Решение № 10 от 06.01.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. София , 05.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20201000502509 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 21.04.2020г по гр.д. № 16095/2018г СГС, ГО, І-24 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Ц. Й. К. сумата от 20 000лвобезщетение за претърпени неимуществени вреди, на осн. чл.2 от ЗОДОВ , ведно със законната лихва върху главницата. СГС е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 50 000лв . С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

Решението на СГС , като необжалвано , е влязло в сила в отхвърлителната част.

Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от Прокуратурата на РБ в осъдителната част, с твърдения, че неправилно е приложен материалния закон- чл.52 от ЗЗД и присъденото обезщетение е завишено по размер. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, поради неправилно определяне на обезщетения за неимуществени вреди . Поддържа, че решението е немотивирано и необосновано, че съдът не е обсъдил всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и тяхната връзка с действията на прокуратурата. Поддържа, че част от вредите не са в 1 причинна връзка с дейността на прокуратурата. Поддържа още, че част от вредите, претендирани от ищеца за обезщетяване, не са доказани от него. Оспорва като несправедливо обезщетението, определено на ищеца. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови ново , с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло или присъденото обезщетение да бъде намалено.

Въззиваемият Ц. К. не депозира отговор на въззивната жалба на Прокуратурата на РБ.

В о.с.з. въззивникът Прокуратурата на РБ се представлява от прокурор Поповска от САП , която поддържа подадената жалба и моли въззивния съд, след като се съобрази с оплакванията в жалбата , да отмени решението на СГС и да намали по размер присъденото обезщетение.

Въззиваемият Ц. К. не се представлява в о.с.з. Депозира писмена молба, чрез адв.

Ц. от САК, след устните състезания по делото, с която оспорва въззивната жалба.

Моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото, съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Като краен резултат, първоинстанционното решение е частично неправилно, по съображения изложени във въззивната жалба на ответника.

По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

2

Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДО В въпроси.

Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.

Ищецът търси обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление – подкуп на длъжностно лице, за да не извършат действия по службакато твърди, че съдебното производството е продължило от 02.04.2015г до 06.

03.2018г. Поддържа, че е бил задържан за периода от 01.04.2015г до 13.07.2015г.

Поддържа, че е бил оправдан по повдигнатото обвинение, но воденото наказателно производство се е отразило на психиката му, бил е в постоянен стрес. Поддържа,че мъка му е причинило това, че по време на задържането си не е могъл да бъде опора на жена си, която се е грижила за двете им малки деца сама, че е пропуснал кръщенето на децата си, че се е притеснявал. Поддържа още, че липсата на пари затруднявала семейството му. Поддържа, че поради здравословни проблеми в ареста е бил отвеждан на лечение с разпореждания на прокурора, което му е създавало дискомфорт и срам .

По делото се установява , че на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление – подкуп- по реда на чл. 304а вр. чл.304 от НК , на 02.04.2015г, по което обвинение е оправдан окончателно с влязла в сила присъда на 06.03.2018г. По време на наказателното производство ищецът е бил задържан с прокурорско разпореждане и с мярка за неотклонение в периода от 01.04.2015г до 13. 07.2015г.

Установява се по делото, че в рамките на съдебното производство са проведени седем съдебни заседания, на които ищецът е присъствал.

Установява се още, че наказателното производство е водено не само против настоящият ищец, но и против друго лице.

Представени са доказателства за това, че на 05.04.2015г са кръстени двете дъщери на ищеца- Д.,тогава на 6месеца и Ц.- на 2години и четири месеца.

Представени са разпореждания от 27.05.2015г и 02.06.2015, издадени от прокурор от СГП, да се преведе ищецът за преглед в посочени болници, за удостоверяване какво е здравословното състояние на ищеца , имали влошаване, има ли нужда от оперативно лечение.

Видно от представената справка за съдимост на ищеца на същия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така определеното наказание е отложено за срок от четири години , за което е одобрено споразумение, за 3 престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.1, и т.3, вр.ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. В справката е посочено, че във връзка с повдигнатото обвинение ищецът е бил задържан за периода от 01.03.2011г. до 11.05.2011г.

По делото са изслушани свид. Д. и свид. К..

