Решение № 3 от 10.01.2019, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Търговско дело 283/2017
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 10.01.2019
- В сила
- 13.07.2020
- Състав
- АДРИАНА ПАНАЙОТОВА ПАНАЙОТОВА
Цитирани разпоредби
- чл.183 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193-197 · Закон за задълженията и договорите
- чл.193-197 · Закон за задълженията и договорите
- чл.194,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.193-197 · Закон за задълженията и договорите
- чл.193-197 · Закон за задълженията и договорите
- чл.193-197 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.324 · Търговски закон
Р Е Ш
Е Н И
Е
№___3____/
10.01.2019 год. ,гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На осемнадесети декември
2018 г.
В открито заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова търговско дело № 283 по описа за 2017 год. за да се произнесе съобрази следното:
Делото е образувано по подадена молба от ЕООД „***“,ЕИК-*** срещу ЕООД „***“,ЕИК *** ,с която са предявени искове за заплащане на сумата от сумата от
32 810,12 лв.,представляваща стойността на доставен некачествен слънчоглед по договори от 18.12.2015 г. и 04.01.2016 г. и лихви за забава върху главницата,в размер на 5 593,62 лв. за периода 25.01.2016 г. -03.10.2017 г.
Твърди се в исковата молба,че страните са сключенили договор за продажба 08.12.2015 г. на 200 т. слънчоглед ,реколта 2015 г. по 765 лв. за тон и договор от 04.01.2016 г. за продажба на 1 420 т. слънчоглед по 765 лв. за тон.
Ищецът твърди,че веднага е препродал закупеният от ответника слънчоглед и същият бил директно предаден на новия купувач «***»ООД,както страните по делото се били договорили,без да постъпва в складове на ищеца,поради което и договореното местоизпълнение било на пристанище Б..
Доставеният слънчоглед не е бил с договореното качество,което се потвърждавало от направените проби- 25.01.2016 г. изготвени от „СЖС ***“ЕООД,с протокол от 29.01.2016 г.;и на 26.01.2016 г. от „***“ гр.К.,с доклад от 05.02.2016 г.Съгласно първият протокол за изпитване,поради разлика в масленото съдържание на слънчогледа и констатираните примеси,съгласно изчисленията за бонификация,цената на цялото доставено количество от 566,72 мт,следвало да се намали с 24 755,18 лв.
Съгласно вторият протокол за изпитванена 1 054,040 тона,при проба 327 поради повишен процент на масленост ,се получавал положителен резултат,но при примесите имало разлика,поради което се получавало завишение на цената от 3 039,75 лв.При проба 328 поради по-ниско съдържание на масленост и по-високо на примеси,се получавало намаление от 32 810,12 лв./заявление на лист 151-гърба от делото/.
Общото количество некачествен слънчоглед било 1 120,76 тона от общо доставените 1 620 тона. по двата договора.
За разликата в качеството на доставения слънчоглед между страните била водена електронна кореспонденция.
Некачественото количество слънчоглед по двата договора било 1 120,76 т.,което давало на ищеца правото да намали цената на доставения слънчоглед и поради което ответникът му дължал сумата от сумата от 32 810,12 лв.,представляваща стойността на доставеното некачествено количество слънчоглед по договорите от 18.12.2015 г. и 04.01.2016 г.
На
25.08.2017 г. с писмо с обратна разписка ответното дружество било уведомено за разликата в качеството на доставеният слънчоглед и за претенцията на ищеца.
В срока по чл.367 от ГПК ответникът оспорва предявеният иск.Посочва,че е изпълнил задълженията си по договорите, оспорва твърдението,че е доставил некачествен слънчоглед.
Оспорва твърдението в исковата молба,че между страните е била постигната договорка,че слънчогледът ще бъде предаден на „***“ООД,както и че не предавал на
„***“ООД слънчогледът,предмет на договорите му с ищеца.Твърди,че не са му известни последващите действия на ищеца с продаденият му слънчоглед ,а е престирал съобразно подписаните-приемно-предавателни протоколи.
Оспорва като невярно твърдението,че протоколи за направени изпитвания за качеството на доставения слънчоглед са предавани лично на управителя му.
Оспорва като неистински представените протоколи за изпитване ,товарителници и кантарни бележки и моли за откриване на производство по чл.193 от ГПК,както и за привличане като помагач на трето лице «***»ООД.Оспорва,че има нещо общо с вземането на проби.
В срока по чл.372 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба ,в която не са наведени нови твърдения.
