Решение № 4 от 09.01.2017, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 4 гр.Варна,

09.01.2017г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на девети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА

КОЛЕВА при участието на прокурора СВЕТЛА КУРНОВСКА и секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева

ВНОХД № 435 по описа на ВАпС за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимия Л.И.К., ЕГН ********** против присъда № 46/29.09.2016г. по НОХД № 162/2016г. по описа на Разградския окръжен съд.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в това, че през периода м. юни –

25.11.2015 г. в с. Дянково, с. Каменар и с. Студенец, обл. Разградска, в условията на продължавано престъпление се е съвкупил с ненавършилата 14-години Г.Г.Ю., родена на *** г., като я принуждавал към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл. 152, ал. 4, т. 1, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл.54 НК му е наложил наказание ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“ при първоначален СТРОГ режим в ЗАТВОР.

На основание чл.59, ал.1 НК ДОС е приспаднал времето, през което подсъдимият Л.И.К. е бил задържан по ЗМВР и му е била наложена мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 25.11.2015г.

С атакувания съдебен акт е била ангажирана и гражданската отговорност на подс.Л.И.К., който е и бил осъден да заплати на Г.Г.Ю. чрез нейната майка и законен представител ГюлС.л Ферадова Ю. сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от 25.11.2015г. до окончателното изплащане.

В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.

Въззивното производство пред Варненски Апелативен съд е образувано по жалба от служебния защитник на подсъдимия – адв.М.Е., с която се твърди, че постановената присъда е незаконосъобразна и неправилна, постановена при съществени процесуални нарушения. Излага се искане за постановяване на решение, с което атакуваната присъда да бъде отменена от въззивната инстанция, а делото върнато на ДОС за ново разглеждане. Твърди се, че с провеждането на разпита на пострадалата Г.Ю. на досъдебното производство е било допуснато съществено процесуално нарушение, с което съществено са бил нарушени правата на подс.К., които е бил лишен от всякаква възможност да участва в него. Оспорва се доказателствената годност на показанията на свидетелките Г.Ю. и нейната майка – ГюлС.л Ю..

В съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин, включително и чрез проведения на въззивното следствие разпит на пострадалата. Изразява становище за липса на предпоставки за намаляване на наложеното наказание, което оценява като справедливо. Аргументира становище за липса на съществени процесуални нарушения, допуснати както на досъдебната, така и на съдебната фаза. Счита, че първоинстанционният съд не е извършил нарушение на съдопроизводствените правила като е преквалифицирал деянието от опит на довършено изнасилване без да е било налице изменение на обвинението.

Гражданският ищец и частен обвинител Г.Г.Ю. чрез особения си представител - адв.И.И. ***, изразява становище за неоснователност на оплакванията на подсъдимия. Счита, че събраните по делото доказателства подкрепят заявеното от пострадалата и затова обвинението е доказано по изискуемия от закона начин. Моли за решение, с което да бъде изцяло потвърдена първоинстанционната присъда, както в нейната наказателно-осъдителна, така и в гражданско-осъдителната й част.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържат жалбата на изложените в нея основания. Излагат оплаквания относно допуснати съществени процесуални нарушения от ОС Добрич, тъй като съдът е постановил неясна присъда – бил използван глагола „съвкупил”, който означава еднократно действие, а обвинението е за продължавана престъпна дейност в три населени места, след период от месец юли до месец ноември 2015 година. Затова и съдът бил допуснал противоречия между така постановената присъда и мотивите си, където както на страница 6, на страница 11, бил използвал вече глагола „съвкупявал”, което сочи на многократни такива действия. На следващо място се поддържа оплакването за недоказаност на обвинението по несъмнен и безспорен начин, тъй като се оспорва достоверността на заявеното от пострадалата и нейната майка. Твърди се, че разпитът на малолетната свидетелка е бил проведен без да може подсъдимия да участва в него в нито един момент. Защитата предлага на въззивната инстанция да ги изключи от доказателствените източници, върху които да гради вътрешното си убеждение.