Свид. Д. установява, че с ищеца са партньори повече от 10 години, като имат две деца, едното родено през 2012г. и второто през 2014г. Свидетелката установява, че когато през 2015 г ищецът е бил задържан, децата са били малки и тя е останала сама да се грижи за тях, което й е било много трудно. Установява , че й се е налагало да взема пари назаем за семейството и за купуване на хранителни продукти, които да носи на ищеца. Свидетелката установява, че ищецът страда от дископатия на кръста, поради което по време на ареста са го разкарвали по различни болници. Свидетелката установява,че ищецът дълго е преживявал това, че след излизане от ареста имал блед вид, не спял, будил се нощем, бил неспокоен. Според свидетелката когато са задържали ищеца, същият е бил управител на няколко търговски дружества, сега пак е управител на едно, но се занимава със съвсем различен бизнес. Свидетелят посочва, че пет дни след задържането на ищеца са били подготвили кръщене на двете децата, което минало без него и това много му тежало.

От разпита на свид. К., брат на ищеца се установява, че през 2015 г брат му е бил управител на фирма „Бима Логистик“, която фалирала, поради това, че той бил задържан и нямало съдоговорителите с кого да се свържат, да договарят, да подписват договори и т.н.

Свидетелските показания са повърхностни , но като цяло житейски логични и кореспондиращи с фактите, установени по делото. Доколкото свидетелите установяват факти, които лично са възприели, свидетелските показания могат да бъдат кредитирани като доказателства по делото.

С оглед така изложеното съдебният състав приема, че по делото е доказано правопораждащото основание по реда на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение на ищеца за вредите, които е претърпял от повдигнатото му незаконно обвинение, по което е бил оправдан. По отношение на пасивната материалноправна легитимация на ответника спор по делото няма.

За претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение ищецът има право на обезщетение от държавата, съгласно чл.4 от ЗОДОВ, които следва да бъдат определени от съда по справедливост/чл.52 от ЗЗД/.

Съгласно трайната практика на ВКС – например решения №№ 184/2015г по гр.д.

№ 7127/2014г , 138/2013г по гр.д. № 637/2012г , реш. № 48/2016г по гр.д. № 3537/2015г 4 и трите на ІV ГО на ВКС, при претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, свобода / и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В този случай практиката приема,че искът за ангажиране на отговорността на държавата е доказан в своето основание и съдът , с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените вреди. В тежест на ищеца е да установи , ако твърди настъпването на такива, претърпените вреди над обичайните размери за ситуацията.

С оглед изложеното и за да сформира своето вътрешно убеждение и като съобразява разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема, че ответникът дължи обезщетение за психическите , физически и емоционални увреждания на ищеца , които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.

Към момента на повдигане на обвинението ищеца е бил на 32години.

Наказателното производство водено против ищеца е продължило три години Обвинението повдигнато на К. е било за деяния по чл.304а вр. чл.304 от НК – за подкуп , наказуемо с лишаване от свобода до 10 години или по смисъла на чл.93,т.7 от НК обвинението не е за тежко умишлено престъпление.

Във връзка с повдигнатото му обвинение ищецът е бил задържан за 3 месеца и 13 дни, като това включва задържането на ищеца по чл.63,ал.1,т.1 от ЗМВтР, задържане под стража за 72 часа с прокурорско постановление и задържане като мярка за неотклонение. Съгласно съдебната практика държавата, в лицето на своите субституенти, носи отговорност за всички вреди , които се намират в причинна връзка с извършеното правонарушение. В случая прокуратурата носи отговорност за всички вреди, намиращи се в причинна връзка с незаконното обвинение, повдигнато на ищеца.

Следва да се съобрази и това, че при задържането по реда на ЗМВтР , както и това за 72 часа с прокурорско постановление , на осн. чл.64,ал.2 от НК, осъществената спрямо задържаното лице принуда е идентична с тази, осъществявана при задържане под стража, като мярка за неотклонение и следователно и на това основание при осъществяване на съответните законови хипотези, причинените на задържаното лице вреди в резултат на незаконното задържане следва да бъдат обезщетени в рамките на настоящото производство с едно общо обезщетение/в този смисъл решения №№ 95/2010г по гр.д. № 849/2010 г III ГО и 211/2019г по гр.д. № 4260/2018г на ІVГО на ВКС/.