Ответникът е депозирал отговор на допълнителната искома молба.В първото съдебно заседание е направил възражение,че искът е погасен по давност.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Установява се от Договор от 18.12.2015 г.
/лист 211 от делото/,че ЕООД „***“ се е задължило да прехвърли на ЕООД „***“ 200 т. слънчоглед с цена по 765 лв. на тон,с краен срок 31.01.2016 г.Съгласно чл.2 от Договора,слънчогледът трябва да отговаря на следните качествени показатели:маслено съдържание-база-44 %,мин.42 %,бонификация/редукция в съотношение 1:1,5;влага- база 9%,макс.11 %,като за всеки % над базата,цената се намалява с 1%;чужди примеси-база 2 %,макс.4 %. като за всеки % над базата,цената се намалява с 1%.
Договорено е,че в седмодневен срок от получаването на сертификата,продавачът се задължава да издаде съответно кредитно или дебитно известие,както и че при скрити недостатъци,съществуващи преди продажбата на стоката,ще подмени съответното количество,с ново,съответстващо на качеството по чл.2 от договора.
В договора не е посочено място на доставка.Записано е,че при предаване на стоката се представя пътно-прехвърлителна разписка или товарителница,която трябва да съдържа задължително:товарен и разтоварен пунк;получател“***“;производител с посочена фирма;номер на автомобил;ЕГН и име на шофьора;вид на стоката;количество;име и ЕГН на лицето,оформило товарните документи.
С приемо-предавателен протокол от
30.12.2015 г./лист 213 от делото/ е прието количество от 145,30 тона.Протоколът е подписан от управителите на двете фирми.В него са посочени датите на доставка,номерата на камионите,количествата,мястото на товарене и мястото на разтоварване-склад Ветрен.
Установява се от Договор от 04.01.2016 г./лист 195 от делото/ че ЕООД „***“ се е задължило да прехвърли на ЕООД „***“ 1 420 т. слънчоглед с цена по 765 лв. на тон,с краен срок на доставка-30.01.2016 г. .Съгласно чл.2 от Договора,слънчогледът трябва да отговаря на следните качествени показатели:маслено съдържание-база-44 %,мин.42 %,бонификация/редукция в съотношение 1:1,5;влага- база 9%,макс.11 %,като за всеки % над базата,цената се намалява с 1%;чужди примеси-база 2 %,макс.4 %. като за всеки % над базата,цената се намалява с 1%.
Договорено е,че в седмодневен срок от получаването на сертификата,продавачът се задължава да издаде съответно кредитно или дебитно известие,както и че при скрити недостатъци,съществуващи преди продажбата на стоката,ще подмени съответното количество,с ново,съответстващо на качеството по чл.2 от договора.
В договора не е посочено място на доставка.Записано е,че при предаване на стоката се представя пътно-прехвърлителна разписка или товарителница,която трябва да съдържа задължително:товарен и разтоварен пунк;получател“***“;производител с посочена фирма;номер на автомобил;ЕГН и име на шофьора;вид на стоката;количество;име и ЕГН на лицето,оформило товарните документи.
С приемо-предавателен протокол от 22.01.2016 г./лист 197 от делото/,подписан от управителите на двете фирми, е прието количество от 1475,440 МТ слънчоглед,което е доставено за периода 15.01.2016-22.01.2016 г..В протокола са записани датите,количествата,камионите,с които е доставен слънчогледът,като е записано мястото на товарене и място на разтоварване- в силози на пристанище Б..
Представени са 51 броя товарителници/от лист 319-до лист377 /,в които като изпращач е посочено : или „Одисей Грей“ чрез „Нара“ или „Одисей чрез „Нара“ или „Одисей –***“ или“***“,а в 11 броя /л.336,340,341,342,343,343,354,355,356,365 и 379 от делото/ като изпращач са посочени неизвестни за делото фирми. Като получател е посочено или „АДМ“ или „***“ или„*** чрез АДМ“ или „Одисей ***“ или „*** ***“ или „АДМ чрез ***“ или „Бул Пит чрез Бултрейд Глобъл чрез *** за ***“.
Товарителниците не съдържат подпис за изпращач и за получател.В няколко от товарителниците има печати на „БМФ ПОРТ Б.“ или „КРИДО 90“ ЕООД на мястото за изпращач.
