Решение № 8754 от 29.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8754 гр. София, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М.С.Д. при участието на секретаря Е.Е.Д. като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20221110105947 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца „фирма” ЕАД обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника „фирма” ЕООД дължимост на сумата от 499,76 лева – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /населено място/, ведно със законна лихва от 01.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 82,29 лева за периода от 03.03.2019 г. до 20.08.2021 г., сумата от 25,81 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от 01.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер н а 4,45 лева за периода от 31.01.2019г. до 20.08.2021 г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.09.2021 г. по ч.гр.д. № 51186/2021 г. по описа на СРС, 166 състав.

Ищецът „фирма” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Претендира присъждане на разноски в исковото и заповедното производства.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „фирма” ЕООД подава отговор на исковата молба. Не оспорва исковите претенции и твърди и представя доказатекства за заплащане на същите.

Третото лице помагач на страната на ищеца „фирма” ЕООД не оспорва исковата молба. Заема становище за изготвяне на дяловото разпределение за сградата, в която се намира процесният апартамент в съответствие с действащите за съответния период нормативни разпоредби.

В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца признава, че в хода на делото е постъпило плащане на претендираните суми.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

Ответникът не оспорва да е в облигационни отношение с ищеца, а и същото се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства – договор за наем и заявление за откриване на партида. Съдът счита, че доставената и реално потребена топлинна енергия за процесния имот през исковия период е в размер на претендирания, доколкото е направено признание в хода на процеса чрез извършеното плащане.

Страните не спорят, че исковата претенция е заплатена в пълен размер в хода на делото. Посоченият факт следва да се отчете на основание чл. 235, ал.

3 ГПК, тъй като е настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право. Поради правопогасяващия му ефект предявените искове за главница и законната лихва следва да се отхвърлят.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Тъй като ответникът е дал повод за завеждането на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които са останали незаплатени. В тежест на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство в размер на 50 лева – определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото и юрисконсултско възнаграждение за 2 процесуално представителство в исковото производство в размер на 100 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма” ЕАД, ЕИК ....... със седалище и адрес на управление: /населено място/ срещу „фирма” ЕООД, ЕИК ...... гр.

София, ул. „....” № 23А, .... искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на сумата от 499,76 лева – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /населено място/, ведно със законна лихва от 01.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 82,29 лева за периода от 03.03.2019 г. до 20.08.2021 г., сумата от 25,81 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от 01.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер н а 4,45 лева за периода от 31.01.2019г. до 20.08.2021 г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.09.2021 г. по ч.гр.д. № 51186/2021 г. по описа на СРС, 166 състав като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

ОСЪЖДА „фирма” ЕООД, ЕИК ...... гр. София, ул. „.... ” № 23А, .... ДА ЗАПЛАТИ НА „фирма” ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: /населено място/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,00 лв.

– разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 100,00 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „фирма” ЕАД – „фирма” ЕООД, ЕИК ......

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3