като твърди, че твърденията за нищожност на договорената възнаградителна лихва, поради противоречие с 2 добрите нрави, тъй като нА.шавала трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а при обезпечени - двукратния размер.
По отношение възражението за неспазване на чл. 11. ал. 1. т. 9 от ЗПК, заявява, че по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на 3ПК фиксиран лихвен процент по кредита е лихвеният процент, предвиден в клауза на договор за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за целия срок на договора, а съгласно § 1. т. 5 от ДР на ЗПК лихвения процент по кредита е лихвения процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. В сключения договор бил посочен фиксиран ГЛП, а при положение, че лихвения процент с точно фиксиран в договора и е ясен за страните, то не може да се приеме, че са нарушени изискванията на чл. 11. т. 9 ЗПК.
По отношение възражението за неспазване на чл. 11. ал. 1. т. 10 от ЗПК, заявява, че ГПР е посочен ясно в сключения договор за заем и е в размер на 48.00 %. Не би следвало съдът да взема предвид голословното твърдение на ишцовата страна, че не е спазено изискването па чл. 11 ал. 1 т. 10 и по-конкретно, че не е посочена общо дължимата сума по кредита и как тя се формира. В случая сключеният договор обекти вира ясно. разбираемо и достъпно съществените условия по кредита, респ. ищцата е имала възможност да се запознае със същите при проявено желание и грижа към собствените си дела. Начинът на формиране на погасителните вноски е посочен на стр. 1 от договора в буква Е. където освен, че е посочена общата стойност на плащанията, а именно 1 724,19 лв., също така били изброени компонентите, от които се състоят (сбор от букви А, Г и Д) - главница, такса за оценка на досие + фиксирана лихва и такса за услугата “Кредит у дома". В този смисъл следвало да се приеме, че всеки относително осведомен и съобразителен потребител, е могъл да установи договорното съдържание, потенциално значимите за него икономически последици и общата себестойност на сключения договор.
По отношение възражението за неспазване на чл. 11. ал. 1. т. 11 от ЗПК, заявява, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 1 от ЗПК погасителният план към договора трябва да съдържа информация та размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските между различните неизплатени суми - само в случай че са дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В изпълнение законовото изискване на гореспомената разпоредба, следва да подчертае, че е налице погасителен план, инкорпориран в договора за потребителски кредит (букви Е, Ж. 3 и И), в който са отразени размерът, броят и периодичността на плащане на погасителните вноски, размер па седмичното плащане, дата на първата погасителна вноска. Тъй като договорът бил сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и за всички вземания по него изискването за посочване последователността на разпределението на вноските е неприложимо.
По отношение възражението, че таксите за оценка на досие, администриране на кредита и „домашно посещение, противоречат на чл. 26 ад. 1 от ЗЗД, заявява, че не следва да бъдат кредитирани, поради следните аргументи:
3
Счита обективираното в исковата молба твърдение, че таксата за оценка на досие и таксата за услуга “Кредит у дома" са в противоречие на добрите нрави за неоснователно и поради това, че в българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред. тъй като те съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива. Тази свободна инициатива е ограничена единствено от императивното изискване на чл. 19. ал. 4 от 3ПК, което в настоящия договор е спазено, съгласно разпоредбите на ЗПК, действащи към момента на сключването му. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с включени такса за оценка на досие и доброволно избрана услуга за такса "Кредит у дома". Кредитополучателят се е съгласил с цената на тези услуги на преддоговориия етап с получаването на стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и към момента на сключването на договора, когато отново е получил и стандартен европейски формуляр. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това. че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави са критерии там, където обществените отношения не са уредени с императивни правни норми.
В този смисъл счита процссния договор за действителен.
Твърди, че услугата "Кредит у дома" не би могла да съответства на чл. 10 ал. (2) 3ПК, тъй като същата не е дължима за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Кредитът би могъл да бъде усвоен и без въпросната клауза. Същността на процесната сума за услугата “Кредит у дома” с в съответствие с предвиденото от законодателя в чл. 10а, ал. (1) 'ЗПК. а именно: „Кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В ал. (4) е уточнено, че „Видът, размерът и действието. за което се събират такси и/или комисиони. трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит." Подписвайки договора, кредитополучателят е удостоверил, че разбира и се съгласява, че услугата '’Кредит у дома" е допълнителна и се предоставя единствено и само по негово желание срещу определена в договора за кредит такса. Също така, с подписа си кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 40% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга “Кредит у дома" и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите на кредитодателя направени за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя.
С Договор за цесия от 01.07.2017 г., сключен между „Изи Aceт Мениджмънд" АД и „Провидент Файненшъл България" ООД (със сегашно наименование „ФАИНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД), било прехвърлено вземането по процесния договор за паричен заем.
4
Остатъкът на дължимата сума по договора за заем към датата на цесията е в размер па 1 633,19 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от изложеното от страните по делото, същите не спорят, че между тях е бил сключен договор за потребителски кредит от * г., като заемната сума била получена. По силата на този договор на ищеца е предоставен паричен заем в размер на сумата от 800,00 лева, за срок от 60 седмици, начислена е такса оценка на досие 40,00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 31,82%, годишен процент на разходите – 48%, като са подписани и допълнителните разпоредби към договора. Клиентът е избрал допълнително по кредита услугата „Кредит у дома“, за която е предвидена такса в размер на 726,39 лева.
Разпечатката съдържа 37 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/738364eb-ee75-41c6-8020-a242c27cc18f