Представено е уведомително писмо/лист 22 от делото/
,изпратено на 24.08.2017 г. от ищеца,получено от ответника на 25.08.2017 г.,ищецът го уведомява,че съгласно «сертификатите за качество на закупения слънчоглед» се наблюдавали големи отклонения в качеството,описано в договорите и предвид лошите показатели ищецът търпял финансови санкции от купувача на същият слънчоглед «***»ООД,поради което продавачът ЕООД „***“ следвало да издаде кредитно известие за сумата от 32 891,72 лв.
В писмото се твърди,че на 05.02.2016 г. сертификатите за качество са били предадени лично на управителя на ЕООД „***“ и въпреки многократните напомняния,още не било издадено съответното кредитно известие.
Представен е нотариално заверен отговор на това писмо от ЕООД „***“ /лист 208 от делото/,с която се оспорват наведените в писмото твърдения,връчен на ищеца на 18.09.2017 г.
По делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, която имаше за задача да направи проверка на счетоводствата на страните по делото и да установи какви записвания има при тях относно договорите за продажба на слънчоглед.Вещото лице установява,че договорените между ищеца и ответника количества са доставени ,фактурирани и заплатени.Съответно също такива количества са били предмет на договори между ищеца и третото лице.При разпита му в съдебно заседание,вещото лице посочи,че без да е имала задачата на проверява съответствие ,счита,че същото количество слънчоглед,което е доставено от ЕООД „***“ на ЕООД „***“,впоследствие е препродадено на третото лице „***“ООД ,и е стигнало до „***“ООД без да е било претоварено в бази на ЕООД „***“,който извод извежда от посочването на едни и същи номера на камионите,с което е извършена доставката .
По делото управителят на третото лице даде обяснения/лист 271 от делото/ от които се установява,че „***“ООД е приело за контролна, организацията ,предложена от последващият купувач на стоката „АДМ“ ;че пробите са вземани от тази контролна организация,без присъствие на страните по сделката.Също така обясни,че записването протокола ,че се взема проба от камиони на ЕООД „***“ е записано от представителя на контролната фирма;че готовите резултати от изпитанията са били получавани 15-20 дни след вземане на пробите по електронен път и че след получаването на сертификатите,“***“ са уведомили ЕООД
„***“,но не и ЕООД „***“.Обяснението на управителя е,че те нямат взаимоотношения с ЕООД „***“
.
Представен е Протокол за изпитване №672А от 29.01.2016 г./лист 35 и 306 от делото/ ,издаден от лаборатория „СЖС ***“ЕООД“,направено по поръчка на „ИНСПЕКТОРАТ ***“ЕООД гр.Б.,на количество от 2 кг. слънчоглед,в пластмасова опаковка.Записано е ,че пробата е от 25.01.2016 г. и е взета от клиента.Записано е,че пробата е взета от 566,72 мт-„Камиони-фирма Одисей за ***“,че пробата е „представителна“ и е унищожена при анализа.Установен е резултат 41,8 % плюс минус 0.80 маслено съдържание.В протокола е записано,че „записаните констатации не гарантират каквато и да е представителност на пробата…а се отнасят стрикно и само до анализираната проба“.
Представен е Доклад за изпитване №89 от 05.02.2016 г./лист 317 от делото/ ,издаден от „*** „гр.К./представен в последното съдебно заседание от ищеца,без превод на български,което съдът констатира с оглед големия обем представени доказателства,без превод на български.Незаверен превод от протокола се намира на лист 36-37 от делото/.
Заявител на изпитанието отново е
„ИНСПЕКТОРАТ ***“ЕООД гр.Б..Посочено е,че са изследвани два полиетиленови плика със съдържание от 1,78 и 1,89 кг.,като според етикетите на поръчващият пробата е взета на 20-22.01.2016 г. от количество 1 054,040 МТ на продавач „***“ за купувач“АДМ“ от пристанище Б.,от Моторен кораб „Стара планина“ и е получена в лабораторията на 26.01.2016 г.Установеният резултат е съответно 45,7 % и 42,8 % масленост.
В доклада е записано,че“докладът се отнася само за изпитваните проби,но не се отнася за цялата партида“.
След преценка на събраните по делото доказателства,съдът направи следните изводи:
Между страните по делото е сключен договор за продажба на слънчоглед.
В сключения договор за покупко-продажба,страните не са уговорили срок,ред и условия за рекламационно производство при констатиране на недостатъци на доставената стока,поради което следва да намерят приложение разпоредбите на чл.324 от ТЗ във врзъка с чл.193-197 от ЗЗД.