Решение № 518 от 26.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Бургас, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20222120204828 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалбата на Ч. И. К., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ...против наказателно постановление № 11 -01- 457/15.11.2022г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция - гр. София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 20, ал. 7 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите (Наредбата, обн. ДВ, бр. 51 от 07.07.2015 г., в сила от 10.07.2015 г.), на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) във връзка с чл. 35, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2008 г.) във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН е наложена глоба в размер на 200 лева (двеста лева).

1

В жалбата се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Иска се за отмяна на наказателното постановление.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна и е допустима.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 21.09.2020 г. в Община Бургас, гр. Бургас, проверяващи – служители на дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ установили, ч е Ч. И. К. в качеството си на заместник-кмет на Община Бургас, заместваща кмета на Община Бургас, на основание чл. 39, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, съгласно заповед № 2428/18.09.2020 г., не е сключила договор с директора на ...., гр. Бургас, община Бургас, за делегиране на правото му да организира безплатни превози на деца и ученици от Община Бургас по реда на Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите (Наредбата, обн. ДВ, бр. 51 от 07.07.2015 г., в сила от 10.07.2015 г.) за 2020 година.

На 27.05.2022г. на жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно нарушение в присъствие на нарушителката. Същата го подписала, като в последствие били направени и възражения в срока по чл.

44, ал. 1 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации по акта за доказани и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 20, ал. 7 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници, за субсидиране на 2 обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите (Наредбата, обн.

ДВ, бр. 51 от 07.07.2015 г., в сила от 10.07.2015 г.), на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) във връзка с чл. 35, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2008 г.) във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН е наложена глоба в размер на 200 лева (двеста лева).

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, но при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, поради следните съображения:

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал.

1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа.

Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване 3 субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител.

Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.

Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители.

В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че жалбоподателката е осъществила нарушението си чрез бездействие през 2020г, предвид обстоятелството, че именно тогава не е сключила договор с директора на ...“, гр. Бургас, община Бургас, за делегиране на правото му да организира безплатни превози на деца и ученици от Община Бургас по реда на Наредбата.

Видно от представените по делото доказателства, АУАН е бил съставен на 27.05.2022г, т.е. около две години след предвидения в Закона срок.

Тук следва да се подчертае, че пропускането на по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата срока се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на 4 нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.

Това обстоятелство, а именно съставянето на АУАН след изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН се явява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество.

Съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а наказателното постановление следва да се отмени, като процесуално незаконосъобразно.

Само за пълнота, настоящият състав намира за нужно да отбележи, че в АУАН и НП, не е посочена датата на извършване на нарушението. Съдът счита, че след като административното нарушение се състои в неизвършване на дължимо действие, е следвало АНО да посочи крайния срок, като дата, до който задълженото лице е трябвало да сключи въпросният договор, но не го е сторило, както и датата на извършване на нарушението. Посочването на точната дата на нарушението е основен признак от състава на твърдяното нарушение и видно от чл. 42 и чл. 57 ЗАНН е абсолютно необходим задължителен реквизит на АУАН и НП. Особено важно е да се посочи датата на нарушението, с оглед изчисляване на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Този пропуск е съществен и също представлява формално основание за цялостна отмяна на атакуваното НП, без спора да бъде разглеждан по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е отменено, но жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски, поради което, същите остават, както са направени от страните.

Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:

5

О Т М Е Н Я наказателно постановление № 11 -01-457/15.11.2022г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция - гр.

София против Ч. И. К., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. „.... с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 20, ал. 7 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите (Наредбата, обн. ДВ, бр. 51 от 07.07.2015 г., в сила от 10.07.2015 г.), на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) във връзка с чл. 35, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2008 г.) във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН е наложена глоба в размер на 200 лева (двеста лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6