Предлага аналогичен подход и по отношение на свид. М.Д. и разпитаното поемно лице – Джемиле Ибрахим. Въззивната инстанция е сезирана с неконкретизирано искане за отмяна на първоинстанционната присъда.

Сам подс.К. заявява в личната си защита, че е невинен, а е получил 15 годишна присъда. Твърди незаконност на съдебния състав, тъй като съдия Робева му била гледала няколко пъти исканията за изменение на мярката за неотклонение, а след това и делото по същество.

В последната си дума подсъдимият заявява, че е невинен.

Настоящият състав на Варненския апелативен съд намира оплакванията на защитата на подсъдимия за частично основателни по съображения, различни от наведените:

От фактическа страна въззивната инстанция приема за установена следната обстановка:

Подсъдимият Л.К. е брат на св.ГюлС.л Ферадова Ю., която е майка на Г.Г.Ю., родена на *** г.

В продължение на около 10 години подс.К. работел в Германия. Завърнал се в България края на 2014г. заедно с приятелката си св.Я.А.. Двамата се установили в квартирата на неговата майка Ханифе Сабриева Исмаилова, находяща се в с.Дянково, ул.”Шейново” № 27. В същото жилище, освен Ханифе Исмаилова, живеели детето Г., майката ГюлС.л Ю., която страдала от лека степен на умствена изостаналост, и по-малкия й брат Илиян К., който бил неподвижен и страдал от умствена изостаналост в тежка форма.

Единствените доходи на многобройното домакинството се набавяли от пенсията на Илиян К. и месечната социална помощ на Ханифе Исмаилова като личен асистент на сина й Илиян. Понякога св.ГюлС.л Ю. просела. Г. била ученичка в ОУ „Отец Паисий” – с.Дянково и учителите я подпомагали с пособия, дрехи и храна.

Подс.Л.К. често злоупотребявал с алкохол, след което ставал агресивен, предизвиквал скандали и нанасял побои на свид. Я.А.. През м.април 2015 г. подсъдимият заминал сам за Германия, а св. Ангелова използвала повода и се прибрала при родителите си в гр. Любимец.

В края на месец май 2015 г. подс. К. се върнал в България и се установил при майка си в с. Дянково. Често в пияно състояние тормозел св.ГюлС.л Ю. и св.Г.Ю., обиждал ги и ги биел. След като св.Ангелова го напуснала, подс.К. насочил вниманието си към своята племенница. Забранявал й да се разкрасява, за да не я харесват други мъже. Знаел, че тя се страхува от духове и като я заплашвал с такива, я принуждавал да спи с него в едно легло. Здравословното състояние и на свид.Ханифе Исмаилова – майка на подсъдимия и баба пострадалата, се влошило и тя била приета в болница за лечение. Една вечер през м.юни 2015 г. подс.К. се прибрал видимо пиян и събудил спящата Г.. Почерпил я със сладкиши и чипс. След като Г. отново заспала, подсъдимия си свалил дрехите и легнал в леглото при детето. След това свалил бельото и на Г. и въпреки молбите й, използвайки физическото си надмощие, осъществил полов акт с нея. След това я предупредил да не казва на никого за случилото. Въпреки това детето споделило с майка си, но тя не разполагала с нужния интелектуален и физически капацитет, за да го защити.

През лятото на 2015 г. имотът в с.Дянково бил продаден от собствениците му и семейството се преместило в с.Каменар, общ. Лозница, където живели около два месеца в къща без ток и вода. Докато били в с.Каменар, бабата на Г. отново била болна – страдала от диабет.

Тогава подс.К., отново под въздействие на алкохола, една вечер удрял племенницата си и майка й, за да разбере какво са си говорили за него. Дори душил Г. с кърпа. След това отново осъществил полов акт с нея, въпреки нейното несъгласие.

В началото на месец септември 2015 г. св.ГюлС.л Ю., болният й брат, тяхната майка и детето Г. отишли да живеят в с.Китанчево, общ.Исперих, в дома на другата сестра на подс. К. - Анелия Кирилова. Г. споделила за случилото се с нея с леля си.

Подсъдимият останал в с. Каменар. На 21.10.2015 г. Ханифе Сабриева Исмаилова починала. Една седмица по-късно подс.К. отишъл в с.Китанчево и обявил, че той ще се грижи за брат си Илиян, за сестра си ГюлС.л и за племенницата си Г.. Четиримата заживели в осигурена от него квартира в с. Студенец, общ.Лозница, ул.”Огоста” № 8. Г. била започнала учебни занятия в училището в с.Китанчево, но от 12.11.2015г. подс.К. я записал в ОУ ”Христо Ботев”-с.Гороцвет.

Семейството ползвало две стаи в къщата в с.Студенец. В едната стая спели подс.Л.К. на едното легло, а ГюлС.л и Илиян К. – на другото. Детето Г. спяло в другата стая. Подсъдимият ежедневно употребявал алкохол и продължавал да тормози сестра си и племенницата си. Заплашвал ги, че ще даде сестра си в лудница, а детето – в дом. Биел ги. Наричал Г. „уруспийка“ и „магистралка“. Заканвал се да я изкара на магистралата, за да му изкарва пари. Една нощ завел ГюлС.л и Г. на турското гробище в с.Студенец и ги държал там до сутринта, плашейки ги с духовете на починалите. Възползвайки се от страховете на Г., подс.К. я заставял да спи в неговото легло. Няколко пъти след като се връщал пиян удрял Г. и осъществявал полови актове с нея. Св.ГюлС.л Ю. възприемала стенанията на детето си, но не смеела да го защити, защото се страхувала от брат си. Г. неведнъж й се оплаквала, че вуйчо й прави секс с нея, но майката бездействала, за да не си навлече гнева на брат си. Освен това при посещението на гробището подс.К. се бил заканил, че ще ги закопае там, ако кажат на някого за случващото се. Г. споделила за сексуалните посегателства и с леля си Анелия. Въпреки, че св.ГюлС.л Ю. потвърдила думите на детето си, Анелия Кирилова не им повярвала. Попитала брат си дали е вярно и след като той отрекъл, не предприела никакви действия в защита на племенницата си.

На 24.11.2015 г. вечерта св.ГюлС.л

Ю. и св.Г.Ю. си легнали да спят. Подс.Л.К. не бил вкъщи. В различни заведения в селото изпил 3-4 бири и около 400 гр. уиски. Върнал се в квартирата около 23 часа и наредил да сестра си да стане. Започнал да крещи и да я бие. Детето Г. се събудило и отишло на леглото при майка си. Подс.К. започнал да удря и племенницата си. Отново я обидил с думите „уруспийка” и „магистралка”. Няколко пъти хвърлял нож срещу нея, при което я наранил в задната част на дясното бедро. Върнал Г. в леглото си и угасил лампата. Свалил бельото й, съблякъл се и поискал детето да ближе половия му орган, след което се опитал да осъществил полов акт с него. Г. се съпротивявала, поради което подсъдимият я ударил по главата и по гърдите. Тя светнала лампата и избягала навън. Почукала на прозореца на съседите св.Г. А. и съпругата му св.Джемиле Ибрахим с молба да спи у тях, защото вуйчо й пак ги бие. Свидетелите А. и Ибрахим отишли в жилището на подсъдимия, но не могли да разговарят с него, защото се преструвал на заспал. Детето и неговата майка били приютени от св.Любен Стоянов – братовчед на подсъдимия. Няколко минути по-късно подс.К. отишъл в дома на св.Стоянов, за да търси сестра си и племенницата си, но те отказали да се приберат с него.

На сутринта св. ГюлС.л Ю. се оплакала на кмета на с. Студенец, а той уведомил органите на МВР.

Със заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Разград от 27.11.2015г. детето Г. било настанено в Кризисен център за деца, преживели насилие - с.Балван, община Велико Търново.

Към настоящия момент се намира в Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи в гр.Разград.